Най-важното за нея обаче е, че тя осигурява три блока за студен резерв, което е над 60% от резерва за българската енергийна система. Това означава, че ако възникнат кризисни ситуации – например криза с газа, стачки на миньори и др., три от 210-мегаватовите блокове в ТЕЦ „Варна“ ще се включат в случай на недостиг на електроенергия. Активирането на студения резерв става до 5 часа след като е разпоредил Електроенергийният системен оператор (ЕСО).
[ad id=“225664″]
Но именно държавният ЕСО определя колко да е студеният резерв и пуска търгове. През март т.г. ЕСО увеличи студения резерв въпреки коментарите на предприемачи, че това не е необходимо. Така държавата ще плаща повече за енергийни мощности, които не работят, но са на стенд бай в случай на необходимост.
ЕСО поиска увеличаването на средногодишната разполагаема електрическа мощност, предвидена за „студен резерв“ за периода 2018/2019 г., до 650 MW. Мотивите на оператора бяха, че това се прави в името на надеждността на електроснабдяването и сигурността на електроенергийната система.
И така ТЕЦ „Варна“ получава пари от държавната енергетика, т.е. от данъкоплатците. Другият голям получател са фирмите на Христо Ковачки.
През миналата година ТЕЦ „Варна“ спечели търг на ЕСО за осигуряване на студен резерв, измествайки един от играчите на този пазар – държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. В резултат на което от 1 август до края на октомври за всеки час в денонощието плащаме по 2631 лева на Доган, както стана ясно. След октомври тази сума ще се увеличи още и до средата на 2019 г. собствениците на ТЕЦ „Варна“ ще получат 27.4 млн. лева.
Според условията на ЕСО максималната предлагана цена за разполагаема мощност за студен резерв не може да е над 7.71 лв/MWh.
