За алеите на Аязмото, или защо мрънкаме дори срещу хубавото

През последните дни, откакто започна реализацията на проекта за парк „Митрополит Методий Кусев“, фейсбук активистите се активизираха. Според едни нищо не може и не бива да се ремонтира там, щото ремонтите разбутват нещата и обстановката, докато траят, не е приятна. Според други – плочите, които досега никой не беше забелязал встрани от алеите – просто бяха обрасли с трева, били целта на този ремонт – да се откраднели и някой да ги занесял на вилата си. Според трети – край централната алея не трябвало в никакъв случай да има тротоари, щото това щяло да наруши оригиналния вид на парка, каквото и да значи оригинален вид, защото ако е трябвало да се запази както е бил по времето на великия Митрополит, нито асфарт щеше да има, нито зоопарк, нито площадки за спорт, нито детски площадки и т.н.

Между другото проектът за реконструкция е дело не на някакви външни сили, а на старозагорски архитекти, които смятат, че са дали най-доброто от себе си – и те са граждани на Стара Загора, и те обичат парка, в който се разхождат, в който играят децата им, в който още техните родители са ги гледали. В момента – от 14 часа, тече пресконференция, на която проектантите се обясняват за кой ли път какъв точно е замисълът им.

Та попитахме кмета на Стара Загора Живко Тодоров, какъв е проблема. За ЗАРАТА той каза: „Откровено не знам какъв е проблема. Странно е, но колкото повече се прави за Стара Загора на всички нива – инфраструктура, спорт, култура, толкова повече негативизъм изсипват определени хора. Защо – не знам. Нека отговоря по ред на обвиненията по казуса Аязмо. Плочите, които бяха изкопани изпод тревата край алеите, са описани до една. никой няма да ги носи никъде, най-малко по частни вили – ще бъдат поставени по вътрешните алеи в парка и ще стане много приятно и красиво. централната алея ще бъде с две платна – едното ще е хубава велоалея, а другото ще е платно за машините, обслужващи парка (няма да е отворено за леки автомобили), но за платформите за подрязване на опасните клони, за пожарни коли, или снабдяващи бусове, платното е нужно. Да, от двете страни ще има тротоари – съвременни тротоари, отговарящи на всички изисквания за съвременна градска среда. Няма да са плочи. Ако критиците се замислят, ще разберат, че паркът трябва да бъде достъпен за хора с двигателни проблеми, за инвалидни колички, за родители с  детски колички. Твърдо не смятам, че Аязмото е само за здрави, спортуващи и без сериозни здравословни проблеми хора. И няма значение аз какво смятам – важно е също така, че достъпността е абсолютно изискване за градска среда навсякъде в цивилизования свят. Бих искал да помоля старозагорци да изчакат – нека видят колко по-добре и по-красиво ще стане, преди да реагират на факта, че ремонтът в момента им причинява дискомфорт по време на разходките им. Засега не е открит начин да се подновяват инфраструктура, или съоръжения, без разкопаване и подмяна на изхабеното. Струва ми се, че животът на всички ни ще е по-ведър, ако се радваме на доброто и красивото, вместо на всяка цена да се опитваме да намерим проблем“.

[ad id=“225664″]

Случаят не е първи такъв за Стара Загора. Още при първите ремонти на улични платна и тротоари преди време, започна мърморене, че придвижването се отруднявало, нищо че без ремонт, скоро просто нямаше да има как да се движим по тях. После кварталите с подновената инфраструктура – „Самара“ и „Три Чучура“ минаха през етапа на трудностите. После – за детските площадки… Резултатът винаги се оказваше неизмеримо по-добър от дотогавашното положение. Предстои реализацията на още много хубави и перспективни проекти, които при реализацията си също ще причиняват временно неудобство – трябва ли Стара Загора да се откаже от тях? Време е май да се научим малко повече да се радваме.

Преведено на съвсем битов език – трябва ли да не правим никакъв ремонт у дома, защото наистина е досадно да бъде разхвърлено, после да чистиш и т.н. ?