За първи път Бойко загуби увереност-положението е извън контрол

Досега ББ се справяше доста добре за собственото си ниво на политическа подготвеност и интелигентност. Защото, казано на математически език, ситуацията бе линейна. Малки въздействия – малки последствия; големи въздействия – големи последствия. Но сега ситуацията и на международната, и на националната сцена са вече нелинейни. Малки въздействия могат да имат големи последствия и обратно – големи въздействия могат да водят до малки последствия. В такава сложна, динамична, нелинейна и непредсказуема среда ББ е стратегически сляп и тактически елементарен. Това не е неговата среда. Той обича ясни (защо не – уредени) мачове – огромно превъзходство, сила вместо интелект, отстъпващ и демотивиран противник, (пред)известен резултат. При малко по-смътна и размита ситуация той бързо се (само)отстранява, напуска полесражението, прекратява преждевременно мандата си, изчаква по-добра възможност. Но в новата, както казах – сложна, динамична, нелинейна и непредсказуема среда не може да се играе на сигурно. В тази среда ключовата дума не е Сигурност, а е Риск! Това е коренно различна среда, това не е игра на Дама или Не се сърди човече (тактически игри), та даже не е и шахмат (стратегическо-тактическа игра), това е ГО (стратегическа игра). Тук не става с мускули и удари под кръста, не става с дребни хитрини и сръчни трикове, тук се иска мозък, стратегия, виждане няколко хода напред, диагностика на уязвимостите, а най-вече – управление на рисковете. В такава игра ББ е паникьосан, дезориентиран, изнервен и готов да се прави на нещастен, заплашван, изнудван, притискан до стената, защото така може да бъде съжален, а не смятан за жалък.
По-малък проблем му е това, което се случва вътре в страната – появата на конкурент, по-скоро на мълвата за конкурент, който за първи път може да го бие на избори (трябва спешно да се консултира с Петър Стоянов – как се управлява риска да загубиш спечелен мач, т.е. избори). По-малък, но не по-малко болезнен проблем, защото митът ББ се крепи на непобедимостта му – първата му загуба ще се окаже и последна, фатална, окончателна. И ББ ще направи физиономията на Тодор Живков на пленума на 10 ноември.
Многократно по-голям проблем е това, което се случва извън и покрай страната ни, особено след инзвърнедно опасната игра с огъня, която започват двамата геостратегически мегаломани и геополитически авантюристи Ердоган и Путин. Липсата на разбиране на ситуацията (то се засилва и защото в сложна среда са нужни някои маркери, репери, науката го казва – поддържане на латентни патерни, но да не усложнявам излишно – които да позволяват запазване на ориентация, да дават доказателства, че не си се загубил, не си се размил и разпаднал на несъбираеми парченца; а ББ дезинтегрира тези си опорни индикатори, стълбове, като започна да раздава геополитически оценки и да приравнява Запада на тези, с които Западът воюва и дори да го изкарва по-черен от врага, с който Западът се бори; така ББ унищожи пътеводното си манкиране и мимикриране – като не знае какво да прави, прави каквото кажат приятелят Дейвид и канцлерката)… Та исках да кажа, че липсата на разбиране на ситуацията, пълната загуба на ориентация, безобразно слабото познаване на историята и абсурдната геополитическа слепота на ББ го доведоха до критичната и почти катастрофична ситуация да започне да генерира самият той опасности и заплахи за България и националната сигурност, да смазва националното досотйнство и слага на дръвника националните интереси.
Не може да бъде и другояче. Мениджмънтът на държавата в новата свръхсложна и свръхдинамична ситуация, управлението на стратегическите рискове за националната сигурност, вземането на правилни решения относно тежки и драматични геополитически проблеми, лидерството в толкова бурни времена – всичко това изисква качествено различен тип държавник начело на държавата. Безпомощността на човека, който нашият народ инсталира на кормилото на управлението е историческа беотговорност на народа ни. И за нея, недай Боже, може да ни се наложи да платим много висока цена. Играта на народно безразсъдство е към своя край. И не ни остава друго, освен да се уповаваме на същото това, което издигнахме като най-надежда гаранция за националната ни сигурност през последните (поне) 10-15 години – сляпата надежда Дано ни се размине!

Източник – Н. Слатински – фейсбукпрофил