Зигмунд Фройд и пурата, която „понякога си е просто пура”

I Зигмунд Фройд

лекар, психолог, невролог, писател, философ, /1856 – 1939/

Произход: Австро-Унгария, еврейско семейство, средна класа

Образование: Медицина във Виена, специализира в Германия, Франция, Италия

Интереси: Философия, психология, митология, история, литература, пури, наркотици, секс

Знаете ли кой доказва, че мъжките змиорки имат тестиси? Да, Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата.

Зигмунд Шломо Фройд е роден през 1856 г. във Фрайберг (дн. Пршибор, Моравия). Баща му, Якоб, е търговец на вълна, на 42 г. се жени втори път за Амалия Натансон, а когато Зигмунд е на 3 г., семейството се мести във Виена.

Момчето учи в еврейското училище, освен немски и ладино, знае латински, гръцки, испански, италиански, френски. На 17 г. учи право и зоология, но завършва медицина. На 24 започва да пуши неистово и стига до рака на устната кухина, който го убива. Вече като известен психоаналитик, Фройд казва – пушенето е заместител на склонността към мастурбация. Но журналистите искат да го повтаря постоянно и веднъж той изтърсва знаменитата фраза: „Понякога пурата си е просто пура”.

През 1882 г. Фройд е лекар във Виена, през 1886 г. открива собствена медицинска практика и се жени за Марта Бернайс, дъщеря на главния равин на Хамбург.

Много неща за Фройд имат нужда от разяснения, особено объркването му на тема секс. Семейството му например се маха от Фрайберг не просто защото бизнесът на баща му закъсва, той закъсва, защото семейството затъва в скандал.

Когато Зигмунд е на 2, Якоб е на 44, а жена му на 23. Той спи с гувернантката Моника, а тя – с доведения си син Филип и имат момиче Анна. За нея Якоб е баща и дядо, баща ѝ, Филип, е брат, майка ѝ – баба, а Зигмунд не знае дали Анна му е сестра или племенница. Затова просто я мрази, също като брат си, Юлиус. Юлиус умира на годинка и Фройд хем се радва, хем се терзае, че го е убил с омраза.

Тази каша после е в основата на Едиповия комплекс, леко прикрита зад „Едип цар“ на Софокъл. И – не, Фройд не си измисля спомени, историята е истинска. Скандалът гръмва, когато гувернантката Моника краде от дома, изгонена е и за отмъщение разказва за специалните сексуални нрави там. Тогава вече търговията на Якоб закъсва.

На 16 г. Зигмунд се влюбва, но е отхвърлен и задълго се връща към любовта на майка си. Но щом среща Марта, завладян е и я завладява като хищник. Те се женят, за 9 години имат 6 деца, а после той залюбва сестра ѝ, още по-красивата и интелигентна Мина.

„Фройд май избра грешната сестра” – казват. Грешат. През 1895 г. Мина заживява с тях и Зигмунд от двете жени сглобява мечтаната една. Марта е отдадена на дома, а Мина е сексуален и интелектуален партньор. И между тях няма ревност.

Но Фройд проявява и бисексуалната си природа с лекаря Вилхелм Флайс. Флайс е в Берлин, Фройд във Виена, но писмата им са страстни. Фройд пише: „Да бих могъл да излея във вас целия си ропот, да обвия моята трептяща лампа с вашия спокоен пламък и да се почувствам отново добре”.

Няма да го тълкувам по фройдистки, но страстта им все пак е повече интелектуална. Неслучайно овладяването на либидните пориви и възможността да се трансформират в пориви на разума е важна част от теорията на Фройд.

Бисексуалната природа обаче не само ги събира, а и разделя. Идеята за бисексуалния импулс в човешката природа е развита от Флайс през 1903 г. Фройд първо я отхвърля, после я приема, но твърди, че е негова – и разривът е готов.

Темата за секса засяга и отношенията с пациентите. И тук има проблеми, но, поучен от горчив опит, Фройд залага правилото, че заради успеха на лечението, лекарят трябва да има строго професионални отношения с пациента.

На този фон, Зигмунд Фройд опитва да не се поддава докрай на изкушенията и спазва нещо като строги викториански принципи. На турнето с Юнг в САЩ през 1909 г. той признава, че е привлечен от американките. Но когато Юнг предлага да вземат проститутки, Фройд е шокиран: „Но аз съм женен мъж!”

Фройд върви към психоанализата по обиколни пътища, първо минава през идеята за хипнозата, но разбира, че симптомите се влияят добре и ако пациентът сподели травмите си в пълно съзнание. Така започва всичко. Теорията за психоанализата се ражда не като философска система – от визията към практиката, а обратно. Тя е интересна и отворена за развитие – бързо намира последователи и става една от водещите идеи на ХХ век. Нищо, че като психоаналитик Фройд няма и един напълно излекуван пациент.

Голяма роля за развитие на психоанализата играе и смъртта на бащата на Фройд. След нея той има сърдечни смущения, тревожни сънища, депресия – и се самоанализира. Стига до враждебността към бащата и ревността към майката, което го кара да преосмисли произхода на неврозите и през 1896 г. вече ползва термина „психоанализа”, за да обозначи „своя нов клиничен метод и теорията, на която той се базира”.

Психоанализата не е просто метод за лечение, има още поне две основни приложения – изследване на ума и теория за човешкото поведение. Сложната ѝ структура и широк обхват често водят до спекулации за нейната ефективност. През 1938 г. Фройд казва пред ВВС: „Трябваше да платя скъпо за този мой късмет. Хората не вярваха на фактите и мислеха, че теориите ми са отвратителни. Все пак придобих последователи… Но тази борба още не е свършила.”

Около Фройд, особено след като през 1900 г. издава „Тълкуване на сънищата”, се събират ентусиасти и слушат лекциите му. Следва пауза за пури и питие, а после се спори. Скоро идеята привлича лекари от цяла Европа и САЩ, а Фройд става звезда.

Съзнавано и Несъзнавано или динамиката между То, Аз и Свръх-аз, Либидо, Ерос и Танатос, Заместване, Стадии в човешкото развитие, Едипов комплекс, Грешки, Сънища, Катарзис – това са само някои основни теории и термини, родени и развити с новата наука.

Но следва изненада.

„Аз съм учен по принуда, не по призвание – казва Фройд пред италианският журналист Джовани Панини. – Психоанализата не е друго, а транспониране на едно литературно призвание в областта на психологията и патологията”.

Ако това не е мистификация, май трябва пак да премислим всичко.

Но не като нацистите, които изгарят книгите на Фройд – защото е евреин, а и защото са човешки, не античовешки. С аншлуса на Австрия е заплашен животът му и той отива в Англия, но ракът го стиска за гърлото с пръстите на хиляди изпушени пури. „Животът ми вече е само мъчение, нищо повече” – казва Фройд.

Той отдавна има уговорка с лекуващия го приятел и на 23 септември 1939 г. Макс Шур му бие три дози морфин, а Зигмунд Фрод си тръгва в блаженство.

Оставя ни идеите си – да се мъчим с тях. И да им се радваме.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Ваня Русева