Защо цените в Европа могат да се повишат точно както в САЩ

Снимка: Kostas Tsironis/Bloomberg

В Съединените щати опасенията изглежда се потвърждават: цените скочиха с 6,2 процента през октомври, най-високото увеличение от 30 години. Президентът на САЩ Джо Байдън е подложен на нарастващ натиск. „За мен е основен приоритет да обърна тази тенденция“, обеща той в сряда.

Ценовите сигнали от САЩ се следят отблизо и в Европа. Те са предупредителен знак, тъй като потребителските цени в ЕС също се повишиха необичайно силно напоследък. За октомври статистиката на Евростат определи инфлация от 4,1%. 

Въпреки това Европейската комисия остава спокойна, поне за момента. Засега брюкселските експерти не виждат възможност американската инфлация да дойде и в Европа. Инфлацията ще достигне своя връх тази година и след това постепенно ще се изравни, каза еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони в четвъртък, когато представяше есенната прогноза за европейската икономика. 

Средно за годината ЕК очаква инфлация от 2,4% в еврозоната. През 2022 г. тя очаква леко забавяне до 2,2%, а през 2023 г. инфлацията отново ще бъде 1,4% и така – под целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от два процента.

Всъщност почти всички икономисти са единодушни, че настоящата инфлация се основава предимно на временни ефекти, като високите цени на газа, затрудненията в ключови сектори като производството на чипове и нарушени международни вериги за доставки.

Но сега възниква въпросът дали временните ефекти ще доведат до постоянна тенденция. „Има много добри причини за дългосрочен инфлационен натиск в Европа“, казва пред Handebslatt Гюнтер Шнабл, ръководител на Института за икономическа политика в Лайпциг.

Това може да се отчете и чрез сравнението със САЩ. Има структурни различия спрямо ЕС, които се отразяват и в развитието на цените. Но има някои индикации, че покачващите се цени в САЩ ще се проявят и в Европа. Сравнението на бизнес циклите показва, че Европа изостава с няколко месеца от САЩ.

Съществува и методологическа разлика, която автоматично води до по-ниска инфлация в ЕС. В САЩ високите цени на недвижимите имоти оказват влияние върху инфлацията, тъй като цените на жилищните имоти, обитавани от собственици, са включени в индекса на потребителските цени. „Това може да представлява до половин процентен пункт от инфлацията“, казва Карстен Бжески, главен икономист в ING Bank.

 

 

В бъдеще в Европа трябва да се вземат предвид и имотите, обитавани от собственици, но прогнозите като настоящата на ЕК не отразяват това. Индексът на цените за обитавани от собственици жилищни имоти се повиши през второто тримесечие с около 2% до рекордно ниво от началото на публикуването на серията от данни преди 21 години.

Това, което досега разграничава ситуацията в Европа от Съединените щати, са фискално-политическите мерки. Президентът на САЩ Байдън похарчи много пари за стимулиране на икономиката – и по този начин подхрани потреблението на американците. Държавите от ЕС досега са по-предпазливи в това отношение, предпочитайки да разчитат на инвестиционни програми, на които е приписан по-слаб инфлационен ефект.

Икономисти като Шнабл обаче се опасяват, че европейците могат да вземат за модел разхлабената политика на разходите на САЩ. Реформата на Пакта за стабилност на ЕС, към която се стремят много държави членки, може да гарантира, че потреблението в Европа ще е още по-подхранвано от държавите. Този аргумент обаче все още е спекулативен. Дебатът за адаптиране на правилата за дълга току-що започна и ЕК не възнамерява да представи предложение до следващата година.

Един важен фактор са инфлационните очаквания. Ако загрижеността за увеличението на цените се отдели от действителното инфлационно събитие, тя може да се самоизпълни и да предизвика инфлация. „Тази опасност съществува в САЩ и в еврозоната. За да предотвратите подобно отделяне, имате нужда от добре комуникирана стратегия за нормализиране“, казва Бжески.

Докато Федералният резерв на САЩ (ФЕД) инициира именно това излизане от своята хлабава парична политика и възнамерява първо да спре изкупуването на облигации, ЕЦБ продължава да настоява за своя експанзионистичен курс.

Това може да подхрани сред населението очакванията за по-нататъшно повишаване на цените. Бжески очаква ЕЦБ да последва примера на Фед през декември. Членът на Управителния съвет на ЕЦБ Роберт Холцман направи първата стъпка в четвъртък, когато обяви възможността за край на изкупуването на облигации през септември 2022 г.

Така че рисковете остават. И Джентилони призна това и подчерта, че ЕК „ще следи отблизо развитието на цените“. Като цяло обаче той обрисува една положителна картина на икономическата ситуация. Засега нямало признаци на спирала на заплатите и цените, при която повече инфлация води до нарастване на заплатите, а те от своя страна водят до още по-голяма инфлация.

Според ЕК обаче данните показват, че икономиката се развива все по-добре. Джентилони заяви, че ЕС ще си възвърне икономическото си ниво отпреди кризата по-бързо от очакваното. През тази година растежът в ЕС ще възлезе на 5%, през следващата ще бъде 4,3%. ЕС очаква същите стойности за еврозоната. 

Между държавите членки обаче има ясни различия. Германия, която отдавна е двигател на растежа на континента, изостава все повече и повече от своите съседи. Докато френската икономика ще нарасне с 6,5%, а италианската с почти 6,2% тази година, очакваният ръст за Федералната република е само 2,7%.

ЕК посочва затрудненията в доставките и производствените проблеми като причини, които биха ударили Германия особено силно. Освен това германската икономика пострада по-малко от кризата и следователно има по-малко за наваксване. През 2022 г. икономиката в Германия отново ще се ускори, прогнозира комисията. Но дали това очакване ще бъде изпълнено зависи в частност и от развитието на инфлацията.  

източник https://www.investor.bg/…………