Защо САЩ уби 3500 сърби и защо се мълчи по тази тема?

След бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. попитали командващия силите на алианса – американския генерал Уесли Кларк, колко цели са били унищожени. „Достатъчно“, казал Кларк. Цинизъм? Не, проза на „милосърдието“ на НАТО.
Сега, десет години от началото на военновъздушната операция срещу Сърбия и Черна гора, алиансът все още не дава сведения за броя на унищожените цели. Няма и данни от щабквартирата за броя на цивилните жертви при бомбардировките.
Случаят в село Рачак стана непосредствен повод за военната операция. Какъв е той? На 15 януари 1999 г. ръководителят на наблюдателската мисия на ОССЕ в Косово Уилям Уокър обяви намерените там 45 убити албанци за цивилни жертви. Според МВР на Сърбия убитите от полицията албанци са били членове на терористичната „Армия за освобождение на Косово“ (АОК).

„Правилна и необходима операция“ – така бившият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън определи агресията на НАТО над Сърбия. Операцията бе проведена от предшественика му, днес върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана. В централата на НАТО в Брюксел бомбардировките срещу Сърбия – 38 000 полета, от които 10 484 с бомби с прецизно насочване, се смятат за значителен успех. След първоначалните атаки срещу военни цели алиансът концентрира огневата си мощ срещу промишлени и търговски обекти, но засегнати и разрушени бяха и множество цивилни сгради.
По време на 78-дневната въздушна операция, наречена „Милосърден ангел“, загинаха 1002-ма военни от армията и полицията и около 2500 цивилни. Сред тях 89 бяха деца. Около 10 000 души бяха ранени. Сред убитите са и четирима етнически българи: Стамен Рангелов, от село Божице; Симеон Тодоров от Сталач; Борис Еремиев от Клисура; Иван Станков от Ниш.
Стамен Рангелов е намерил смъртта си във взривена от НАТО болница за цивилни, Борис Еремиев – също, но в друга болница. От четиримата само Иван Станков е бил военнослужещ.
Може би най-големият срам във външната политика на България ни беше вменен от 38-ото народно събрание, правителството на Иван Костов и външния министър Надежда Михайлова. Тогава те, а не българският народ направиха „цивилизационния избор“ да дадат българското небе за апокалиптичните намерения на „Милосърдните ангели“ от НАТО.
Тогава никой не обясни на народа ни защо в някогашните български градове Ниш, Пирот, Враня и Сурдулица миротворните ескадрили на НАТО убиваха и невръстни дечица? Деца, чиито баби и дядовци векове са били българи! Защо се бомбардираха болници, мостове? Беше ли възмездие или наказание за България бомбата, която падна в Горна баня?

Митар Максимович – сръбски командир

Много лесно е да бъдеш обвинен в сърбофилия, но случаят е… напълно друг.
Тук, на Балканите, обясняваме всички злини с филиите и фобиите на други, а не поглеждаме прагматично официалната статистика. Статистика, която по всички закони и етични норми е грозна и срамна за „ангелите“.
Сърбите все още са в опасност заради хилядите неизбухнали касетъчни бомби. Почти 10 години хиляди неизбухнали части от касетъчни бомби са разпръснати из 15 общини, главно в южната част на Сърбия, близо до границата с Косово. Натовските самолети хвърлиха 37 000 касетъчни бомби.
Около 160 000 жители на поразени територии са изложени на риск, а за разчистване на експлозивите ще са необходими 12-23 години.
На Сърбия са й необходими около 38 млн. долара, за да намери и обезвреди бомбите. А колко средства ще са необходими за възстановяването на разсипаната инфраструктура?
А сега малко и за достойнството, което, искаме или не искаме, но трябва да признаем на сръбския народ…
Когато НАТО бомбардираше белградското летище, оркестърът „Биело дугме“ на балканския гений Горан Брегович свиреше пред стотици хиляди „Джурджев дан“, а Весна Змиянац пееше на белградски мост „Йорговани“.
Цеца Ражнатович е толкова обичана в Сърбия не защото е турбофолк звезда, а защото по време на бомбардировките беше начело на всеки митинг срещу агресора заедно с двете си невръстни деца. Оттогава се ползва със статут на национална героиня!
Защо ли не мога да си представя някоя BG звезда в такъв момент начело на национална кауза. Защото запазването на достойнството беше националната кауза на обикновения сърбин тогава.
Десет години от операция „Милосърден ангел“- това са новите Балкани:
„Можеше ли да бъде по-добре?“ Въпросът е начело на страница в официалния уебсайт на НАТО и потвърждава редица въпроси, останали без отговор.
Един от тях е дали интервенцията е законна без мандат на ООН.
Други се питат дали наистина е имало геноцид, което да оправдае нападението? Натовските ръководители не подлагат на съмнение правилността на решението и често подчертават, че нито един натовски войник не е бил убит в операцията. Но критиците са на мнение, че това е така, защото е имало разрешение единствено за полети на голяма височина, дори и това да води до цивилни жертви.

Босненски войници

Защото ангелите летят на високо. Те извършват ангелските си дела – бомбардират Хирошима, Виетнам, Афганистан, Кувейт, Ирак… Не слизат на грешната земя, прелитат, пускат адския си товар и след това разпускат в някоя от китните си бази сред удоволствията от типа на холивудските филми. Децата на тези „миротворци“ не са под бомбите, не умират от адския огън на ракетите или от биологичните последствия. Тези последици остават за местните.
Малко след Гергьовден си задавам въпроса – това ли е доблестта на алианса, на който толкова се натискахме да станем пълноправен член? Хуманно ли е да бомбардираш беззащитни цивилни граждани? Българските воини герои се обръщат в гробовете от тази „доблест“ на новите ни съюзници, с които трябва да сме вече в един боен строй.
От Брюксел яростно отричат критиките, че животът на сръбските граждани е бил пренебрегван, и подчертават, че целите и оръжията са били внимателно подбирани за всяка мисия с единствената цел да се избегнат случайни жертви и щети… Имало ли ги е изобщо тези добри намерения? Възможно е, но реалността беше друга.
„Въпреки всичко е неизбежно да няма някои грешки, а някои оръжейни системи понякога да са неизправни“, призна и Робъртсън.
Според международната организация „Хюман райтс уоч“ при 90 военни мисии е имало цивилни жертви. Но НАТО не приема тези данни и отбелязва, че жертви е имало при по-малко от 1 процент от всички бойни мисии.
Правозащитната организация „Амнести интернешънъл“ поиска да бъде потърсена отговорност от НАТО за цивилните жертви при бомбардировките на сградата на Националната телевизия и радио (РТЦ) в Белград преди 10 години: 16 цивилни бяха убити, а други 16 бяха ранени при нападението на 23 април 1999 г.
„Амнести интернешънъл“ призова НАТО и страните от алианса да осигурят извършването на независими разследвания, да поемат пълна отговорност и да бъдат предоставени компенсации за жертвите и техните семейства.
Представители на НАТО са оправдали това безумие с аргумента, че по време на бомбардировките телевизията е била законна цел заради непрекъснатата военна пропаганда на РТЦ, допринесла за кръвопролитията на Балканите.

Бомбардирането на централата на РТЦ е било преднамерена атака срещу цивилен обект и това представлява военно престъпление според Сиан Джоунс, експерт по Балканите на „Амнести интернешънъл“. Дори ако НАТО истински вярва, че РТЦ е била законна цел, атаката е била непропорционална и следователно е военно престъпление, каза Джоунс. Какво ли би станало, ако бомбардират централата примерно на… CNN? Хипотетично… Би се надигнал невъобразим вой за „свободата на словото“…
Според „Амнести интернешънъл“ представителите на НАТО са потвърдили, че не е било давано специфично предупреждение за нападението, макар да са знаели, че много цивилни ще бъдат в сградата на РТС. Да видим дали някой от НАТО ще бъде изправен в Хага за военни престъпления, подобно на сръбските лидери?
Организацията на медиите в Югоизточна Европа призова НАТО да осигури независимо разследване на бомбардировките на алианса срещу Сръбската държавна телевизия. Ще чуе ли някой този призив? Ще видим ли висши военни от НАТО на подсъдимата скамейка в Хага? Темида ще продължи ли да бъде сляпа и да има различен аршин за военните престъпления в бивша Югославия?
За алианса само политическата цел бе от значение. Агресията беше скрита зад лозунга: Да бъде спряно етническото прочистване, осъществявано от режима на Слободан Милошевич.
Вездесъщият Збигнев Бжежински, съветник по сигурността на президента Джими Картър, размаха пръст и каза, че Елцин и Милошевич са си направили грешна сметка, провалена от НАТО, да запазят поне част от Косово сръбско…
Бомбардировките завършиха на 10 юни 1999 г. с подписването на Кумановското споразумение и приемането на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. В тези актове бе предвидено изтеглянето на югославската армия от Косово, където след това бяха разположени международни военни сили. Косово стана протекторат на ООН, а НАТО изпрати мисия там.

Хиляди сръбски семейства останаха без дом.
Безброй сръбски бежанци напуснаха провинцията от страх от отмъщение на албанците. Но насилието срещу сръбско-християнското население не спря. В насилието над сърби в Косово на 17-18 март 2004 г. загинаха 19 души и бяха ранени 954. От домовете им бяха прогонени още близо 4000 сърби, етнически прочистени бяха 6 града и 9 села, бяха разрушени и запалени 935 къщи и 35 църкви и манастири. Наложи се Сърбия да започне битка на още един фронт. Министърът на външните работи Вук Йеремич се сражава в ЮНЕСКО за средновековните християнски паметници в Косово. „Албанците се опитват да прекроят историята“, заяви министърът в речта си пред изпълнителния комитет на ЮНЕСКО в Париж. Йеремич не иска да се пропуска по никакъв начин фактът, че средновековните паметници на културата в Косово са част от сръбското културно наследство.
Възстановяването на църквите и манастирите, унищожени и повредени от албанските екстремисти през последните 10 години, би насърчило връщането на разселените сърби, се аргументира министърът.
Йеремич подчерта, че едва десетина албанци са били осъдени за унищожаване на сръбски светини, но днес нито един извършител не е зад решетките заради подпалването на църква в Косово.
Планът на Запада за Косово е вече реализиран.
През 2008 година на 18 февруари Косово обяви независимостта си. Комендантът от АОК Хашим Тачи стана първият премиер на новото държавно формирование. Злите езици твърдят, че за кариерата му е допринесло близкото приятелство с US държания секретар. Слухове? Балкански фолклор?

Сърби с пленено знаме

Според сръбския вестник „Курир“ Тачи може да благодари за личния си и политически възход най-вече на интимната си връзка с бившия американски държавен секретар Мадлин Олбрайт. Това твърди пред вестника не-сръбски източник, а бивш близък сътрудник на лидера на ДП Хашим Тачи. Според него Тачи е имал любовна връзка с два пъти по-възрастната Олбрайт, която използвал за своя възход на политическата сцена на косовските албанци. Още при първата им среща в края на 90-те години Олбрайт хвърлила око на красивия командир на АОК, известен с прякора Змията. Тя веднага коментирала пред свои познати: „Чаровно е това момче. Той е единственият албански политик, който знае какво иска. Само трябва малко да бъде насочен“.
Тачи съзнаваше, че й харесва и бързо започна да я ухажва“, споделя албанският източник на в. „Курир“. Той разкрива, че Олбрайт е уредила Тачи да научи добре английски език на курсове в САЩ и да се научи да се държи както подобава в доброто общество – от облеклото и поздравите до усмивката.
„Тя лично го обучаваше как да се държи, как да се облича, ръкува, смее. Научи го и на дипломатическо поведение, купуваше му подаръци и от суров планинец, който и на майчиния си език не умееше да се изразява добре, тя направи приличен политик“, разказва източникът.
Какво остава на Сърбия? Може би Хага, където осъждат само сърби – отиват там, а като Милошевич не се връщат… без ковчег.
ЮНЕСКО ще защити ли архитектурните православни светини на Балканите в Косово, след като нямаше кой да защити хилядите останали без дом сърби? Кой ще чуе доводите, че се откъсна една историческа територия от сърцето на западната ни съседка? Кой ще спре парцелирането и раздаването на суверенни територии и за в бъдеще?
Международният съд в Хага съобщи, че 35 страни от ООН са предали мненията си на този съд по делото за оценка на законността за провъзгласяването на косовската независимост, което бе задвижено след инициатива на Сърбия в Съвета за сигурност на ООН.
Не е от решаващо значение колко страни ще внесат мненията си в Международния съд в Хага, а какви ще бъдат качеството и аргументацията на тези мнения. Очаква се Международният съд да работи по случая „Косово“ най-малко една година, но защо ми се струва, че решението е ясно от сега.

Блогът на Н. Тотков