Иван Неделчев – „Старозагорецът“ на Стара Загора

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 67, 1990 г.
„СТАРОЗАГОРЕЦЪТ” НА СТАРА ЗАГОРА
В края на юли почина Иван Неделчев. На фона на политическия кипеж и задълбочаващата се икономическа криза, тихо угасна и достолепно си отиде от този свят един наш съгражданин с необикновена житейска съдба, който с пълно право би трябвало да бъде наречен „Старозагорецът” на Стара Загора. Бай Иван, минал през лични перипетии на съдбата, близо половин век с любов и ентусиазъм отдаде всичко от себе си за историята на Стара Загора.
Превратният ден в новата ни история – 9. ІХ. 1944 г., го заварва в Германия. Там, като млад офицер, е бил командирован по служба. Ръководен не от псевдоидейни, а от родолюбиви и патриотични подбуди, той отказва да оглави войнско съединение против българската армия. Попада в Гестапо. Подложен е на нечовешко следствие. Случайността му помага да избяга при една американска бомбардировка, но отново е заловен и изпратен в хитлеристки концлагер. Оттам е освободен през 1945 г. от американската армия. След като се завръща в родината, която той обича, попада в мазетата и следствените килии на Държавна сигурност в София. Българинът патриот, преминал през ада на Гестапо и фашисткия концлагер, не изменил на своя народ, е обявен за „фашист”… Това не сломява неговия дух, оцелява пак като по чудо.
Следват години на борба за насъщния хляб и издръжка на четиричленно семейство и пенсиониране с мизерна (не „народна”!) пенсия. Но любовта му към родния град дава сили и енергия да реализира своето дело, на което се е обрекъл като възрожденски апостол. С цената на невероятни усилия, при крайна оскъдица, без ничия официална морална и финансова помощ, гледан с подобрение от държавно-партийните институции, бай Иван Неделчев извърши нещо невероятно.
В продължение на близо 50 години той е прегледал основно периодичния печат (от Освобождението до наши дни), библиографии, справочници, цялата историческа и художествена литература и е събрал в книги, преписи, фотоси и документи всяка дума, всеки факт, отнасящ се до Стара Загора и старозагорци. Хиляди, хиляди фишове. Всичко това е оформено в 53 това (средно по 350-400 машинописни страници на том). Сред тези общо 24 раздела на неговата дейност най-ярко се откроява 5-томната „Енциклопедия за Стара Загора и старозагорци” (с илюстрации). Иван Неделчев е автор на „Записки на пленника”, които Военното издателство издаде през 1961 г., а за първи път те бяха публикувани като подлистници във в. „Септември” по времето на Хрушчовото „размразяване”. Години наред работи над романа „Ескизаарска хроника” и над „Автобиография”, която всъщност е и своеобразна биография на Стара Загора през определена епоха.
Този старозагорски родолюбец работи при невероятно трудни условия. Дълги години „кабинет” му бе собственоръчно скована барачка 2 на 3 метра, която неговите приятели на шега наричахме „гардеробът на Иван”. Никога не похлопа на номенклатурната врата да вопие за субсидии, творчески командировки, суми от фондове (които някои храненици на тоталитаризма с охота смучеха от държавната хазна). Официалните културни институти, меко казано, все едно не знаеха за неговото съществуване. Партийно-държавната номенклатура в идеологията и културата с неприкрита неприязън се отнасяха към неговата личност и дело. Сегашният главен редактор на в. „Септември” може би все още помни за наказанието, което получи за едно мое интервю с Иван Неделчев, поместено на първа страница на вестника под рубриката „Съботни срещи” преди около 10-ина години. Това интервю разяри един небезизвестен „фактор” на общината, за когото бай Иван каза, че му е отказал списъка на почетните граждани на Стара Загора, понеже бил „секретен”. А един идеологически гаулайтер (който и днес все още е на синекурен команден пост) беше вбесен, че нарекох Иван Неделчев „живата памет на Стара Загора”, свършил работа колкото един музей”…
Какво е Иван Неделчев за Стара Загора – родолюбец, историк, етнограф, учен, хронист? След като е свършил прецизно такава огромна работа, неизмерима по мащаби и полезност – не са нужни теоретични определения за неговата личност и дело. „Старозагорецът” на Стара Загора – отдал в буквалния и пълен смисъл на думата целия си съзнателен живот да събира – троха по троха, тухла по тухла да реди историята на родния град. От плодовете на неговия огромен труд могат с пълни шепи да черпят всички. Приживе бай Иван Неделчев завеща на пет института в Стара Загора по един комплект от неговите 53 тома. Достоен син, влюбен в своето родно огнище!
Почивай в мир, бай Иване!
Истинските старозагорци и Стара Загора няма да те забравят!
Симеон МАЙНАЛОВСКИ