За живота, вярата и дисциплината

Някой има ли представа защо пандемията от коронавирус избухна в страх, от който животът се скри, границите се възстановиха, икономиката блокира, хората се оказаха затворници в своя дом. Много се рових в интернет в търсене на анализи от немски, английски, руски и български достоверни източници.

Има ги, но почти навсякъде статистиката на развитието на пандемията с коронавируса се сравнява с други болести, със сезонния грип, прогнози, очаквания, конспиративни теории, за всяка душа има храна, и толкоз. Липсва основният извод – защо коронавирусът парализира живота на човечеството.

Най-често се търси паралел между ежегодния грип и коронавируса.

И грипът, и коронавирусът са респираторни вируси, които се предават по въздушно-капков път на разстояние до 1.5 метра. COVID‑19 може да попива и в лигавицата на очите, носа, устата.

И грипният вирус, и коронавирусът имат сходима продължителност на живота върху различни повърхности. Върху кожа 10 мин., книжни банкноти, стъкло – до 4 дни (някъде за грипния вирус дават 17 часа живот), върху монети – до 30 часа, пластмаса и неръждаема стомана – до 3 дни, плат, дърво – до 2 дни, картон до 24 часа, хартия и кърпички – около 3 часа. Изследователите правят уговорката, че силата на заразата и животът на коронавируса и грипния вирус са в пряка зависимост от влажността на въздуха и температурата, което означава, че в условия извън лабораторните животът на тези вируси най-вероятно ще е по-къс.

Според Световната здравна организация всяка година между 400 и 800 милиона души се разболяват от сезонен грип. Смъртността е между 290 000 и 650 000 човека. Само в Европейския съюз от сезонен грип боледуват близо 50 милиона души, като от 15 000 до 70 000 от тях умират. Трудно е да се установи точната бройка на починалите от грип, тъй че тази статистика може да се приеме като приблизителна.

До приключване на броя на списанието заразените от коронавирус по света бяха 2 064 000 човека, починалите 137 000, което е 6.64% смъртност. Ще кажете – огромна е разликата спрямо смъртността при грипа, която се сочи, че е най-много 0.9%. Дали тази не е причината за всеобщия страх? Очевидно не е, защото не е възможно, дори по технически причини, да бъдат тествани максимален брой хора, за да имаме точна статистика. Леките форми на коронавируса не се проявяват и хората изкарват болестта на крак. Според различни оценки безсимптомните носители на вируса са десетократно повече, отколкото тези с проявени симптоми на болестта, което означава, че действителната смъртност на заболели от коронавирус ще е съпоставима с тази от грипа.

Защо коронавирусът уплаши човечеството, след като е сравним като развитие и последици с обикновения грип и нито като заболяване, нито като скорост на разпространение и смъртност в него има нещо толкова страховито, с което хората не знаят как да се справят. Ограниченията изглеждат не по мярка, сякаш ебола шества, при която смъртността варира между 50% и 90%.

Питам, но в интернет отговор не намирам и съм склонна да се съглася с предположението на френския вирусолог професор Люк Монтание, носител на Нобелова награда през 2008 г. за откриването на вируса ХИВ, че този коронавирус, предизвикващ болестта COVID-19, е бил разработен в лабораторни условия. Разбира се, веднага се намериха отрицатели, обявили думите му за глупост, но откога светът започна да се плаши от „глупости“, които надали ще доведат до повече от 250 000 смъртни случая на планетата? В същото време от малария умират 750 хиляди души годишно, от хепатит В – около 1 млн., от туберкулоза – 1,1 млн., все заразни болести, а животът не е спрял и хората не са затворници в домовете си.

Вероятно светът ще намери виновен за тази зараза, но дали той е истинският виновен, дали заради диверсия е станал такъв или някой от неизброимите сателити с биологично оръжие е паднал за лош късмет на негова територия – това никой никога няма да разбере.

Единствената причина, според мен, заради която бяха предприети толкова крайни мерки по целия свят, е знанието останало тайна за масите, че вирусът не е с естествен произход, неизвестно е как би мутирал в човешкия организъм след първото оздравяване на заразения, ако се създаде имунитет, дали не е само привиден, събуждащ след определено време други заболявания, правещи човека негоден за работа, в тежест на държавата. Въпросите са много и надали бих могла да формулирам всичките, все пак не съм специалист.

Ако приемем изкуствения произход на COVID-19, дали изпуснат от лаборатория, дали плъзнал от паднал сателит, се видя, че човечеството е абсолютно неподготвено за хипотетична биологична война. Дори най-елементарното, като маски, ръкавици и дезинфектанти, каквито би трябвало да има във всеки дом, липсваха в началото и все още някъде не са достатъчно. Ще има и несъгласни с думите ми, за които биологичната война означава масова смърт. Но кой ще оцелее след нея. Малцината скрити в безопасни бункери ще се любуват единствено на собствените си персони и на някой друг около себе си, докато в един момент осъзнаят, че са оцелели, но животът им е безсмислен и без продължение. Имаме подобен пример. Гор Видал в книгата си „Калки“ е описал подобен сценарий преди повече от четиридесет години. Ето защо аз мисля, че ако някой се изкуши да води биологична война, тя ще цели саботаж върху икономика на държави, върху здравето на хората, правещо ги нетрудоспособни, както и върху психиката им, а не явна агресия предизвикваща ответна такава… това е за света.

За България всичко е малко по-иначе. Обществото ни приема мерките, спазва дисциплина.  След първоначалното роптаене и тук-таме глоби улиците и парковете опустяха, е, трябваше да ги оградят с полицейски ленти, за да се сетим, че са затворени. Полицията засега е предимно вербално убеждаваща нарушителите. И за да не си мислите, че ние, българите, сме номер едно по тарикатлък или тръстика, снишаваща се по вятъра, докато бурята отмине, но в същото време си правим каквото искаме, защото редът е за бунаците, ще цитирам съобщение по „бТВ новините“, според което в Италия, държавата с най-много смъртни случаи от пандемията в Европа, са наложени 250 000 глоби на хора неспазващи разпоредбите. При шейсет милиона италианци към седем милиона българи, излиза, че в България глобите би трябвало да са 29 000. Много изоставаме по този показател заради твърде мекото отношение на полицията, особено спрямо мнозинството, напуснало София по великденските празници, доволно, че е прецакало всички останали. Затова и мерките на полицията трябва да са крайни, а наказанията – материално много болезнени. Ако хипотетично приемем, че коронавирусът беше нещо много по-смъртоносно с дълъг латентен период без външна проява, ще кажа, че тези хора вече щяха да обитават ефирните полета след смъртта. Народът го е казал: най-накрая тарикатите на баламите вода носят. И един странен тарикатлък видях, твърде жесток, бих казала, който бързо ще получи своето кармично наказание. По-млади хора, без да знаят дали са заразени или не, но с надеждата и с вярата, че ще им мине, пътуваха до родните си места в малки градчета и селца без мисъл, че могат да заразят родители и роднини на преклонна възраст… или пък с мисъл?

Толкова за дисциплината. Имаме я, ама не съвсем, и уви не сме най-големите тарикати в Европа.

България е една от малкото държави, която не си затвори църквите за богомолци. Дали някой вярва, че хората, присъстващи на службите, и особено тези близо триста човека на великденската в „Ал. Невски“, са по-вярващи от всички други? Аз не вярвам. Поза и инатене, разнасящо зараза от „вярващи“, повечето от които заради възрастта си очевидно нямаха никаква представа какво означават забрани, свързани с църквата преди 1989 г. Внимателно ги гледах, когато камерата позволяваше, освен маски не видях да са с ръкавици, вероятно свещичката с карта са си я купили, пари, и не само, не са пипали. Явно за такива хора Вярата не се носи в сърцето, а съществува само в храма или около него или са фанатизирани в убеждението си, че Господ ще изтрепе всичкия коронавирус в тях, види ли ги със запалени свещички. А дали някои от тези хора покрай храмовете на Великден не отидоха точно с тази цел – да подлъжат Иисус с вярата си и той да им дари онова, което са неспособни да постигнат с труда си.

Автор: Светлана Тилкова – Алена