Иво Инджев: Емоционално ограбени българи създадоха партия за самозащита

Мислих, мислих и не можах да измисля нищо като политически коментар за създадената вчера партия “Да,България” и затова реших без да му мисля много да напиша каквото ми хрумне на емоционална основа. Ей, така. Емоционално, както и самата партия беше създадена, според мен.

Да, в България това е първата емоционално създадена партия. Не промоционално, не общонационално, не и многонационално, а именно емоционално беше нейното възникване.

[ad id=“255238″]

Това лошо ли е или тъкмо напротив?

Приятел, измежду най-известните политолози, веднъж ми обясни, че “имам проблем” с Бойко Борисов на културна основа.

Това малко ли е или е повече от достатъчна причина?

Емоцията може да бъде вреден фактор ( по отношение на потенциалните й жертви) в определени ситуации и за хора с агресивни, кръвнишки, войнствени и садистични наклонности. Много е вредно за комарджиите ( и в политиката) да си показват емоциите. За играчите на руска рулетка и за руската пета колона -също. Издават се при изпълнението на задачата да измамят противника.

Но от емоцията по-човешки феномен няма. Някои учени дори твърдят, че емоционалният коефициент на човека е по-важен за неговия успех от интелектуалния. И най-големият гений може да остане неразбран и провален в живота без умението да се изяви в обществото, “прегазен” от далеч по-малко талантливи хора по пътя към нещото, което наричаме успех – с цялата условност на онова, което смятаме за успешен живот според културните ни представи за щастието като такова.

Емоцията при създаването на “Да,България” е очевидна дори и за онези, които наблюдават учредяването на партията чрез посредничеството на медиите. Това е емоцията на натрупаната и нереализирана с години енергия на очакванията на голяма група културно омерзени от статуквото българи да се обедини, за да се защити от похода на простотията.

[ad id=“225664″]

Не са малко българите, които искат да се противопоставят на простотията и ютията, която изглажда “различията между десните”, но само, за да ги вкара в кошарата на “говорещия с простите”, самообявила се за  дясна ( уви, с благословията на Брюкселски интересчии, за които бройката гласове от България в техните балкански бакалски сметки е по-важна от качествата на онези, с когото се съюзяват).

Изглежда, че войнстващата простотия разпознава заплахата. Сайтове със зле прикрит кремълски ( да не кажа кроманьонски) профил вият на умряло срещу току-що родената партия- уж е нефелно пеленаче, а го нападат, та им се плаче. Разголено проруските им подобия по-скоро имат инструкцията да чакат да се включат във вълчия вой в момента, когато “Да,България” каже “Не на СССР” под някаква форма.

Но най-издайнически жужи кошерът на търтеите, свикнали да консумират меда от пчеличките, събиращи прашец от гербери.

Емоционалната реакция на действителността, да обобщя, не е печеливша тактика. Нито може да е в основата на държавническа стратегия. Но без нея не сме хора.

Тя все пак е добро начало за политическо начинание ( или ново начало) в страна, в която хиляди хора се чувстват емоционално ограбени от ловки тарикати, злоупотребили с техните емоции на свободни човеци.

Коментарът е публикуван в блога на Иво Инджев