Процесът на интеграция на ромите в последните години дава резултати, коментира за БТА Деян Колев, председател на Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“.
Председателят на „Амалипе“ забелязва най-видима промяна в образованието. През последните години има много сериозен ръст на броя на ромите със средно и висше образование, както и голяма промяна на нагласата към образованието в общността.
Според данни от проучване на Тръста за социална алтернатива от миналата година, за последните девет години процентът на ромите, които са със средно образование, се е удвоил, а процентът на тези, които учат висше образование, се е увеличил шест пъти. Това е много ясен индикатор, смята Колев.
Когато „Амалипе“ е създадена през 2002 г., водеща е идеята всички ромски деца да завършат поне основно образование. Тогава две трети от ромските деца, влезли в първи клас, са отпадали преди да вземат диплома за основно образование. Днес вече почти не съществува такъв проблем, голяма част от ромските момичета и момчета завършват основно и продължават да учат средно образование, отчита Деян Колев.
Част от ромската култура е детето да е в центъра на ценностната система. Детето е най-важното нещо в семейството и не е случайно, че ромският език е един от малкото, в които бременната жена не е „трудна“, свързана с някаква тежест, обяснява той. Бременна жена на ромски е „кхамни“, а „кхам“ означава слънце, тоест бременната жена е „слънчева“. В ромските семейства детето много отрано, особено ако е момче, се възприема като голям човек. Много пъти даже сме се карали с по-възрастните, че когато детето каже, че не му се ходи на училище, те се съгласяват, разказва председателят на „Амалипе“. Всъщност, като работим за повишаване на образователния статус на общността, помагаме на семейството да осъзнае, че най-доброто за детето е да има образование, посочва Деян Колев.
Организацията работи с близо 300 училища, като част от работата е свързана с ромските родители. Насърчава се създаване на родителски клубове в тези училища, прави се обучение за координаторите им и, ако преди 10-15 години родителите основно са разсъждавали за своето дете и са имали много малко познание какво се прави в училище, днес вече те мислят за всички други деца, познават голяма част от образователната проблематика. Вижда се наистина сериозно израстване, коментира Колев и отбелязва, че ролята на ромските неправителствени организации в това отношение е много важна.
По неговите наблюдения тече много интензивен процес на модернизация на общността. Младите роми са запознати с интернет, фейсбук, търсят начини да живеят като всички други хора, много по-чувствителни са по теми като дискриминация и образование, докато по-старите са по-патриархални, по-консервативни. Учителите и училищата се изключително важен фактор, посочва председателят на „Амалипе“. Данните от доклад на Световната банка сочат, че около 22 процента от младите хора, които трябва да стъпят на пазара на труда в България, са роми. Ако заедно успеем да образоваме тези млади хора, това ще бъде огромен тласък за развитието на българското общество и българската икономика, смята той.
Голям процент от ромските момичета и момчета, които учат висше образование, избират педагогика и педагогически специалности, някои предпочитат медицински специалности. Преди години имахме програма за подпомагане на ромски младежи и девойки, които учат медицина и медицински специалности, разказва Деян Колев. Тя започва през 2009 г. с подкрепата на Институт „Отворено общество“. В началото в нея участват 19 студенти, а само три-четири години по-късно се включват по 50-60 човека на година. Много ме радва, че от тези, които учеха медицина, всички работят в момента, както и че голяма част от тях са в България и работят в болниците тук, казва Колев.
Проблемни остават ръстът на антиромската дискриминация и стереотипите спрямо ромите. Дори образованите роми много често биват вкарвани в едно русло на предразсъдъци спрямо общността, по-трудно намират работа заради това, коментира председателят на „Амалипе“. Като друга проблемна област той посочва участието на ромите в политическия и обществения живот. И към този момент ние нямаме министри, заместник-министри роми, депутати, т.е. на нивото на вземане на решения в държавата ромската общност не участва, констатира Деян Колев.
Стереотипите и предразсъдъците за ромите са много – че са мързеливи, крадливи, че не желаят да работят и учат, да се интегрират, че в училище, ако има повече ромски деца, качеството на образование ще падне. Правили сме преди години проучване на този тип стереотипи сред три групи – учители, социални работници и здравни работници, разказва председателят на „Амалипе“. Интересното е, че здравните работници споделят в по-малка степен стереотипи спрямо здравето на ромите, но в по-голяма – стереотипи за образованието и социалната интеграция. Обратно, учителите споделят по-малко стереотипи относно образованието на ромските деца, но в много висока степен стереотипи спрямо другите две сфери. Това показва, че тези стереотипи не функционират, като се хранят от директния сблъсък с реалността, а се подхранват от медии, политици, от това, което се говори в обществото, смята Колев.
Според него показателни са данните на института „Отворено общество“, който от 2007 г. прави измерване на социалните дистанции спрямо няколко малцинствени групи. Респондентите са питани дали биха желали да живеят в един град или квартал с представители на определено малцинство, децата им да учат в едно училище с тях или те самите да работят в едно и също предприятие. Проучванията показват, че ромите са най-нежеланото малцинство, т.е. стереотипите спрямо ромската общност са най-силни. Между 2007 г. и 2013 г. се наблюдава подобрение в отношението спрямо ромите, от 2013 г. насам се отчита сериозно влошаване. Резултатите от 2019 г., когато беше последното изследване, са още по-негативни от тези през 2007 г. При анализите ни на какво се дължи това влошаване, едно от нещата, които е видимо, че от 2013 г. навлезе крайно националистическа реторика сред политиците, коментира председателят на „Амалипе“.
На въпроса „какви са циганите изобщо“ отговорите показват изключително силни негативни стереотипи, а попитани „какви са циганите в твоето село“, много от хората казват, че на тях може да се разчита и с тях се живее добре. Определено, когато става дума за личен опит, отношението към ромите, които се познават, отношението е по-позитивно, казва Колев. В същото време обаче, когато имаш познати роми, с които си в приятелски отношения, това не променя цялостното отношение към общността, а те са възприемани като изключение от правилото.
Все пак личният опит води до намаляване на антагонизма и е важно да се насърчават всички програми за десегрегация в образованието, т.е. в една и съща класна стая да учат и ромчета, и българчета. Когато имаш съученици и колеги роми, стереотипите не могат да са толкова силни, уверен е Колев.
Той разказва, че ромските традиции, фолклор и култура са изключително красива и непозната част от ромите. „Амалипе“ работи за популяризирането им и насърчава изучаването на фолклора на етносите. Голяма част от обичаите и традициите, които навремето ги е имало и при българите и са изчезнали, днес могат да бъдат видени в ромските квартали, коментира той, като посочи, че на Балканите сме свързани от много поколения.
Пример е Васильовден, известен като ромската Нова година, който се отбелязва на 14 януари. Празнуването започва още от 13 януари вечерта, с васильовденската трапеза. Семейството се събира около обща маса, която преди е била ниска обредна синия. Това е може би единствената вечер, когато не се приема за добре да влезе непознат в къщата. Слага се баница, има и пита, която родителите разчупват. Целува се ръка, прикажда се и членовете на семейството си дават опрощение. В полунощ започва сурвакането и децата тръгват по съседните къщи да сурвакат за началото на Новата година. При много ромски групи първо се сурвака чешмата, т.е. течащата вода, после се посещават съседите, а на самия 14 януари се ходи на гости на роднини. Празнуването продължава и на 15 януари.
Друг интересен празник е 2 февруари – Петльовден, който се отбелязва от определена група роми – дръндарите или ромите музиканти. Този обичай също има аналог в старите български традиции. За всяко момче се коли петел и главата му се окачва на вратата, а за момичетата се правят „тиганици“ – мекици.
Гергьовден е голям празник и за ромите, също така – Великден и Голяма Богородица, който се отбелязва на 28 август.
Фолклорът носи духа на даден народ, отбелязва Деян Колев и добавя, че при ромите ценности като честност и трудолюбие са вплетени дълбоко във фолклора и показват, че стереотипите в голяма степен са напълно незаслужени.
Записвали сме много ромски приказки и легенди, в нито една приказка кражбата и измамата не е издигнала в ценност, коментира той. В по-новите ромски песни основната тема е любовта, а по-старите са с по-различни послания. Някои са свързани с определен празник, например Василица или Гергьовден – като популярната „Едерлези“. Имало е песни за сватба и годеж, пее се и за бедност, за много труд, за обичта към семейството. Те носят в себе си същите патриархални ценности, които не са били различни между различните етноси на Балканите, обобщава председателят на „Амалипе“.
https://www.dnes.bg/ … Натисни СПОДЕЛИ, моля!
