За някои символни значения на местните избори. Променя ли се нещо?

Вечерта след първия тур на местните избори коментаторите посочваха стандартни неща. Нищо особено не се е случило, има тук-там новина, София е предизвестена загуба, ГЕРБ запазва позициите си в страната.

Така е, ама не е точно така.

Има важни особености в плана на националната политика, които не бяха коментирани, доколкото мога да преценя от прескачане по каналите на трите национални телевизии.

Да, „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) отмества доста решително ГЕРБ от столицата. Най-вероятно Васил Терзиев ще спечели на втория тур, но ПП-ДБ няма мнозинство в Столичния общински съвет (СОС).

Тъй като балансът на властите в Столичната община е нарушен в полза на СОС, в ПП-ДБ ще бъдат принудени да преговарят с ГЕРБ. Ще се договарят всички основни позиции в Общината, от председател на Съвета до заместник-кметовете.

Излишно се драматизира въпросът как Бойко Борисов ще обясни загубата. Ще намери начин, винаги намира. Загуба на мажоритарен вот не е стрес за него. Цяла редица са – Цецка Цачева, Анастас Герджиков и т.н. Те не са повлияли на ГЕРБ значително.

Загубата в София е символна политически, но със символни реторики Борисов се справя добре. Ще обясни как в управлението на града броят съветници е решаващ и от ПП-ДБ не могат да мръднат без него. Това му е достатъчно, а той ще измисли повече.

В национален план най-съществената победа на ПП-ДБ, особено на „Продължаваме промяната“, е стъпването на твърда земя, каквато досега нямаха. Имат правителство, защото за ГЕРБ е по-изгодно да има правителство. Но ПП-ДБ без позиции в местната власт е символична и леко бутафорна коалиция.

Без видимост в националното пространство и с нестабилно правителство, винаги има съмнения, че са случайни и може да бъдат отнесени на следващи избори. Сега това се променя, по обратен на нормалния ред: първо имат правителство, после ще имат и партия. И е все по-вероятно ПП и ДБ да формират трайно обединение.

За „Възраждане“ се говори прибързано: нямат добро представяне, избирателят ги върна на незначителна позиция. „Възраждане“ обаче е екстремистка организация с катастрофична реч и апокалиптични картини. Това е нейната ниша, това е нейната стока. В несигурни времена, тя върви добре. Говоренето ѝ ескалира до психотични форми и започва да прилича на предсекуларна организация, каквито са разните ислямски екстремисти.

По тази причина комуникацията ѝ с местни общности по принцип е доста нехайна, в някаква степен и ненужна. Хората на място се интересуват от скучни неща като спирка на рейс, изхвърляне на боклука, миене на улици, детска градина и т.н. Тези обикновени неща, които не са извадени от Евангелието по Йоан.

На местни избори не става дума за разпадане на света и държавата, за излизане от ЕС и НАТО, за напускане на земната орбита. А и да вземеш порция сериозна власт в значителен град е риск. На втория ден ще отговаряш за несвършена работа. По тази причина местните избори може да не повлияят на „Възраждане“ национално. Ще намекнат на хората по места, че нещо там не е наред. Но ако предстои падане на популярността на „Възраждане“, причина няма да са местните избори.

В национален план най-забавно изглежда е състоянието на БСП, която открай време е със симптоматика на хронично заболяване. И на комични драматургии, от които излизане май няма. Ваня Григорова ще бъде на балотаж в София. Но настоящото ръководство на БСП не пее Ода на радостта. Радост няма. Лидерите на БСП не знаят дори как да си припишат относителна победа и помръдване от дългогодишен ступор.

Този им успех-неуспех се вписва в принудата да издигат кандидати, с които вече са в конфликт. Веднъж избрани тези лица биха ликвидирали кръга около Корнелия Нинова. Така че и тук допускането за отлепяне от дъното е прибързано като при изборите за президент. Има парадокс в това, че колкото повече мажоритарни избора печели БСП, толкова по-силна опозиция срещу себе си изгражда.

Така че на какво да се радват?

Един национален резултат от местните избори е вероятна стабилизация на правителството на Николай Денков и Мария Габриел за месеци напред, ако не за цял мандат. Разбира се то всеки момент може да бъде свалено със спонтанния жест, с който бяха отменени машините.

Но това ще е рисковано. Ще последва хаос, за който в ГЕРБ ще бъдат пряко отговорни. Те ще се поставят в неудобна позиция и предвид растящата масова тревога с Украйна и Израел. За ГЕРБ ще бъде извънредно трудно да набави убедителен разказ и да обясни защо бламира този състав на Министерския съвет.

Сваляне на правителството ще се възприеме като отмъщение за местните избори. Ще се усети като признание за загуба, както и за сериозно отклонение от декларираната шумно от ГЕРБ евро-атлантическа ориентация.

С тези резултати набавената плътност на ПП-ДБ ще затрудни постоянното изнудване, на което правителството е подложено от страна на ГЕРБ и ДПС. Правителство им ще има основателно повишена увереност.

Отвъд локалните развития и грижи на хората, изборите ще променят позиции и нагласи в страната. Не драстично, но промяна ще се усети.

ПП-ДБ възникна като партия, ще има по-солидно самочувствие, на нея ще се гледа по-сериозно. ГЕРБ ще съчинява нови разкази за успеха си. БСП ще празнува пак с гузен вид. На „Възраждане“ не им пука много. Всичко това не е зле. Говори за здравословно развитие към момента.

А машините, ЦИК, ДАНС и цялата тази безсрамна кохорта?

Някой ще трябва да плати скъпо за този малък преврат. Това ще е допълнителен критерий дали изборите са успешни.