За Надежда Кутева, нейните „небесни образи“, духа на изкуството й

„Небесни образи” е озаглавена изложбата с живописни платна на художничката Надежда Кутева, спечелила голямата награда на Петото балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ” Стара Загора 2020, която ще продължи до 22 февруари в западната зала на Художествена галерия Стара Загора.

„По силата на статута на Балканското квадринале „Митовете и легендите на моя народ“ носителят на голямата награда на всяко издание, една година след това трябва да направи самостоятелна изложба. Това е формалната причина Надежда Кутева да представи настоящата изложба,  Истината е, че за всяка художествена галерия е въпрос на чест да се срещне с нейните живописни пристрастия“, казва изкуствоведът проф. д-р Марин Добрев, директор на Старозагорската художествена галерия.

Надежда Кутева спечели голямата награда на квадриналето със „Страшният съд“, което платно може да се види е сега. Повечето от работите й в последствие са обвързани с подготовката на настоящата изложба.

„За мене е чест да покажа неща, които съм правила от 2013 година до сега“ споделя художничката.

Започва да прави скици на Негово Светейшество патриарх Неофит от 13 февруари 2013 г., когато е ръкополагането му. „От кратките репортажи по телевизията направих поредица от рисунки и акварели, част от които показвам тук. Считам, че това е човек, който заслужава уважение с благородното си лице, с изражението си и всичко което прави за всички от нас, които се чувстваме християни“, разкрива Кутева и разказва: „Що се касае за тематичния обсег на изложбата, от изходната точка на „Страшният съд“ малко се връщам назад в историята с представянето на Св. Йоан Кръстител и на двама от най-популярните и обичани светци- Свети Николай и Свети Георги. Те са често изобразявани през всички векове след тяхната смърт.“

Надежда Кутева разкрива, че си е поставила задачата да извади част от житийните сцени, в миниатюрните квадратчета, които обикалят образа на светеца и които представляват огромна база и основа, върху която може да се изгражда и съвременна живопис: „Защото те са първо съвършени като рамка, като илюстрация на събитието, което е отразено, като психология и като майсторство за това как се прави религиозна живопис. За всеки, който се занимава със живопис, няма нищо по-важно от това, да изучава нашата иконография. Тези сцени се опитах да направя като отдели кавалетни картини, защото не съм иконописец, а художник -живописец, който си позволява да посяга по тези теми и ги развива по съвременен начин. Докъде съм стигнала – не знам. Дано да мога да продължа. Тези сцени обединих на няколко места от по шест пана, като изваждам най-основните от житийните сцени. Това беше задачата на моята работа през изтеклата година.“

Що се отнася въобще за работата й като художник, Кутева смята за голям тласък в нея участието й в първото квадринале през 2004 г. в Стара Загора.

Познавачите на творчеството на Надежда Кутева го определят като едно от явленията на съвременното българско изобразително изкуство. Казват, че в нейните платна много странно и в същото време много разбираемо се преплитат експресия и съзерцание, смирение и страсти, вековни традиции на каноните и съвременна интерпретация.

Впрочем произведенията на художничката почти винаги са свързани с традициите, ритуалите, обичаите и обредите, страстите, с онази непрекъсната метаморфоза на българина, неговите съмнения, желания, мечти, страдания. „Те винаги присъстват в нейното изкуство, но никога не са разказвани. Надежда Кутева не търси повествованието, с което влизаме в една или друга картина, а усещането за него“, коментират изкуствоведи.

„Духът на Надежда Кутева е нещо, което много ни липсва в днешно време. Казвам го неслучайно. Връщайки се точно 100 години назад, когато онези млади художници от времето на Иван Милев, Иван Пенков и пр., се стремят да намерят с изкуството връзката с традициите. Т.е. да намерят онова в изкуството, което го прави изключително и не само съвременно, но българско. Този дух на 20-те години на народно изкуство присъства непрекъснато във времето, което е чудесно. Защото носи у себе си оптимизма на българското изкуство“, анализира проф. Марин Добрев.

По думите му тази изложба е „камъче от мозайката, която непрекъснато редим, търсейки визуалния образ най-често на невидимите неща“.