За българите от чужбина на Русанов и Йоло и за „Звено“ от 1934 година

Деветнадесетомайският преврат е държавен преврат в България, извършен на 19 май 1934 г. от Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията. Новото правителство начело с Кимон Георгиев (19 май 1934 – 22 януари 1935) отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии и профсъюзите, окръзите и общините са окрупнени, самоуправлението им е премахнато и заменено с назначавани от правителството чиновници. Управлението на страната се извършва с наредби-закони. Установени са дипломатически отношения със СССР – единственият външнополитически акт?!
Толкова! След като основните държавни механизми са разрушени, а и възможността за някакво що-годе демократично общество да функционира, превратаджиите, оказва се, не знаят как да строят. Програмата им стига само до рушенето. И… Тихомълком подаряват на царя едноличната власт.

„Българите от чужбина“ (в кавички, защото за радост са една много мъничка част от тях). Какво знаем за тях? Организираха се във фейсбук. Няколко стотици дори скокнаха до София – и без друго повечето се завръщат през лятото за моренце и свиждане с близките. Но в протеста бяха колко – 500? И хиляда да бяха… от заминалите 2 млн.???

[ad id=“225664″]

Призоваха за пряка демокрация – не че знаят как се прави такава и какво общество трябва да е изградено, за да е възможна. Призоваха за сваляне на правителството и съд за всички, управляващи и управлявали България. За промяна на Конституцията. За здрава власт на пряко избрани от народа месии. Като как ще ги познава целокупният народ тези месии, та да избира, при положение, че поне половината българи не знаят даже кого са избрали за народен представител, това съвсем не е ясно. А да, да се избират пряко фигурите от администрацията – чудо от избори. А държавата да се управлява с референдуми – още по-голямо чудо. В Швейцария било така – хубаво, но Швейцария е съставена от кантони, демократичното общество е изградено от как я има държавата, парите не са проблем – пак от как я има държавата… Между другото и те си имат основен закон, а с референдуми се регулират само местните проблеми.

Да ви прилича „програмата“ на тази мъничка част български емигранти на онази от 1934 г.? Осъвременени са само понятията. Хубавото е, че поне са мъничка част. За радост повечето и от емигрантите ни, явно са хора и с акъл, и с морал.

Друг голям проблем има тази частица от въпросните българи от чужбина – кадрите!

Организаторът – Емил Русанов. Известен със симпатиите си към еквадорските социалисти(виж „24 часа“) и с кръчмата „Див петел“ в Лондон(според коментари  в мрежата – съвсем българска чалготека), издател на емигрантския вестник „Будилникъ“.

Подкрепящият Йоло Денев – сам се определя като пророк на „Тангра“. Иначе, след кампанията му за президент бе съден за присвояване на средства и осъден по-късно. Стана известен преди време и със собственоръчно направената си карта за пътуване в градския транспорт, която обаче „гадният“ контрольор в столицата не зачел и му лепнал глоба. А, да – плодовит автор – много плодовит, направо – ужасно плодовит. И добре може да държи чадър над чужда глава – пазеше с чадър главата на Слави Трифонов по време на протеста му. Интересен политически профил.

Протестиращите: от страна на живеещите все още в България, групата е подозрително идентична – някои от основните лица – съвсем същите от групата около Тодор Атанасов и самият той участва в протеста, с които се оказа свързана Корнелия Нинова. Става дума за групата, вихреща се в Странджа по време на чумата и дрънкаща идиотизмите как животните превантивно се избивали, за да бъдат настанени емигранти. Виж в Btv познатите лица, !

От страна на живеещите в чужбина – интересно леви и анархистично настроени, които кой знае защо са решили да си решат проблемите, живеейки в демократични общества на Запад и най-вече в Германия, Англия, Испания, Италия… – в никое от избраните от тях общества, няма ни предлаганите избирателна система и рестрикции спрямо партиите, ни управление с референдуми. Да им припомним, че истински левите са на Изток. Там има и един месия, избиран пряко от над 80% от населението, ама му викат диктатор в нормалните държави. Много е лесно да си ляв на Запад.

Знам, че за да оправдаеш избора си да избягаш, непременно трябва да докажеш поне на себе си, че това, от което бягаш, е лошо – ужасно зло. Виждам го често в някои, които сравнително скоро са направили избора да напуснат България и имат още нужда да се оправдават. При всяко връщане се опитват да виждат само проблемите и слабостите, за да се мотивират. Тези, които отдавна живеят в други страни, приели са живота си и нямат нужда да се надъхват, просто се радват, когато са в родината си и много по-обективно виждат и слабостите, и постиженията. Разликата между двете групи, наистина е огромна.

Вторите, също като нас – избралите да останат в България и да създават историята й, каквато и колкото могат, ще видят нещо много оптимистично в този „протест“ – съвременният, мислещият, работещият българин – не се „върза“. Дали защото чете повече история (след като е свързал съдбата си с България, уроците на нейната история са предупредителни)? Дали защото е поумнял и знае, че месии няма, особено пък такива, дето идват от чужбина. Дали защото сам прави живота си, а чрез него и държавата си – не достатъчно развита, не достатъчно богата, не достатъчно хуманна, не достатъчно демократична, но поне стъпила на верния път и крачеща във вярната посока. Ежедневието и животът на тези – останалите в България, е животът на България.

Някак нагло и мръсничко е да отидеш и да предлагаш само разрушение в страна, с която твоят живот не е свързан, пък дори и да си тръгнал от нея на някъде си. Ако нещо, господа и дами емигранти, в България все още ви е скъпо, елате и предложете съзидание – реална програма за реална добра промяна. Не малко от онези от емигрантите, които не са сред вас, вече го правят. Предложете опита си, интелекта си, парите си, живота си като инвестиция в добро и за добро. А доброто го има въпреки проблемите.

Виковете и вайканията ви, не са ни нужни. Глупостите – още по-малко.