За добрината, която ни прави роднини на Господ

Една студена вечер по време на Коледните празници едно малко момченце на шест-седем годинки стоеше пред витрината на голям магазин.

Детето нямаше обувки и беше облечено в истински дрипи. Една млада жена, която минаваше наблизо, забеляза детето и прочете копнежа в светлите му сини очи.

Тя взе детето за ръка и го заведе в магазина. Вътре му купи нови обувки и цял комплект топли дрехи.

Двамата излязоха на улицата и жената се обърна към детето със следните думи:
– Сега можеш да се прибереш у дома и да се веселиш на празника.

Момченцето вдигна глава към нея и попита:
– Госпожо, ти Бог ли си?

Тя му се усмихна и отвърна:
– Не, синко, аз съм само едно от неговите деца.

Момченцето се замисли малко и рече:
– Знаех си, че сигурно сте роднини.

Дан Кларк

Източник: highviewart.com