За и против: Да остане ли 3 март национален празник?
„Защо 3 март трябва да остане национален празник? Нещо, до което сме стигнали като извод и като усещане за значението на тази дата за историята на България. Преди да се събуди тази дискусия празникът може да определим като безспорен. Да се противопостави 3 март, на която и да било светла дата, е спекулативен подход в начина, по който оставяме хората да преценят кой празник им е по-скъп. За мен тази дата, след като може да бъде отнесено категорично към определен период, то това следва да остане“, коментира юристът Явор Нотев в студиото на „България сутрин“.
Според историка проф. Петко Петков, който е и изследовател на националните ни празници, темата за 24 май като национален празник е издигната още през 90-те години.
„Нежеланието на политици от най-различни цветове да се говори за липсващата система на официални празници, беше причината този въпрос да изглежда сякаш сега някой спекулира с него. Като учени и експерти си свършихме работата да докажем предимствата на 24 май, който е най-старият общобългарски празник. Важно е да се знае как 3 март става официален и национален празник. Никога не е бил предмет на обсъждане, обществен натиск или общо решение на българите“, обясни историкът.
Пред Bulgaria ON AIR Димитър Данчев от инициативния комитет изтъкна историческата роля на 3 март.
„Той е незаобиколима предпоставка за възстановяване на българската държавност и за по-нататъшното развитие на България като демократична и европейска страна. Трудно мога да разбера опитите днес, в това число и управляващото мнозинство, които предложиха промяната на националния празник, да подменят историческата истина, да принизят вековните усилия на българския народ като представят 3 март като незаслужен подарък от чужда сила“, каза Данчев и допълни, че опитите за подмяната на 3 март са силно политически.
Нотев подкрепи казаното от проф. Петков, че България не е имала национален празник в продължителен период от своята история. „Тук настъпва дебатът дали един официален празник да бъде национален, или да остане в по-ниско ниво. Заставайки на позицията категорично, че 3 март е началото на новата история, не можем да подминем близостта, която чувстваме с героите на тези времена“, обясни той.
По думите на проф. Петков много от хората, които не приемат 3 март, са разделени помежду си и за 6 и 22 септември.
„Нека го решат политиците, нямам против. За мен случаят е безспорен. Никой не оспорва значението на 3 март, оспорва се дали той може и изразява такива критерии, които са за национален празник“, настоя историкът.
Идеята за създаването на инициативен комитет за защита на 3 март е подкрепена и от група съмишленици, поясни Данчев. „Ние се радваме на подкрепата, която президентът и ръководената от него институция дават. Надяваме се това да бъде запазено и за в бъдеще“, подчерта той.
„Ценя единомислието между инициативния комитет и заявеното от президента. Самият дебат днес води към едно – референдумът е необходим. Не може да се наложи със сила едното или другото решение“, коментира от своят страна Нотев.
Гледайте целия разговор във видеото.
Recent Posts
Ползи и употреба на УринилФорте Макс
УринилФорте Макс е популярна добавка, предназначена за поддържане на здравето на пикочните пътища. Тя съдържа…
