Защо тази красива сграда в Шипка е в трагично състояние?

Снимки на изоставеното читалище „Светлина” в Шипка предизвикаха широк отзвук в социалните мрежи. Защо тази красива сграда е в трагично състояние?

[ad id=“225664″]

В читалище „Светлина” в момента се влиза от разбития прозорец в лявата част на сцената. Централният вход е закован, видя репортер на бТВ.

Половината живот на Христо Тъпанов минава в тази сграда и през парадния вход. Днес той е на 85 години, но трябва да мине през прозореца вляво. Бил е 10 години председател на читалището, после актьор в трупата и майстор на декорите.

[ad id=“263680″]

Първият прожектиран там филм е бил „Цигански табор”, спомня си Христо.

Пред очите на Стефка, Здравка и Илияна още са плюшените завеси на сцената, полилеите и пълната зала. В най-добрите години читалището има 11 самодейни състава.

[ad id=“236993″]

Здравка е една от потомките на Христо Караджов – основател на читалището още през 1861 г., и не може да си обясни как хората са успели да бъдат единни по време на робството, а сега да не успяват да съхранят ценното, което са съградили.

Илияна е била дълги години библиотекар и след промените в началото на 90-те е видяла в какво се превръщат мечтите. Всичко там повтаря класическата схема на безстопанственост и разграбване.

„Като дойде демокрацията, хората станаха по-лоши. Борили сме се да спасяваме имуществото – с една количка на единия ден 8 часа пренасяме, на другия ден през нощта крадците крадяха. Бяха окрадени и ключовете, и кабелите”, разказа Христо Тъпанов.

[ad id=“218548″]

Кметът на подбалканското градче Шипка – Василка Панайотова, ни показва проект, подарен през 2016 г.

С него читалището отново може да се върне блясъка си.

„Тази сграда е под шапката на Министерството на културата. Безплатният проект, който получихме, дарихме на ръководството и настоятелството на читалище „Светлина”. Те трябваше да почукат в Министерството на културата и да заявят, че имаме изготвен проект, да търсят форми и начини за финансирането му”, заяви Василка Панайотова.

Самото читалище не е преставало да функционира, дори по време на Освободителната война. Тогава цялото село Шипка е изпелено, оцелява само църквата и сградата на училището, което дава живот на читалището.

Днес всичко се намира в сградата на същото това училище, което спасява книгите и картините от красива сграда. Всичко обаче е в насипно състояние по подовете и заплашено от влага и мухъл.

[ad id=“225664″]

Докато се съберат доброволци или пари за ремонта, докато сградата се върне за истински живот, може би ще минат години. Дотогава всичко там ще прилича на сцена за някой нискобюджетен екшън и ще бъде символ на разрухата.

За Христо това обаче ще е символ на детството, миналата младост и ще му напомня сюжета на италианската класика „Ново кино „Парадизо“, но по български.

Красимира Янкова