За мъжкарите в политиката

В последно време сме свидетели на укрепваща конфронтация между двамата най-високо стоящи български политици и държавници.

[ad id=“225664″]

Не ми е работа да давам оценки и да отправям упреци към този от тях, който постави началото на раздухания сблъсък или и към двамата, които се поддават на първични инстинкти. В следващите редове ще споделя мислите си относно наченките и развитието на взаимоотношения, които не правят чест на участници в подобни конфликти.

На първо място ще заявя, че сблъсъци от такъв характер са грозни прояви, които петнят българския политически живот. Впрочем, сблъсъците между мъже мъжкари биват вербални или физически. Доброто в случая е, че ударите са все още в думите и емоционалното им украсяване.

Няма съмнение – сблъсъкът е проява на нетърпимост и неспособност да се прощава, както и проява на понижено самочувствие. Независимо от стандарта на участващите в него, той е недобра проява на хората. Сблъсъкът между човеците може да се предизвика от враждебни чувства или мисли у единия или у двамата участници, които, почти винаги, са породени от интимни съображения у засегнатия от поведение или думи на другия. Тези съображения се трансформират във враждебност в отговор на въобразена заплаха към момента или заплаха за бъдещето. Прагът на враждебността е твърде нисък, когато въпросните личности кътът в тъмните ъгълчета на подсъзнанието си завист и ревност спрямо колегата- потенциален конкурент. Всъщност, в нашия случай, конкуренцията между двамата големи е реална. Тя отразява амбицията им да са първи фактори в политическия живот на държавата, но тя се изостря допълнително от възможно състезание между тях в бъдеще.

Ще разгледам развитието на един общ хипотетичен случай на сблъсък между две изявени личности, които ще нарека Единия и Другия. Анализът на това малко срамно явление ще бъде полезен за читателите при оценката на добрия тон на участващите в така огласения обществен мини скандал.

[ad id=“225664″]

В общия случай и двамата наблюдават с изострено внимание другия и си отбелязват с болезнена чувствителност успехите му. Това наблюдение поражда първични чувства на завист, ревност, раздразнение от разклатената самооценка за превъзходство и тревога от нарушено душевно равновесие. Тези първични чувства прерастват в страх от изпреварване, страх от загуба на обществени позиции и свързаните с тях блага, страх от загуба на перспектива.

Породеният така страх оформя у Единия недобри мисли и намерения, както и стремеж за противодействие на Другия. Това ще рече, че като програма минимум, Единият набелязва стратегия за поведението си и свързания с нея инструментариум за евентуално нападение.

Единият гледа с предубеждение на успешните изяви на Другия и ги възприема като враждебни на неговите интереси. Така се поражда първичната жажда за отмъщение, в стремеж да се отложи или премахне заплахата от нови „беди”. Може да се допусне съвсем реално, че първите провокации, волни или не, може да се дадат от т.н. Другия. Тогава конкурентът възприема основателно дразнението и нещата се развиват според представената тук схема.

[ad id=“236993″]

Описаното до тук развитие на сблъсък между две конкуриращи се личности, може да бъде преосмислено от по-активната страна в спора и ако тя е достатъчно интелигентна – да намери сили да потърси туширане на скандала.

Ако Единият не реши да пренебрегне оцененото от него като вредно поведение на Другия, той прави естествено по-явно или по-завоалирано своите ходове на враждебност. Другият има възможност да премълчи в проява на здрав разум или да защити своето достойнство и честолюбие, като отправи от своя страна обидни или уязвяващи реплики по адрес на така разкрилия се противник. Всичко това не може да се нарече сблъсък на мнения, а е чиста проба война във върховете, която е една драма за управлението на държавата.

Всеки, който познава макар и повърхностно обстановката в най-високите етажи на властта, може да си отговори каква роля играят нашите двама висши политици в добилия общественост скандал.

Светослав Диамандиев

Свободен изследовател

ПП Бих искал да допълня, че бяхме свидетели преди години на подобни отношения между лидери на СДС.