За политическа реабилитация на Никола Петков и възстановяване на БЗНС „Никола Петков“

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 45, 1990 г.
ИЛЮЗИИ ЛИ?
Изминала е една година от смелото писмо на група сдружени земеделци от БЗНС „Никола Петков” до тогавашния държавен глава за политическа реабилитация на Никола Петков и възстановяване на БЗНС „Н. Петков”.
Издигнат беше глас за правилна национална и икономическа политика, за разумни действия при решаване на малцинствения въпрос, за правилна и балансирана политика на селския въпрос и още много други наболели проблеми от вътрешен и външен характер.
Прочитането на писмото по Радио „Свободна Европа” подействува като дразнител на номенклатурата, която виждаше във всеки протест или справедливо искане опасност за себе си. Тя смяташе за недостойно публично да влезе в полемика с групата на дванадесетте”, защото това означаваше признаването им като политическа сила. Но има народна мъдрост – „Който не иска да се опари, си взема маша”. Ролята на такава маша изигра Общинското ръководство на БЗНС – казионен, което на свое заседание осъди непокорните, дръзнали да критикуват и поучават „висшия държавен клир”, без да имат някакво право, тъй като никой от подписалите писмото не е бил член на казионния съюз. Намери се изразител – това е председателят на Общинското ръководство Т. Черкезов, упълномощен да даде отпор на бунтовниците и да успокои номенклатурата. Впрочем не само тях, но и себеподобните си, тъй като номенклатурата не е монопол на БК, тя се формира и от безпартийни, и от членове на казионния БЗНС.
В брой 28 от 1989 година на в. „Септември” беше поместена статията „Кой съживява стари илюзии”. Цялата статия е пропита от злостни клевети по адрес на БЗНС „Никола Петков” и авторите на писмото. Не са забравени и видните земеделски водачи като д-р Г. М. Димитров, който е обвинен в десничарство и проанглийска политика. Какво невежество! Човекът, който пръв дръзна да се обяви против проникването на фашизма в България, който вдигна бунт срещу профашисткото правителство „единствен и пръв” се сочи като фракционер.
По-нататък читателят е осведомен, че на 26.08.1947 г. Е приет закон за разтуряне на съюза от марионетното Народно събрание. Каква чест за автора – лакейничество пред тоталитарния апарат на БКП, като с гордост подчертава за разтуряне на организацията на отрудените селяни, тяхната надежда и упование, тяхната гордост.
Какво кощунство! И то от човек, който претендира, че е „земеделец”. Но времето тече и всичко се променя.
Не останаха ли празни илюзиите, с които в продължение на 45 години са били залъгвани трудовите хора?
При това вече повече от една година градското ръководство не се е извинило пред групата на „дванадесетте” и най-важното – земеделецът Т. Черкезов все още е в редовете на БЗНС – казионен.
Къде е тогава истината – на нови позиции ли са, или все още са в лагера на номенклатурата? Чакаме дела, а не празни приказки.
Минчо МИНЧЕВ
Петър ВЛАЕВ