За една пита, малко риба и учителка. Навръх Успение Богородично

Две малки истории. На Успение Богородично винаги нося в църква пита и риба, обикновено консерва риба тон, за да е по-чисто да се раздаде. Почти винаги, само с две изключения досега, когато оставя питата и рибата и отида за свещи, рибата е изчезнала. И днес така.

Емилия Милчева, Фейсбук

В помещението, където е масата с питите, виното и други работи за раздаване, са само възрастни жени. Никоя не ме поглежда в очите. Не съм от кротките, но все пак няма да вдигна скандал в църква. Карай, викам си. Отивам по-късно при едни приятелчета в един дом. И те ми разказват как, понеже не достигат възпитателите, а е и отпускарски сезон, взели учителка, която използвала отпуската си, за да вземе и допълнителни пари. Но освен това редовно се „награждавала“ с продукти, предвидени за техните порциони.

И сега се питам това какво е – от глад ли е, от дребен противен бг тарикатлък или нещо друго?

Авторката е журналист в Клуб Z