Защо руснаците не обичат датата на Февруарската революция?

Датата 23 февруари (по стар стил) не е за пренебрегване. Тя принуждава руското общество да погледне назад и да си припомни един момент от миналото, който мнозина предпочитат да не коментират. Обикновено 100-годишните юбилеи са свързани с големи държавни тържества. Не и годишнината от Февруарската революция в Русия. В тази страна все още съществува страх от допир с миналото.

„Спасяването на държавата от анархията винаги е било доминиращ фактор във руската интерпретация на историята“, казва ръководителят на Германския исторически институт в Москва Николаус Катцер, визирайки очевидната сдържаност на руснаците по отношение на кръглата годишнина.

Защото 1917-а и годините след това наистина са изпълнени с анархия.

Тежък спомен

През декември президентът Путин все пак разпореди да бъдат организирани мероприятия във връзка с юбилея, но официалната покана дойде твърде късно. А това подхожда много добре на отношението към февруарските събития. В Путинова Русия са свикнали да възприемат собствената си държава отпреди 100 години като слаба. Навремето тя се отървава от законния си владетел Николай Втори, а Русия става отново силна едва при болшевиките. Че защо тогава да се напомня за времената на слабост?

Така мислят днес много руснаци – от Калининград до Владивосток. Те остават верни на принципа, че всичко, което е направило Русия голяма и могъща, е добро, независимо дали става дума за Романови или Сталин. А революциите, които застрашават държавата, са лоши.

„При това много руснаци изобщо не знаят нищо за това събитие, станало предпоставка за Октомврийската революция“, казва историкът от Московския държавен университет Юрий Пивоваров.

Поглед назад

Преди 100 години Русия е пред колапс. Непосредствените причини за бунта са Първата световна война, гладът и икономическата разруха. От 1915 г. руските войски са в отстъпление. Русия губи Полша, Литва и всички области по продължение на река Двина до Румъния. Навремето целият западен фронт се разпада. А моралът на войниците пада под всякаква граница. Само през 1916 г. милион и половина руски войници дезертират, а населението е принудено да студува и гладува.

Зимата на 1916-1917 г. е необичайно сурова. Руската промишленост произвежда главно за оръжейната индустрия. Инфлацията галопира. В края на 1916 г. стоките поскъпват средно с 400 процента. По онова време Русия все още е до 85% аграрна страна. В малкото индустриални центрове обаче избухват стачки. Работниците се радикализират – главно в Петроград, който по-късно става Ленинград, а днес носи името Санкт Петербург.

Цар Николай II и семейството му

„Дайте ни хляб! Умираме от глад!“

Още преди решаващия 23 февруари 1917 г. в големите оръжейни фабрика започват работнически бунтове. През нощта пред пекарните се образуват огромни опашки и хиляди скандират: „Хляб, хляб!“. Царят обаче решава да посети армията.

В Путиловските заводи ситуацията ескалира. На улицата излизат предимно жени, чиито мъже са на фронта. Масите започват да обезоръжават и пребиват полицаите. Царят изпраща телеграма със заповед за незабавно потушаване на метежа. На следващия ден са застреляни 60 демонстранти. Същевременно цели полкове се солидаризират със стачкуващите.

В рамките на няколко дни се формират войнишки и работнически съвети. Положението излиза извън контрол. Докато царисткото правителство обявява извънредно положение в Петроград, армията призовава за подкрепа на въстаниците. Работниците и войниците в Москва също следват примера на жителите на Петроград. Те окупират гарите и пощите. Така Николай II няма възможност да се завърне с влак в града от фронта. Той не иска да абдикира, макар че отдавна вече се надигат гласове, които призовават за неговата смърт.

Буржоазно-либералната интелигенция в градовете застава на страната на въстаниците. Преди всичко лекари, учители, адвокати и съдии се еманципират от държавните ограничения. Никога преди това Русия не е била толкова близко до Западна Европа, колкото тогава.

Малко по-късно: Октомврийската революция

На 26 февруари, при пълно недооценяване на реалността в градовете, в заводите и по улиците, цар Николай II изпраща телеграма до председателя на Думата със заповед да разпусне парламента. Депутатите отказват. Само ден по-късно в парламента се формира Комитет за възстановяване на държавния ред. Депутати заемат правителствените постове и издигат нов главнокомандващ. Всъщност това е същински преврат, както в Париж през 1789 г. Уличните бунтове прерастват в истинска революция.

От особено значение за смяната на властта е мълчаливото одобрение на генералите. Интересите на военните са ясни. Те не се въодушевяват от либералните идеи, а мислят само за отбранителните способности на страната и продължаването на войната. Решаващата политическа битка избухва шест месеца по-късно: става дума за Октомврийската революция, когато на власт идват болшевиките. Едва през 1922 г. бива създадена новата многонационална държава СССР. Дата, за която руснаците си спомнят с много по-голямо умиление, отколкото за Февруарската революция.

Александър Керенски насрочва избори за Учредително събрание

Александър Керенски

Любопитното е, че по нов стил Февруарската революция всъщност започва през март. По стар стил началото й е на 23 февруари, а по нов – на 8 март.

След абдикацията на Николай II властта е поета от княз Георгий Лвов. А след избухналите през юли безредици той е наследен от Александър Керенски.

Керенски оглавява Временното правителство – съюз от либерали и социалисти. Целта му е да прокара политически реформи, като бъде създадена демократично избираема изпълнителна и законодателна власт. Изборите за Учредително събрание са насрочени за септември, но след това са отложени за ноември.

Временното правителство обаче се проваля в продължителния си опит да притисне болшевиките. Петербургският съвет и други съветски движения във всички големи градове се противопоставят на Керенски.

Владимир Илич Ленин, обаче, прави нова революция

Владимир Илич Ленин

Така се стига до августовския метеж на главнокомандващия армията генерал-майор Лавър Корнилов. Керенски е притиснат и от него, и от болшевиките, както и от страните от Антантата – Франция и Британската империя, които искат Русия да продължи войната срещу Германия, а не да излиза от нея.

По този начин се стига до Октомврийската революция. Тя е извършена от болшевиките на 25 октомври. Но по нов стил датата е 7 ноември.

Болшевиките начело с Владимир Илич Ленин извършват въоръжения преврат, защото се опасяват, че няма да могат да спеечелят парламентарните избори. Следва кръвопролитна гражданска война.

Мнозина историци смятат, че без Октомврийската революция Русия би била една демократична държава. Според тях е трябвало да бъдат завършени реформите, започнати от Февруарската революция.

DW