За Илия Троянов, ДС и грешките в превода

Петък, 27-ми януари 2017. На стр. 9 в актуалния брой на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) излиза дълго есе от Илия Троянов. Заглавието му: „Предателство, как е твоето име?“. В увода четем: „Преди две години разказах в романа си „Macht und Widerstand“ (на бълг. „Власт и съпротива“) за живота по времето на диктатурата на ДС в родната ми страна България. Наскоро научих, че българският преводач на книгата е бил агент на ДС и е преправил текста по съответен начин.“

– „Г-н Троянов, в увода на есето твърдите, че българският Ви преводач е бил агент на ДС“, питаме автора в интервю по телефона.

– „Уводът е от съответния редактор във ФАЦ и е написан сензационно“, отговаря писателят.

И все пак: от есето става ясно, че към преводача Любомир Илиев се отправят обвинения в принадлежност към ДС, както и упрекът, че е преправил умишлено някои пасажи. Конкретно става дума за употребата на преизказно вместо изявително наклонение, както и за отсъствието на няколко изречения, които въобще не са били преведени на български. Нещо, което, според Илия Троянов, а и според журналисти и рецензенти, които са чели и двете версии и са се свързали с него, променя смисъла на съответните пасажи.

„Българският превод на романа се появи през септември 2016. По същото време в България излезе книгата със стихове на българския литературовед Пламен Дойнов „Балът на тираните“ (…) Вероятно никога нямаше да разбера нещо за тази публикация, ако на 41 страница не беше отпечатано стихотворението „Агент Георги превежда „Власт и съпротива““. Разбрах за това едва през зимата. (…) Изведнъж се почувствах пренесен в собствения ми роман“, четем в есето на Илия Троянов, публикувано във ФАЦ.

И още: „Обадих се на Пламен Дойнов. Той бе изключително сдържан. (…) Многократно повтори, че тази история не е за телефона. На въпроса какво го е накарало да напише това стихотворение, той отговори, че като литературен историк е получил достъп до архивите на ДС и по-точно до груповото досие на бившите съюзи на писателите и преводачите – нещо, което му е било необходимо за провеждането на научни изследвания.“

В публикацията Троянов разказва още, че Дойнов не познавал Илиев и че за тези разкрития той нямал никакви лични мотиви. Самият преводач Любомир Илиев написал в отговор на запитване на Илия Троянов, че това било клевета, както и че се замислял дали да подведе под съдебна отговорност Пламен Дойнов. Трябвало обаче да обсъди тази стъпка първо с адвоката си.

– „Здравейте, господин Илиев! Как ще коментирате упреците, отправени към Вас в днешния брой на ФАЦ?“, питаме преводача в телефонно интервю.

– „Нищо не съм преправял, разбира се. Но както и да е, благодаря за обаждането. Няма да се занимавам с това“, отговаря той.

От разговор със Захари Карабашлиев, главен редактор на издателство „Сиела“, издало романа на Илия Троянов на български език, става ясно, че преди две седмици писателят е поискал във второто издание на книгата да бъдат нанесени съответните корекции. „И това, разбира се, ще се случи“, уверява той. „Всъщност въобще не ми се коментира тази тема. „Власт и съпротива“ е абсолютен бестселър в България. Тя показва доколко нашата култура е просмукана с това отровно минало. Не бих искал да съм на мястото на преводача в момента. Ние не знаем дали той действително е бил агент на ДС. Но важното е, че тази система в действителност е много по-ужасна, отколкото сме си мислили допреди 20 години“, казва още Карабашлиев. Главният редактор на „Сиела“ уверява, че преводът на книгата е бил одобрен от самия автор, от редактор и от литературната мрежа „Традуки“.

„Захари Карабашлиев е напълно прав, че издателството си е свършило работата добре. Защото задачата на издателството не е да влиза в ролята на полицай“, казва Илия Троянов в разговора с ДВ и добавя: „Но едното нещо няма нищо общо с другото. Издателството си свършва работата от гледна точка на това да провери дали преводът звучи добре на български, да няма граматични грешки, печатни грешки и т.н. Издателството не сравнява никога дума по дума превода с оригинала. Подобно нещо като грешно използвано наклонение може да разбере само от човек, който изключително внимателно сравнява двете версии.“

– „А Вие самият сте одобрили превода на книгата преди да бъде отпечатана? Защо чак сега идват обвиненията в неправилен превод?“, питаме по време на разговора ни.

– „Всъщност аз и до днес не съм чел превода отначало докрай. Нямам време да чета всички мои преводи. Никой, нито издателство, нито редактор, нито „Традуки“, нито авторът сравнява дума по дума. Нали разбирате колко много работа е това“, отговаря писателят.

По средата на есето във ФАЦ четем: „Докато препрочитах въпросното стихотворение, си спомних за срещата с моя преводач в преводаческия колегиум в Щрален. Спомних си за неговата разтърсваща история за дядо му, който бил преследван политически, поради което моят роман му бил особено присърце. Спомних си и за неговите размисли за това колко важна била моята книга за България, за да се пречупи амнезията в страната. (…) Не исках да вярвам на упреците срещу преводача.“

– „Какво развитие очаквате по този случай?“, питаме писателя.

– „Никакво развитие не очаквам аз. Отдавна съм престанал да очаквам каквото и да е развитие в тази държава, която се нарича България. Написах това есе, защото това трябва да бъде документирано и всичко друго не зависи от мен“, отговаря Илия Троянов, който признава в публикацията за ФАЦ, че няма как да получим яснота по този случай без достъп до архивите на ДС, без открит разговор с преводача.

„С прочита на всяка следваща грешка в превода ме застигна ужасното усещане, че хегемонията на Държавна сигурност е сложила впоследствие ръка на текста ми. Реалистично или параноично беше моето предположение, че някогашният доносник продължава да изпълнява поръчките на своите някогашни господари? (…) Попаднах в онова коварно царство на преположенията и подозренията, което съвременниците описват като мерзката реалност на някогашната система.“

Илия Троянов (2016): „Власт и съпротива“, 440 стр., издателство „Сиела“

Източник: Дойче Веле