За бурките

Наскоро в Швейцария съдът реши, че ще глобява всеки мюсюлманин, който откаже да се ръкува с учителка.

Претекстът за този отказ е, че ислямът забранявал физически контакт с жени, с които не си роднина. Глобата е солена, няколко хиляди франка, а казусът предизвика поредица от дебати. Подобно на забраната за носене на бурки, която днес навлиза в България – но от доста време е валидна и в други части на Европа – подобни сблъсъци между ислям и европейска култура стават все по-ярки.

В България това решение, относно бурките, бе коментирано пространно и дълго. От хапливи забележки за безсмислието му, до яростна подкрепа от националисти, то продължава да занимава обществото ни. Опасявам се обаче, че извън безплодните опити за остроумие по темата, неговите опоненти не дават солидни аргументи срещу забраната. А отсрещната страна, когато не припада от яростна злоба срещу исляма, също не може да каже нещо смислено. Спорът е сведен до пишман-патриотизъм, или папагалско псевдолибералничене.

В действителност, за съжаление, става дума за отношението на ислямистите към жените. Третирането на жената като второ качество гражданин в Европа е немислимо, но точно това предлага ислямът. Зад културните и религиозни различия, както сега ги наричаме, прозира съвсем проста истина – жената не е равнопоставена в ислямския свят, тя е по-низша от мъжа. И неминуемо това води до сблъсък с европейското отношение към жените. Защото не може да има две системи, два вида отношение към половината от гражданите на Европа. Няма как, след битки за равенство, за право на глас, след вековна история на женските движения за еманципация, днес ние да приемем, че някой има право да се държи по друг начин към жените.

Европа има култура и ценности, постигнати с цената на усилия и труд на милиони хора, понякога заплащайки и с живота си. Не може да ги изхвърлим на боклука, само защото на новодошлите емигранти, а и на тукашните ислямисти,те не се харесват. Когато те твърдят, че това е религиозно различие, ние трябва ясно да кажем, че дискриминацията не може да бъде религия. Няма как да допуснем правила на вяра, които обиждат и унизяват останалите. Ако тяхната версия на исляма им забранява да приемат нашата култура и норми, тогава те нямат място тук. Европейските жени са равни на мъжете, това е безспорно. Ако на някого не му допада това, може да потърси държава с общество, където жените са третирани по негов вкус. Тук това няма как да стане.

Представете си този казус с ръкостискането, ако бял откажеше да стисне ръката на чернокож. Щеше да стане буря, щеше да бъде обвинен в расизъм, дискриминация, щеше да бъде съден със сигурност. Но когато става дума за бежанец и учителка, тогава е просто културно различие?

Представете си европейка с къса пола в Саудитска Арабия. Ще бъде задържана, арестувана и съдена за нарушаване на реда и морала. Нещо повече, всички жени в ислямския свят се съобразяват с това, европейците не твърдят, че ги дискриминират в Риад. Как тогава тук е точно обратното.

Нека да довършим тази аналогия. Ако ислямистите вярват, че жените трябва да бъдат покрити от глава да пети, ние трябва да се съгласим. Тогава защо не се съгласяваме и с другото им религиозно различие – че могат да имат хареми, защо не разрешим многоженството? Нали е въпрос просто на толерантност? Надявам се, че разбирате колко безумен е аргументът с религиозните различия, когато под този претекст се атакува културата на Европа.

Когато насърчаваме мулти – културализма, трябва да очакваме и другите да го приемат. Не може да има многообразие на култури, ако една от тях не търпи, не понася останалите. Тогава имаме сблъсък, а не многообразие. Да кажем ясно – толерантността към нетърпящите различия не е равенство. Подчинение е. Не може да си толерантен към човек, който не те понася. Ако се опитваш да се правиш, че може и така, ставаш просто глупак.

Ислямистите вярват, че жените са низши същества, че трябва да са подчинени на мъжете. Това атакува сърцето на нашата цивилизация, която вярва в равенството на половете. Това е истинският проблем с бурките. Иначе са просто парче плат, не пречат на никого.

Но жените зад тях са човешки същества, нещо, което онези никога няма да признаят. И затова нямат място в Европа.

Емил Кошлуков

Източник: Днес.БГ