За празните утроби на българките

Когато на един народ му отнемеш надеждата за справедливост;

когато го смачкаш с кредити, ниски заплати, несигурност, тъп и неплащащ шеф, валящи сметки, невъзможност за културни мероприятия и събиране с хора, поради финансов недоимък;

когато детето ти не научава нужното в училище и трябва да плащаш частни уроци;

когато една детска количка струва колкото две заплати, когато да гледаш дете, означава само една заплата у дома, а с нея не можеш да оцелееш;

когато погледът на мъжа ти угасва под бремето на невъзможността за добре платена работа и самочувствието му е под морското равнище;

когато ти дават картончета за търкане и ти пускат турски сериали и Азис;

когато на децата им продават наркотици в двора на училището, а ти нямаш време да ги погалиш по главата, защото тичаш на втората си работа или излизаш от 12-часовата смяна;

когато арендаторът ти дава рента, колкото е европейската субсидия, която взема, а печалбата е за него;

когато се опиташ да произвеждаш, но едрият те смачква, а държавата те съсипва;

когато ценностите вече ги няма, а ти се чувстваш като динозавър;

когато тъпият подмазвач се издига, а ти си стоиш на същото място и същата заплата, защото имаш достойнство и не можеш да прецакаш ближния;

когато в една държава няма правов ред и управляващите я са мафия;

тогава утробите са празни и ще са, докато няма сигурност и справедливост!

Та кой би искал да създава нещастници, които да хранят престъпници?!

 

Стела Николова

Източник: Euro Chicago