Зеленски е готов да се срещне с Путин само след уговорен план за мир със САЩ и Европа

Президентът на Украйна Володимир Зеленски ще приеме да разговаря с руския президент Владимир Путин единствено след като бъде договорен общ план за мир заедно със САЩ и Европа.

Това каза самият Зеленски в петък от Мюнхен, където започна ежегодната международна конференция по сигурността. Той повтори и позицията си, че „не трябва да бъдат взимани никакви решения за Украйна без участието на Украйна“ в разговорите.

Зеленски говори малко след речта на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, в която Европа беше критикувана по най-малко три пункта:

– за това, че анулира свободни избори. Ванс се позова на случая в Румъния, където крайно десният популист Калин Джорджеску спечели първия тур след агресивна проруска реклама в мрежата ТикТок;

– за това, че ограничава свободата на словото и на изразяването. Ванс се позова на европейските правила за модериране на онлайн съдържание, на издигането на политически защитни стени срещу радикални партии и на арест на човек, който се е молел пред АГ клиника за душата на абортиран плод;

– за това че излага на риск своята сигурност. Ванс се позова на големия поток от мигранти.

Джей Ди Ванс не каза нищо за войната в Украйна – основната тема на конференцията, както и на последните 25 дни, в които президент на САЩ е Доналд Тръмп.

Новините идват, след като президентите на САЩ – Доналд Тръмп, и на Русия – Владимир Путин проведоха телефонен разговор, в който обсъдиха войната в Украйна.

Разговорът им беше приет критично от западни политици с аргументите, че първият разговор на Тръмп по темата е проведен именно с руския му колега, а не с украинския и заради това, че няма данни Тръмп да се е консултирал с украинската страна преди да разговаря с Путин. Освен това разговорът слага край и на международната изолация на руския президент.

Какво каза Зеленски

В петък в Мюнхен Зеленски посочи, че страната му не се отказва от желанието си да е член на НАТО. Но коментира и възможността това да не се случи, като каза, че в такъв случай Украйна ще трябва да удвои армията си.

„Честно казано, САЩ никога не са ни виждали в НАТО. Те просто говореха за това, но наистина не са ни искали в НАТО“, каза Зеленски по време на дискусия с американски сенатори.

През последните дни представители на администрацията на Тръмп направиха противоречиви изказвания по темата.

Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет каза, че САЩ не разглеждат членството на Киев в НАТО като част от решението на войната. Джон Коул, заместник-пратеник на президента Доналд Тръмп за Украйна, обаче каза в петък, че членството на Киев „все още е на масата“.

В същото време Зеленски коментира от Мюнхен и че единственият руски представител, с когото е готов да разговаря, е президентът на Русия Владимир Путин. Зеленски обаче посочи, че той е склонен на диалог с него само след като бъде договорен общ план за мир заедно с Доналд Тръмп и европейските лидери.

Какво каза Джей Ди Ванс

Представителят на САЩ на Мюнхенската конференция по сигурността – вицепрезидентът Джей Ди Ванс от своя страна използва речта си в петък, за да атакува европейските лидери.

Той каза, че свободата на словото е в „отстъпление“ в цяла Европа и че незаконната имиграция заплашва западните ценности.

В късния следобед започна и срещата му със Зеленски.

Каква е позицията на Европа

Европейските лидери обърнаха внимание на ролята на Европа в подкрепата за Украйна. Преди началото на дискусиите председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че европейските страни трябва да увеличат разходите си за отбрана.

Такова мнение изразиха и скандинавските и балтийските държави в обща позиция. В нея лидерите на Дания, Естония, Финландия, Исландия, Латвия, Литва, Норвегия и Швеция казаха още, че ще засилят допълнително подкрепата си за Украйна.

„Нашият приоритет сега е да укрепим Украйна“, се казва в позицията.

„Ангажираме се с Украйна, САЩ и всички наши съюзници от НАТО и партньори от ЕС в постигането на мир чрез сила. Изцяло се ангажираме със суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Украйна трябва да получи силни гаранции за сигурност. Украйна и Европа трябва да участват във всякакви преговори за постигане на справедлив и траен мир“, пише още там.

От януари 2022 до декември 2024 г. Дания е предоставила на Киев военна помощ за 7,5 млрд долара, а Швеция – за 4,81 млрд. долара. В абсолютни числа тези военни доставки се нареждат веднага след помощта, предоставена от САЩ, Германия, Великобритания и Нидерландия.

По-рано европейските лидери се изказаха критично за сигналите, идващи от новата американска администрация.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп много пъти каза, че негов приоритет е спирането на войната в Украйна. Той нито веднъж не каза, че суверенитетът на нападнатата страна трябва да бъде възстановен.

Това породи подозрения, че Тръмп по-скоро ще търси сближаване с агресора – Русия, отколкото провеждането на справедлив процес за прекратяване на войната.

За подозренията спомогна и поведението на Тръмп по време на предизборната му кампания, в която той наричаше украинския президент „търговец“, а администрацията на Джо Байдън, която отпусна над 90 млрд. долара за хуманитарна и военна помощ за Киев – предатели на американските национални интереси.

След като спечели изборите на 5 ноември миналата година, Тръмп спря да квалифицира украинския президент. Той продължи да обвинява Байдън в лошо отношение към американската хазна.

Откакто Русия нападна Украйна на 24 февруари 2022 г., лидерите на НАТО и ЕС следват единна политика за това, че нищо, засягащо съдбата на Украйна, няма да бъде обсъждано без самата Украйна.

Това правило беше възприето от много европейски политици като нарушено в сряда, 12 февруари. Тогава Тръмп проведе 90-минутен разговор със своя руски колега Владимир Путин, без да има данни, че той е съгласувал позициите си с украинската страна.

Arhiv