Определят го като „Крал на народната музика“. Преди да започне да се занимава с музика е тренирал футбол.
Роден е на 6 септември 1951 г. в град Шабац в мюсюлманското семейството на Илдуза (с моминско име Демирович) и Хусеин (Хуса) Шаулич.
Майка му е от град Биелина в Босна и Херцеговина. Още като дете се увлича по пеенето, като негови любими изпълнители са Химзо Половина и Заим Имамович.
Малко след своя музикален дебют през 1969 г. влиза в казарма и служи в македонския град Битоля. По късно се жени за Гордана, с която има три деца – Санела, Илдуза и Михайло. Съществува мнение че Шаулич е от цигански произход.
На 17 февруари 2019 година загива при автомобилна катастрофа край германския град Билефелд.
Шабан Шаулич е открит за музикалната сцена от известния сръбски акордеонист Будимир (Буца) Йованович. През 1969 г. издава първия си албум – „Дайте ми утеха“ („Дајте ми утјеху“). През 1972 г. излиза албумът „Био сам пијанац“. До 1975 г. автор на песните му е Будимир Йованович, след което Шаулич започва сам да пише и композира.
В едно от последните си интерювта в България през 2017 г. звездата сподели:
Започнах да играя футбол на 8-9 години. Бях в „Железничар“, когато играхме с „Левски“ и вкарах два гола за победата с 4:2. Треньорът на „Левски“ след това е питал за мен – кой е този с номер 9? Искал е да ме привлече за отбора. Малко по-късно се отказах от футбола.
Качих се на сцената на 8 години. На 17 записах първата си плоча. Половин година по-късно издадох втората си плоча и тя стана златна.
Тогава осъзнах, че съм една малка звездичка. Телевизиите започнаха да ме канят.
Дружелюбен човек съм. Обичам да хапвам и пийвам в добра компания. Ако има музика, може и да попея. Най-добрите ми приятели не са от музикалните среди. Хобито ми е да ловя риба на Дунав, където имам вила. Най-големият ми трофей е 35-килограмов сом (показва снимка). Там се чувствам спокоен, слушам как птиците пеят.
Дъщеря ми Илда е певица, а внукът ми Лука е футболист в „Цървена звезда“. Съпругата ми е моята дясна ръка, тя урежда почти всички мои участия.
Най-тежкият момент в живота ми е, когато ме намушкаха с нож, за да не отида на участие в конкурентно заведение.
Имах един приятел в Смилян, Родопите. Често му гостувах, но на 43 години сърцето му го предаде и си отиде. Беше ми като брат.