Иво Инджев: Санстефанският договор измами българите, накара ни да мразим и да се страхуваме от Европа Няма разлика между 3-ти март и 9-ти септември – и двете дати обслужват само интересите на „братушките”

Профилът на граф Игнатиев съвпада едно към едно с този на днешната руска политика – омраза към Запада и недопускане на друго влияние в България

[ad id=“225664″]

Ние сме единствените шарани на Балканите, които честват чужд национален празник, докато петата колона тържествува, казва пред Faktor.bg известният публицист

Иво Инджев ще представи новата си книга „Измамата „Сан Стефано“ на 9-ти юли от 18:30 часа в „Bar Street Lounge”, хотел „Маринела“ (вход от страната на бул. „Джеймс Баучер“). С нея журналистът разбива мита за т.нар. мирен договор от 3-ти март 1878 г., подписан в Сан Стефано. Публицистът нарича документа „поробителен“.

Интервю на Мая Георгиева

– Г-н Инджев, какво ви провокира да разнищите „Измамата „Сан Стефанов“?

– В българската история има една изкуствено създадена празнина, защото народът ни в края на 19-ти и началото 20-ти век е бил абсолютно наясно за истинските цели на руската политика. По-късно те са погребани под слоевете пропаганда на окупационния руски режим. Някои хора се опитваме да извадим на показ това, което е било известно тогава в страната ни. Появява се и нова информация. Един от главните източници на сведенията за този период е главното действащо лице на Балканите като пратеник на Руската империя – Николай Игнатиев, когото обичаме да наричаме „граф“, защото звучи по-благородно. Той е виден руски функционер, както един от най-злостните противници на всякакво свободолюбие по българските земи. Изцяло в своята книга съм приложил създадените от Игнатиев антисемитски закони в Русия в качеството му на вътрешен министър, след като се проваля като дипломат. Самият Санстефански договор е тежък провал.

[ad id=“263680″]

– Каква е целта на Русия с този договор и успява ли да осъществи задкулисните си планове?

– Целта на договора е да измами българите. Това е и поантата на цялата книга. На върха на руската държава отлично са знаели, че договорът няма да просъществува три месеца. За империята е било важно да спечели българите на своя страна и да представи европейците като лошите хора, които след някой друг месец ще отнемат това, което са ни „подарили“. Всичко е направено съзнателно и е подкрепено с много примери в книгата. Истинската цел на Русия е да стигне до проливите, за да ги завладее, но се бои, за да не се повтори Кримската война от 1856 г. Тя е била много тежък спомен за империята. Втората цел, която е формулирал граф Игнатиев и в своите записки, е по никакъв начин да не се стигне до европейско влияние в новоосвободените територии на Балканите. В това начинание Русия се проваля, както и в Гърция, Сърбия и Румъния. Затова Игнатиев дълбоко съжалява. България е трябвало да се превърне в остров на бъдещи руски действия. Но империята успява в едно – да убеди българите, че е добра, а Европа е лоша. В Сан Стефано руснаците създават противоречия между балканските народи, които продължават да манипулират през годините, за да могат да разделят и да владеят. Народът ни се втурва да води войни, преследвайки един невъзможен блян, защото нито една отделна държава сама не може да спечели срещу всички останали. Руските „шахматисти”, играейки два-три хода напреда, са предвидили много точно как да настроят балканските народи един срещу друг. Николай Игнатиев дава на едни земи, отнемайки ги от други. Такъв е примерът с Ниш. Той много добре е знаел, че Ниш и околностите са пълни с българи, но отиват при сърбите и им прави подарък. Русия също взима земи от румънците и им дава такива, които са населени с българи. Така се посява враждата между България и Румъния. Затова Сан Стефано е най-голямата измама в нашата история. Затова в моята книга казвам, че това е тайна, която е пазена не от някой друг, а от българите, които е трябвало да повярват, че ще получат голяма независима България от Русия, а в същото време империята играе пиесата за щедрата ни майка, която на Берлинския конгрес покрусена трябва да отстъпи това, което е „подарила“, въпреки че не го е притежавала.

[ad id=“263680″]

– Каква е ролята за България на Великите сили в Европа след края на Руско-турската война?

– На Цариградската конференция Великите европейски сили са се споразумели и е било ясно, че Русия нищо не може да направи без съгласието на останалите. Империята постига включително и тайни клаузи по тези въпроси. Граф Игнатиев се оправдава в записките си, че едва ли не случайно е научил за скритите договорки. Той е знаел и въпреки това е създал целия този фалшификат. В книгата си цитирам и български автори, които трудно могат да бъдат заподозрени, че са русофоби. Тогава именно са закопани корените на българското русофилство. То е създадено, за да служи на руските интереси на Балканите.

– Защо 140 години обаче тази тайна продължава да се пази и има съвсем различен прочит в официалната ни история от този, който правите на Санстефанския договор?

– Всичко това се знае. Аз съм цитирал Симеон Радев, който е известен български дипломат, възрожденец, енцикопледист и публицист от висока класа. Той иронизира русофилството като висока класа на невежество. Тогавашните българи са били наясно как Русия е правила своите манипулации. Симеон Радев казва: „За забелязване е, че когато се касае за руския престиж в България, нашите русофили са много по-непримирими, нежели самото руско правителство. Това се дължи , разбира се, главно на факта, че те са тук , в България паразити на руския престиж , с който тъй много злоупотребиха за свои користни цели, щото отвратиха самата Русия. Но често пъти тяхната цинична защита на руските интереси се дължи на невежество“. Няма как по друг начин да си обясним и скъсването на дипломатическите отношения между България и Русия след Съединението. Самата руска администрация и войска е имала брутално отношение към нашия народ по време на войната. При първите си загуби от турската войска, която те силно са подценили, са обвинявани българите. А в същото време империята е нямала разузнаване на ниво. За всичките си провали е обвиняван нашият народ. Това съм го подкрепил с цитати от руски военни кореспонденти. Армията им отказва да ни въоръжи, защото се страхува от българското свободолюбие. Това се вижда от записките на Игнатиев. На практика нашият народ е бил инструмент в ръцете на империята, която преследва своите цели.

[ad id=“263680″]

– Защо историците ни спестяват години наред тези факти?

– Защото сме преживели 45 години съветска окупация и истината е погребана. Дори Георги Димитров в своята младост като изгряващ лидер е писал срещу руската политика към България. Когато идва съветската окупация, всичко се покрива под тонове пропаганда. Страната ни е победена. Русия отказва да я покровителства след Втората световна война, както САЩ например пледира за италианците. Италия излиза победител от Втората световна война, независимо, че това е държавата, в която се създава фашизмът. Победителите пишат историята. Руснаците са я написали така, че и до ден днешен не можем да се измъкнем от тоновете манипулации.

– Има решение да се изучава комунизмът в училищата, а не трябва ли промяната на учебниците да започне още от датата трети март? Не започва ли от тогава хибридната война срещу нас?

– Всичко започва наистина от този договор, защото това е основната опорна точка. Хибридната война започна без да си даваме сметка, че бившият ни национален празник по времето на социализма 9-ти септември беше заменен след неговата амортизация с 3-ти март. Това е друг празник, който е свързан отново изцяло с интересите на Русия и няма връзка с българско участие в тази война. На подписването на договора в Сан Стефано не присъства нито един българин. Ние не сме си давали сметка, че съветското влияние се трансформира в руско. Имаше някакви протести около това решение в началото на 90-те години, но не бяха подкрепени от много хора. Още повече, че 3-ти март не беше велик празник по времето на комунизма. Единствено 100-годишнината от датата беше празнувана по-сериозно като национално събитие по времето на соца. Руснаците обаче успяха да го трансформират чрез своята пета колона в България. Празникът всъщност е пиршество на русофилството у нас. То тържествува, че сме измамени със Санстефанския договор, с химерата за трите морета, а в същото време заради тази утопия загиват стотици хиляди българи. Интересно е, че Черна гора също се появява на картата на Балканите на 3-ти март, но чества националния си празник на 13-ти юли. Ние се оказваме единствените шарани в региона.

– Ще се измие ли гримът от лицето на Русия, ако прочетем целия Санстефански договор, който се крие от България?

– По този въпрос се водят всякакви исторически спорове. За смисъла на Санстефанския договор са писали Янко Гочев, покойният проф. Пламен Цветков и още много други историци. Има български разработки по този въпрос, който става все по-актуален. Русофилите в същото време се опитват да издигат на пиедестал като герой граф Игнатиев. Неговият профил съвпада едно към едно с този на днешната руска политика – омраза към Запада и недопускане на друго влияние в България. Това очевидно страшно импонира на съвременната руска пропаганда. Затова руският посланик всяка година ходи и поднася цветя на паметника на граф Игнатиев. Дори се срещна с кмета Йорданка Фандъкова, за да настоява за нов негов монумент. В института на Решетников вече пишат, че Игнатиев е баща на българската нация, а всъщност той е предшественикът на Хайнрих Химлер в нацистка Германия.

[ad id=“237001″]

– Споменато ли е името „България“ в документа и има ли страната ни статут на окупирана територия в него?

– Статутът си го получаваме в Берлин, колкото и да ни е неприятен конгресът там, защото той наистина разделя България. Само че това е предопределено от договорките на Русия и тайните ? споразумения с останалите страни. За да не разбере народът ни, че руснаците са искали да ни няма на картата такава, каквато са ни я обещавали. Впрочем Игнатиев не се среща с нито една българска делегация при създаването на Санстефанския договор. В същото време гъмжи от сръбски и черногорски делегации. Всички те си искат земите, а само българите не са допуснати. Много интересно защо? Моят отговор е, че са се страхували да не събудят българския национализъм и да не си поискаме етническите граници, които сме си извоювали лично срещу граф Игнатиев и неговата политика. Защото той е посланик при Високата порта, но ние успяваме да си отстоим църковната независимост, въпреки подривната му политка. Проблемът не е в самия договор и в неговото съдържание, а в начина, по който е създаден. Българските историци са го изобличили отдавна. Темата на книгата е, че той е направен така, че да се чувстваме вечно благодарни и задължени.

– Тезата за братята руснаци, които са ни освободили, се набива на българчетата от първи клас до края на средното образование. Как тогава може да бъде променено самосъзнание ни?

– Единствено и само чрез осветяване и казване на истините. Хитлер например ни е върнал Добруджа. Това означава ли, че трябва да го обичаме? Кой съд оправдава един убиец за това, че е добър художник, какъвто е бил Хитлер? Гьобелс е бил сносен цигулар. Това оправдава ли всичко, което са свършили? Петата колона иска обаче да гледаме само позитивите на Русия. Крайно време е да прекратим подобни внушения. Тази книга осветява тъмните страни на руското присъствие по нашите земи. Сами трябва да се борим и да знаем истинската си история.

[ad id=“238430″]

– Очаквате ли да ви повярват на фона на зверската проруска пропаганда, която продължава да се вихри с пълна сила у нас?

– Там е работата, че който е фанатик – няма да повярва. Книгата е 470 страници. Огромната част от нея са цитати. Повечето от тях са от руски източници. Читателят ще види как е имало руски военни кореспонденти, които са защитавали българите от общественото мнение в империята. Довчерашни крепостни селяни, които стават офицери, намразват народа ни. За съжаление ние нямаме паметници на честните руснаци, а на Гурко, който с безразсъдната си атаката срещу Стара Загора предизвиква ужасяващото клане на 50 000 българи, след което бяга. Успява да се измъкне благодарение на саможертвата на българските опълченци. Изкарват всички българи, които са изколени, защото Гурко влиза с една конница в града без разузнаване и пехота. Той не очаква, че срещу него ще застане огромната армия на Сюлейман Паша. Самият Гурко е военен престъпник от потушаването на Варшавското въстание само 15 години по-рано, което за нас няма значение… Важното е, че е освободил София. В същото време е взимал жени и деца, за да съкруши въстанието на мъжете в Полша. Ако за нас това е несъществен факт, нека да построим паметник на Хитлер, който ни е върнал територии.

http://www.faktor.bg