Звучи нереално, но е истина. Те денонощно следят, пращат доноси и „коригират“ търсачките

Представете си една група хора, които ви следят денонощно какво пишете в социалните мрежи. Следят не само вас, но и милиони като вас. Следят не само какво пишете в социалните мрежи, а и какво четете, какво търсите в интернет, с кого контактувате.

Сега си представете, че това не е просто група от хора, а държавна структура, която има бюджет и стройна организация. Но това не е всичко. Работещите в тази структура събират всичко „съмнително“ за вас и още на момента го изпращат до службите за сигурност и прокурори.

Как става това ли? Елементарно. Имат си общ чат. И ако това ви звучи страшно, то също не е всичко. Когато тези хора забележат, че вие и другите като вас често търсите в интернет информация по една определена тема, а пък резултатите в търсачките не им харесват – тогава просто блокират тези страници.

Ето за какво става дума: търсите информация за падналата руска ракета върху жилищна сграда в украинския град Днипро. В интернет има много такива статии. Тези линкове обаче ще бъдат блокирани и вие няма да ги видите в резултатите от търсенето.

Но и това не е всичко. Тези хора разработват инструмент, който да ви наблюдава, да анализира мимиките на лицето ви да решава дали сте опозиционно настроен. И всяко тяхно „откритие“ се изпраща в общия чат към прокурорите и полицаите.

Сега вече знаете за какво е тази история. Тя е напълно реална.

Началото

През ноември 2022 г. беларуската хакерска група Cyber partisans (Киберпартизани) хакна една от структурите на Роскомнадзор – Главния радиочестотен център (ГРЧЦ).

Хакерите предадоха на журналистите от „Система“(новият рускоезичен разследващ проект на Current time и Радио Свобода) архив с документи и имейли, изтеглени от сървърите. Те доказват, че малко известният център играе ключова роля в тоталното държавно наблюдение на руснаците в интернет, цензурира независими медии и изготвя и изпраща доноси до Министерството на правосъдието за потенциални „чуждестранни агенти“.

Роскомнадзор е руската федералната служба за надзор на комуникациите, информационните технологии и медиите. Част от нея е ГРЧЦ, чиито специалисти събират „фалшификати“ за руската армия в социалните мрежи (включително в окупираните украински територии), помагат на търсачката Яндекс да премахне информация за руски военни престъпления в Украйна, обучават невронни мрежи да търсят обиди срещу Владимир Путин. За да улесни шпионирането на гражданите, ГРЧЦ е разработила таен месинджър.

Как точно е била подготвена атаката – хакерите не разкриват. Техният говорител Юлияна Шеметовец каза пред „Система“, че киберпартизаните са останали незабелязани в мрежите на ГРЧЦ в продължение на няколко месеца. През това време те са успели да изтеглят повече от 2 терабайта данни – документи, програми и съдържанието на имейлите на служителите.

ГРЧЦ официално призна за атаката, но каза, че „ситуацията е била под контрол“ и хакерите не са успели да получат достъп до „класифицирана информация и критична инфраструктура“.

В същото време служителите на Центъра описват ситуацията по различен начин във вътрешни чатове в Телеграм: поне до началото на декември мрежата е работила със сривове, ръководителят на отдела за информационна сигурност е уволнен. А обикновените служители и техните близки се призовават взаимно да закрият профилите си в социалните мрежи, страхувайки се от заплахи.

Въпросът за личната сигурност на служителите на центъра е обсъден и на среща с изпълняващия длъжността генерален директор през декември. По това време Роман Нестеренко дори съветва подчинените си да сменят паспортите си и обещава правна помощ, ако получат заплахи или „вземат кредит“ от тяхно име заради изтичане на лични данни.

„Инцидентът се контролира от най-високо ниво. Чрез връзките си, включително чрез разузнавателните служби, те спират разпространението на информация за новината“, пише в чата специалист от отдела за медиен мониторинг, присъствал на срещата.

Защо ГРЧЦ е толкова предпазлив по отношение на публичността? Cyber partisans го наричат „главния цензор на Кремъл“. Сред двата милиона документа, изтеглени от хакнатия сървър, „Система“ открива доказателства за принадлежността на ГРЧЦ към репресивния апарат на руското правителство.

Систематично доносничество

В края на 2019 г. ГРЧЦ създава „полусекретен“ месинджър, наречен „Стая за оперативна комуникация“. Целта е удобна и сигурна връзка между служителите на Роскомандзор и ГРЧЦ с Генералната прокуратура, Федералната служба за сигурност, Росгвардия и МВР.

В груповите чатове специалистите на ГРЧЦ публикуват данни за „протестните настроения“, а в лични съобщения изпращат на служителите на прокуратурата линкове към постове на руснаци с „фалшиви“ данни за руската армия. От началото на войната досега ГРЧЦ е помогнала на Роскомнадзор да идентифицира повече от 160 000 такива „фалшификати“. Интерфейсът на месинджъра и съдържанието на чатовете се публикуват за първи път.

Служителите на ГРЧЦ са пряко ангажирани с държавната цензура на войната в Украйна. Те събират доноси за независими руски медии и отделни журналисти. Събират и линкове към информация за престъпленията на руските военни и ги изпращат на търсачката Яндекс „за премахване“.

Службата за мониторинг на ГРЧЦ разглежда отделно „негативна информация за Владимир Путин“. Темата за „критичното здравословно състояние“ на президента се следи ежедневно. Нещо повече, служителите обучават изкуствен интелект да търси постове с обиди и да разпознава изображения на Путин като вампир например.

ГРЧЦ разработва едновременно няколко системи за наблюдение за руснаци, базирани на невронни мрежи. Те ще разпознават лицата на хора във видеоклипове с „масови струпвания на хора“, ще засичат „протестни настроения“, „дискредитиращи традиционни ценности“ и „фалшификати за президента“ в интернет. За да оптимизира наблюдението, ГРЧЦ създава своя собствена бот ферма, за да имитира реалните страници на потребителите на социалните мрежи – така ботовете ще могат да проникват в затворени интернет общности.

Служители на ГРЧЦ са участвали пряко в репресиите срещу „чужди агенти“, изготвяйки удостоверения за „чуждоагентство“ за Министерството на правосъдието, много преди ведомството да започне масово да дава този статут на хора, организации и медии през втората половина на 2021 г. Събрани са и справки с биографии на потенциални „чужди агенти” и линкове към техни публикации по отношение на верни на Кремъл структури и хора.

Месинджър за доноси

През първите три тримесечия на 2019 г. в Русия се проведоха рекорден брой протести. А между юли и септември, когато на независимите кандидати беше забранено да участват в изборите за Московската градска дума, в столицата станаха най-големите протестни митинги от 2011 г. насам.

На фона на тези събития в средата на юли 2019 г. Роскомандзор провежда поредица от срещи с представители на службите за сигурност, на които е решено, че ще си сътрудничат за „ускоряване на времето за реакция и предприемане на действия при различни нарушения и митинги“. На ГРЧЦ е възложено да разработи защитен месинджър за комуникация между служителите на агенциите за сигурност, Роскомандзор и самия него. Това е началото на „Стая за оперативна комуникация„.

От ГРЧЦ не отговорят на въпроса на „Система“ за разходите. В публични данни има само информация, че през декември 2020 г. Роскомнадзор е планирал да похарчи 7 милиона рубли (около 100 хил. долара по курса тогава) за създаване на мобилно приложение за месинджър.

Втората, окончателна версия е разработена до края на 2021 г. и след пълномащабното нахлуване на руската армия в Украйна активно започва да се прилага за репресии. Чатовете в него включват теми като: протестни настроения и дейности, дестабилизация, тероризъм, междуетнически отношения, чуждестранна намеса, екстремизъм.

Докладите се формират въз основа на наблюдението на 546 „федерални“ и 3000 „регионални“ акаунта в социалните мрежи (ВКонтакте, Одноклассники, YouTube и канали в Телеграм).

Например в доклад от 13 октомври 2022 г. се посочва, че „украински автори“ са разпространили информация за обстрел от руската армия на цивилни обекти. Проправителствените говорители на свой ред обвиняват украинската страна в „спекулации по темата за цивилни, засегнати от обстрел“.

Друга задължителна точка, по която се извършва анализът, са „разкрити материали, посочващи каналите за прехвърляне на средства към опозиционни структури, терористични и екстремистки организации“. Следи се за материална подкрепа за малки или големи независими медии и политически затворници.

Ежедневният отчет завършва с информация за планираните протести, като се посочва мястото и организатора на митинга и се изпращат за разглеждане в прокуратурата, заедно с исканията за блокиране на такива материали.

ГРЧЦ прави и ежедневни справки със заглавие „Ценни материали“ за акаунти в социалните мрежи на „лидери на антируското обществено мнение“ с данни за „дискредитирането на въоръжените сили на Русия или разпространението на умишлено невярна информация за Въоръжените сили на Украйна.“

Само от 11 до 14 ноември 2022 г. в прокуратурата са изпратени връзки към акаунтите на телевизионния водещ Евгений Кисельов, оперната певица и бивш депутат от Държавната дума Мария Максакова и писателката Анна Берсенева.

Такива данни се изпращат на прокурори в лично съобщение в месинджъра. „Система“ идентифицира двама такива. Това са старши прокурор Тимур Абрегов, който представляваше обвинението в съда, признал „Мета“ (компанията майка на Facebook, WhatsApp и Instagram) за екстремистка организация. Както и старши прокурор Дмитрий Вагурин, който участва в процеса за забрана на правозащитната организация „Мемориал“, която изследва репресиите в СССР, а в процеса срещу красноярския портал KrasNews обяснява защо в Русия е забранено да се използва думата „война“.

Данните до прокурорите са и за обикновени потребители на социални мрежи. Страниците на много от тях вече са блокирани.

Месинджърът се използва и от „известни на широката общественост хора: Наталия Сергунина, зам.-кмет на Москва; Едуард Лисенко, ръководител на Московския департамент по информационни технологии; и Ахмед Дудаев, помощник на чеченския лидер Рамзан Кадиров и министър на печата на Чечения.

През двете години на използване на месинджъра служители на ГРЧЦ са изпратили повече от 44 000 съобщения и материали по темите „екстремизъм, тероризъм и протестна дейност“ до различни отдели на МВР и прокуратурата – средно по 90 материала за един работен ден. А след началото на войната Роскомандзор предава на МВР материали за 182 „лидери на общественото мнение“.

Цензура срещу медиите

В края на март украинският президент Володимир Зеленски даде първото си интервю с руски журналисти от началото на войната: Иван Колпаков – главен редактор на „Медуза“, Тихон Дзядко – главен редактор на телевизионния канал „Дождь“, писателят Михаил Зигар и специалният кореспондент на „Комерсант“ Владимир Соловьов.

Няколко минути преди интервюто да бъде излъчено, Роскомнадзор предупреждава руските медии „да откажат“ да го публикуват. А срещу изданията, които са разговаряли с украинския президент, започва „проверка за определяне на степента на отговорност“. Главната прокуратура обещава „правна оценка“ на интервюто. В резултат на това „Комерсант“ и „Новая газета“ отказват да публикуват материала.

Дори и шест месеца по-късно руските власти не забравят за интервюто. В средата на ноември Роскомандзор „очаква решение“ от ръководството на президентската администрация за „изпращане на писма до МВР и Следствения комитет за привличане към административна отговорност на журналистите, които са интервюирали Зеленски.

От началото на войната Росксомандзор е блокирала сайтовете на поне 95 медии. За разпространяване на „неточна информация в контекста на СВО“ (специална военна операция, както Кремъл нарича войната) са съставени 16 протокола за административни нарушения срещу рускоезични медии, а осем вестника са предадени на МВР за „разглеждане“ на въпроса за започване на административно производство.

Във вътрешните документи на ГРЧЦ и Роскомандзор тези медии се наричат „опозиционни ресурси“.

Търсачки

– Здравей, каква е специалната задача на Яндекс?, пише служителят на ГРЧЦ Константин на колежката си Елена в месинджъра.

– Здравей! При заявките за търсене връзките се изпращат на Яндекс за изключване от резултатите от търсенето, отговаря Елена.

В следващото съобщение Константин уточнява дали става дума за заявки за търсене от следния тип: „Русия бомбардира жилищни сгради“, „Русия стреля по цивилни“, „руски военни зверства в Буча“, „руски военни престъпления“, „руски наборници в Украйна“, „огромни загуби на руски войски в Украйна“. Елена отговаря утвърдително.

В изтеклата информация от ГРЧЦ „Система“ открива няколко електронни таблици в Excel със заглавие „Специална задача на Яндекс„. Всяка от таблиците съдържа между 30 и 200 връзки към антивоенни материали в социалните мрежи, които са открити в конкретни заявки за търсене. Освен горепосочените, таблиците включват: „мобилизация на Путин“, „руски момчета се предават“, „за какво умират руските момчета в Украйна“.

Служителите на дежурната служба за мониторинг на средствата за масово осведомяване на Държавния център за радио и телевизия събират връзките, които се появяват в резултатите от търсенето с тези ключови думи, и ги изпращат на Яндекс за последващо премахване. При проверка на няколко такива заявки наистина те не се появяват в нито една страница в резултатите от търсенето.

От пресслужбата на Яндекс коментираха пред „Система“, че „конкретна връзка“ може да изчезне от резултатите от търсенето, ако е включена в регистъра на блокираните сайтове от Роскомандзор или със съдебно решение. Според представител на компанията самата Яндекс не е получила „никакви списъци с връзки“ и не премахва „никакви връзки от резултатите по своя инициатива“.

По-рано журналисти обърнаха внимание на факта, че резултатите от търсенето в Яндекс и Google за ключовите събития от войната се различават значително. По-специално, при търсене на „Днипро“ или „ракета Днипро“ на практика няма новини за трагедията в града през януари, когато ракета удари жилищна сграда и загинаха над 40 души. Google веднага предоставя основните новини по темата.

В края на януари „Медуза“ разгледа изтеклия изходен код на услугите на Яндекс и съобщи, че търсачката се опитва да блокира извеждането на изображения на Путин, ако потребителите търсят например „дядо бункер“, и нацистки символи, когато търсят буквата Z.

От 24 февруари по искане на Роскомнадзор от руските търсачки Яндекс и Mail.ru са премахнати над 11,8 хил. материала, съдържащи „съобщения за масови загуби на жива сила и техника от руските въоръжени сили, за масова капитулация, както и за нападения срещу гражданска инфраструктура и убийства на цивилни“.

Социални мрежи

Служителите на ГРЧЦ анализират ежедневно и публикациите във всички популярни и неблокирани в Русия социални мрежи: VKontakte, Odnoklassniki, YouTube, Telegram и в Live Journal.

За една смяна служител на центъра открива между 100 и 300 „фалшиви“ съобщения, и то не само в основните политически канали и групи. Например Телеграм също следи публични чатове с аудитория от по-малко от 20 души.

В тези таблици „фалшификатите“ са разпределени по теми, които леко варират в зависимост от хода на войната. Ето техния списък: убийства на цивилни граждани, обстрел на цивилни граждани, бомбардиране на градове, жертви сред персонала и оборудването, военнопленници, разграбване на, мобилизация, дестабилизация в рамките на Руската федерация.

Сред хилядите линкове се избират няколко десетки, които се изпращат на Главната прокуратура чрез месинджъра. В периода от началото на войната до ноември 2022 г. ГРЧЦ идентифицира над 40 000 съобщения с „призиви за протести срещу руските действия в Украйна“ и 160 000-170 000 съобщения с „неточна информация относно провежданата специална военна операция“.

Украйна и окупираните територии

На 30 септември 2022 г. Владимир Путин произнася патетична реч в зала „Свети Георги“ на Големия кремълски дворец, в която обявява анексирането на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска области в Украйна. По-късно Общото събрание на ООН осъжда руския опит за анексиране, като 143 от 193-те държави членки гласуват в подкрепа на резолюцията. Само пет държави, сред които и Русия, са против.

Две седмици по-късно специалистите от ГРЧЦ забелязват, че няколко руски сайта за метеорологични прогнози все още посочват завзетите територии като украински. До 6 ноември 10 от 15-те обекта вече са определили завзетите територии като руски.

Разбира се, ГРЧЦ започва да следи социалните мрежи и медиите в тези области още преди „официалното“ анексиране. От август и до средата на ноември Центърът наблюдава 40 херсонски и 55 запорожки страници в различни социални мрежи. Всяка от тях е отбелязана като „проруска“, „неутрална“ или „опозиционна“. Редица „опозиционни“ вече са блокирани за потребители с руски IP адреси.

Мониторингът на анексираните територии на сепаратистките територии в Донбас е по-обширен: до средата на ноември ГРЧЦ анализира 402 акаунта в социалните мрежи. Центърът проучва и съдържанието на телевизионните и радиопредавания в териториите, контролирани от руската армия.

Общо на териториите на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики, както и в окупираните части на Херсонска и Запорожка области, е ограничен достъпът до 262 сайта на украински телевизионни и радио канали, както и до такива, които позволяват гледането им онлайн. А в Русия, според вътрешната статистика на Роскомандзор, достъпът до 630 украински уебсайта е ограничен.

Путин като Хитлер и вампир

В самия край на 2022 г. президентският говорител Дмитрий Песков каза на брифинг с журналисти, че здравето на Владимир Путин е „въпрос на национална сигурност“. След като анализира изтеклите документи от ГРЧЦ, „Система“ установи, че експертите на центъра наистина следят много внимателно публикациите за предполагаемото „критично здравословно състояние“ на президента в медиите и социалните мрежи.

Путин отпразнува 70-ия си рожден ден като президент на страна във война. Въпросите за състоянието му бяха особено чести през 2022 г., като Песков коментира здравето му не по-малко от пет пъти. Първия подобен коментар след нахлуването на Русия в Украйна той направи на 1 април пред своя приятел, бившия главен редактор на радиостанция „Ехото на Москва“ Алексей Венедиктов.

На въпроса дали Путин е имал рак на щитовидната жлеза и дали е претърпял някаква онкологична операция, Песков отговори, че тези твърдения са „измислица и невярна информация“. На въпроса: „Правилно ли разбирам, че Путин не е болен от рак?“, говорителят му отвърна: „Правилно“.

Часове преди този разговор „Проект“ публикува разследване за това как Путин е придружаван от средно 9 лекари по време на пътуванията си, а един от почти постоянните му спътници е хирург, специализиран в лечението на рак на щитовидната жлеза. В материала се посочва също, че от средата на 90-те години на миналия век президентът пътува до Алтай, за да си прави кръвни бани с екстракти от млади рога на марал.

Специалистите на ГРЧЦ ежедневно анализират съобщенията на темата с помощта на системата Brand Analytics. Тя позволява автоматично събиране на съобщения от социалните мрежи.

Според Роскомандзор публикациите за здравето на Путин са на второ място по общ брой на премахнатите или блокирани материали в Русия. На първо място са постовете с „фалшификати за СВО“

За да оптимизира търсенето, структурата на Роскомнадзор решава да използва изкуствен интелект. В средата на август 2022 г. ГРЧЦ отпуска 57,7 милиона рубли на московската ИТ компания Action HDC за разработване на системата Oculus, която на базата на невронни мрежи ще анализира снимки, видеоклипове и текстове в уебсайтове, социални мрежи и месинджъри за забранена информация, пише „Комерсант“.

Сред изтеклите документи „Система“ откри „класификатор на графични обекти“ за обучение на невронната мрежа Oculus за търсене на обиди срещу Путин. Те са разделени на два вида: „обидни изображения на президента“ и „сравняване на президента с отрицателни персонажи“ – „Путин като рак“ (на руски думата „краб“ се използва жаргонно за левак), „Путин като молец“ („моль“ се използва като джебчия, дребен крадец) и сравняване на президента с нацистки​я ли​дер Адолф Хитлер или вампир (садист, насилник).

Освен това Oculus ще анализира съдържанието в интернет по темите „екстремизъм“, „подстрекаване към размирици“, „пропаганда на ЛГБТ“, „самоубийства“, „наркотици“ и „демонстрация на тютюн“. Невронната мрежа ще бъде обучена да търси „призиви за бунтове“ от такива „графични обекти“ като снимки на Алексей Навални и неговите съмишленици (Леонид Волков, Иван Жданов и Любов Собол), изображения на „горящия Кремъл“, „щурма на Зимния дворец“, снимки на митинги в Русия и Украйна.

Ако се съди по документа, описващ техническите изисквания за Oculus, системата ще анализира 200 000 изображения дневно. За стабилна работа на услугата ще са необходими поне 48 сървъра, оборудвани с графични ускорители. Разработката на системата, която струва почти 60 милиона рубли, трябваше да приключи на 12 декември 2022 г. Експерти по информационни технологии изразиха съмнение, че подобна система би могла да бъде разработена в този срок.

Освен че търси разработчик за Oculus, ГРЧЦ търси и изпълнител за разработване на системата Vepr. Тя трябва автоматично да търси „фалшификати“ в медиите и други онлайн ресурси с помощта на изкуствен интелект, пише „Известия“. Според уебсайта за държавни поръчки началната цена на търга е била 60 млн. рубли, а през август той е спечелен от петербургската ИТ компания „Необит“, която обещава да я разработи за половината от тази сума – 30 млн. рубли.

През 2021 г. фирмата беше включена в списъка със санкции на американското Министерство на финансите, като една от шестте руски организации, които са си сътрудничили с руските разузнавателни служби, за да им помогнат да извършват кибератаки срещу САЩ.

В бъдеще ГРЧЦ планира да похарчи повече от 379 млн. рубли за усъвършенстване на системата.

През лятото на 2022 г. ръководителят на Роскомнадзор Андрей Липов попадна под санкциите на ЕС. На 16 декември самият Роскомнадзор беше включен в списъка със санкции на ЕС за провеждане на „държавна политика на цензура срещу независимите медии“. В документа на ЕС се казва също, че службата „е отговорна за материалната подкрепа на действия, които подкопават териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна“.

ГРЧЦ досега успява да избегне санкциите. И не отговаря на нито един от въпросите на „Система“.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036