Categories: Свободна Европа

„Защо пък ще си играя с хляба“. Колко страх се е натрупал сред хората на Доган и Пеевски в Кърджали

Няколко реплики с непознати в парка, и човек започва да схваща новия политически жаргон в Кърджали. Ако някой каже, че „има само едно ДПС“, значи е от отбора на Пеевски. Ако каже „ще гласувам, но още не знам за кого“, значи е от ДПС-Доган.

Нататък става по-сложно. Защо се изразяват така тези хора? Не може ли с прости думи – „тези ги харесвам, онези – не“.

Не може, казва Шукри Исмаил, който кара пети мандат като кмет на Широко поле – село близо до Кърджали. Той е от отбора на Доган. Описва цяла спирала от страхове, нахлули в района през юли. Тогава ДПС се разцепи на група около Ахмед Доган и група около Делян Пеевски. Сега делят един и същи електорат, а до изборите остават само два дни и половина.

Тази „половинка“ от третия ден ще се окаже определяща за месеци напред, казва друг човек от щаба на Доган. Има предвид заключителния митинг-концерт на формацията на Пеевски „ДПС – Ново начало“. В него се случиха две неща. Първо прозвуча песен, дълга близо 15 минути, чийто припев поименно споменава лидера на партията в Кърджали Ерол Мюмюн: „С Ерол Мюмюн светло бъдеще се заражда“. Второ, лагерът на Пеевски за първи път публично нарече опонентите си от групата на Доган с думи като „боклук“ и „отпадък“, който ще бъде изметен.

Часове преди митинга офисът на „ДПС – Ново начало“ е с отворена врата към парка и с три жени, които подготвят събитието. Отговарят с подчертана любезност на въпроси за достъпа до концерта, на който ще пеят Азиз и Галена, но очите не се виждат – погледите са сведени надолу.

„И тях ги е страх, какво си мислите“, пита реторично Шукри Исмаил, с когото се запознаваме в офиса на формацията му в Кърджали. Дошъл е да пита как се чувства един от активистите на Доган и бърза да се връща в селото си.

В община Кърджали има 96 кмета и само 6 от тях открито подкрепят партията на Доган, както го прави Шукри Исмаил.

Отделно има други две групи – „на кметове, които ни подкрепят тихо и на хора, които казват, че са от другия отбор, но всъщност са с нас“, казват в щаба на Доган. Доверяват само имената на шестимата.

Могат ли да кажат кое точно е опасният елемент в такава информация? Въпросът развеселява всички в малкото помещение. Опасният елемент ли? Ами да те уволнят, да ти блокират парите за района, да ти направят проверка за нищо, да напишат за теб неверни неща в някой сайт – думите идват от всички ъгли на офиса. Шукри Исмаил се опитва да подреди нещата, за да станат по-разбираеми.

Кметовете

Първите, които се страхуват, са самите кметове на малките населени места, казва той. Причините са две.

Първо, те са видели какво е станало в общината, след като общинският кмет Ерол Мюмюн е минал в лагера на Пеевски: над 50 души в Кърджали са били уволнени – не само такива, които са „останали с Доган“, но и техни роднини, които „не са се бъркали в политиката“. Сред тях са социални работници, организатори на младежки програми, секретарки. „Логично е човек да се запита: защо пък ще играя с хляба на моите деца или внуци?“ – казва Шукри Исмаил.

Второ, кметовете на села и малки градове са били привикани, за да кажат на глас „от кой отбор са“. Онези шестима, сред които и самият Исмаил, са чули следното: „Ако не си с мене [с Ерол Мюмюн], значи 3 години няма да имате никаква помощ – за населението на село Широко поле, на другите села. Няма да ви помогна, с една дума. Кмета на общината казва това! Ако не си с моята партия, ако не си с Пеевски, 3 години вие няма да видите нищо. Щото 3 години му остават докато му изтече мандатът, нали“

Избирателите

Следващите, които се страхуват, са самите избиратели, ако живеят в райони, „превзети“ от Пеевски, тоест от формацията с официално име „ДПС – Ново начало“. Кметът им казва да гласуват за нея, защото знае, че на него самия след изборите ще му потърсят сметка. Повечето райони са населени с хора, които са естествени избиратели на Доган, но административната власт се е озовала в ръцете на враждебно настроени хора, смята Шукри Исмаил.

Хора като него употребяват една и съща дума, когато говорят за действията на лагера на Пеевски – „репресии“. Не смятат, че това е преувеличение, щом реално семейството ти е заплашено да остане без работа. За Шукри Исмаил паралелът е във времето отпреди 40 години, когато единствената партия БКП насила отнема имената на етническите турци и им дава нови славянски имена. От онова време Исмаил помни случая със свой съселянин, който се е възпротивил на глас срещу смяната на имената и по тази причина е бил откаран в лагера на остров Белене. „Жена му остана сама с три деца и я уволниха. И тя започна да работи като бояджия, за да ги изхранва“.

Arhiv