За някои фини настройки в избирателната система

Статията ще е интересна за тези, които се явяват на избори сравнително редовно и всеки път не са съвсем сигурни за кого да гласуват. Тя може да е полезна и за интересуващите се от нагласите на народа като цяло, тъй като предлага един лакмус за тяхното измерване.

Владимир Цанов*

Малко теория

Настоящата политическа система може да бъде наречена плуралистична, с всички условности и уговорки. Но избирателният принцип „един гласоподавател — един глас“ в значителна степен обезсмисля този плурализъм.

Безспорно е, че всеки харесва повече от един жанр изкуство и във всеки жанр повече от едно произведение. По същата логика, възможно ли е избирателят, измежду палитрата от политически партии, формации и функционери, да харесва два или повече субекта, макар и в различна степен? Във всеки случай не е забранено. Нека приемем, че има една такава група граждани, които за нашите цели ще наричаме „поливалентни избиратели“.

В действителност обаче единият глас не позволява обективирането на този вътрешен плурализъм. Поливалентният избирател е принуден да се откаже от всичките си валенции за сметка на една. Съответно, изборният резултат е изкривена картина на вътрешните нагласи сред населението, което не реагира единствено на определен цвят или абревиатура.

Добрата новина е, че има лесно решение: вместо един глас, всеки разполага със

Сто избирателни точки

Правилото е просто. Образно казано, избирателят взема бюлетината с квадратчетата, но вместо да отбележи едно с „х“ и останалите да остави празни, той в квадратчетата пише точки. Колкото повече поддържа една партия, толкова повече точки. Ако никак не я поддържа — нула или празно. Моновалентният гласоподавател дава всичките сто точки за една партия, никакъв проблем. Същото важи и за мажоритарни избори.

Общият сбор на точките, дадени от избирателя, не може да надхвърля 100 (сто), иначе бюлетината е невалидна. Но сборът може да е ПО-МАЛЪК от 100 ( и тогава бюлетината е валидна. Какво означава, ако един гражданин „раздаде“ (консумира) примерно 75 точки и остави 25 неизползвани? С това той казва, че дори всички политически формации, взети в тяхната цялост, не могат да му угодят напълно. Неговата удовлетвореност от съществуващата политическа агломерация възлиза на 0.75, измерено по скала от 0 до 1.

Тоест имаме „разполагаеми избирателни точки“ (РИТ) и „консумирани избирателни точки“ (КИТ). В национален мащаб, например след провеждането на парламентарни избори, можем да изведем съотношението

където

КУПА е „коефициент на удовлетвореност от политическата агломерация“ и варира от 0 до 1.

Ако КУПА-та започне да се изпразва (примерно спадне на ниво под 0.25), значи нещо кардинално не е наред. При равни други условия много ниските стойности вещаят сериозни събития.

Твърде пълната КУПА също е червен флаг, но тук няма да се спираме върху това, защото бързаме към

Практическата реализация

Инстинктивно си мислим за машинно гласуване, само че с повече бутони. Технически не изглежда сложно, а писането на необходимия софтуер е по силите на ученици от специализираните паралелки.

Само че е възможно и друго (нека бъде шега): Остава си сегашната бюлетина с квадратчета, избирателят влиза с нея в тайната стаичка и там има само лист и молив да си проверява сумите на ръка. Няма дори калкулатор или ако има, някой си го е „познал“ още в началото на изборния ден. При сума над 100 бюлетината се анулира, и това е практически ценз за елементарна грамотност, защото каква политическа грамотност има човек, който не може да смята до сто?

Всъщност ръчната система ще свърши добра работа като за начало. Поливалентният вот може да бъди изпитан още утре във всякакви избори, които не се уреждат от Изборния кодекс, например за ректор на ВУЗ или за мис.

____

* Авторът е преводач от и на английски език. Работи с административни, правни и технически текстове. Също така превежда жива реч на конференции и онлайн. Това е един от редките случаи, когато не повтаря мислите на друг, а излага свои. Поддържа тезата, че най-трудно е да се изразяваме ясно и кратко: „Ако един учен не може да обясни на петгодишно дете своите теории, и то така, че то да го разбере, той не е никакъв учен“ – А. Айнщайн.

[ad id=“225664″]