По това време бях студент и живеех в студенстки град в София. Телефони нямаше. Ходехме до пощата и се обаждахме с така наречената поръчка. Висиш с часове да те свържат със съответния град в провинцията.
И ето и аз изчаках търпеливо своите два часа, за да чуя: „Елхово на трета кабина.“ Елхово е градът в който съм отрасъл като дете. Споменавам го, защото той беше военен град и именно там на войниците са започнали да дават само консерви от военновременните запаси. И по този повод майка ми ми казва: „ Сине, говори се за сериозна авария, има радиоактивно облъчване, тук на войниците има дават само консерви. Пазете се мама, избягвайте пресни зеленчуци!“ А моят всезнайковски отговор беше: „Не вярвай на тези неща, нашите управници, колкото и да са тъпи няма да тръгнат да унищожават собствения си народ. Няма логика да крият истината, кого ще управляват после, като измрем всичките.“ „Не говори така по телефона, сине.“ Майка ми беше уплашена не на шега, защото знаехме, че разговорите се подслушват. Както и да е – това беше моята малка младежка смелост – хем да се противопоставя на мама, хем да се покажа колко не ми пука от управляващите, които подслушват телефоните.
Така или иначе по това време изядохме доста салата от пресни марули и репички, дано голямото количество ракия да е неутрализирало малко от малко отровите. Докато се сетя да пусна „Вефа“ и да разбера за опасностите от „Свободна Европа“ – вече беше късно…
…
Равносметката? Изследванията показват, че сумарната радиоактивност, отложена през май 1986 г., е по-висока от стойностите през чист период, както следва – 90 до 1400 пъти в Северна България; 340 до 1700 пъти в Южна България, 1300 до 31 000 пъти в планинските райони. По степен на замърсяване (ако не броим Русия, Украйна и Белорус) България е на пето място в Европа след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия. По ефективна доза облъчване на населението за първата година, обаче е на първо място на Стария континент – заради липсата на информация, оттам и на предпазни мерки.
А един от най-приближените на Тодор Живков, по-късно като го запитаха кой е виновен каза, че такова било времето…
Петър Желязков