Играе ли Ердоган двойна игра в НАТО

Първо Гърция наложи вето на Северна Македония. После Словения на Хърватия. След нея пък България – отново на Северна Македония. Сега дойде ред на Ердоганова Турция, а потърпевши се оказаха Финландия и Швеция.

Още преди двете скандинавски държави да подадат молба за членство в НАТО, турският президент заплаши, че ще наложи вето. Ердоган обвинява шведските власти, че поддържат сепаратистката Кюрдска работническа партия (ПКК), а също така че са предоставили оръжие на т.нар. Отряди за народна самоотбрана (YPG) – кюрдска милиция в Северна Сирия, свързана с ПКК.

Блокирането на колективни решения в рамките на международни организации се оказа любим външнополитически прийом на страните в нашите географски ширини. Турция го е изпитвала неведнъж на свой гръб. Например в края на 90-те, когато Гърция дълго време спираше отпускането на финансови средства, предоставени на Анкара от страна на ЕС по силата на споразумението за Митнически съюз.

Или пък ветото, наложено от Кипър на определени глави в преговорите на Турция за присъединяване към ЕС – на практика замразени към днешна дата. А и турската страна е използвала правото си да блокира решения на НАТО, за да оказва натиск на други страни. Например по линия на т.нар. сътрудничество в сферата на сигурността между Атлантическия пакт и ЕС.

Какво иска Ердоган от Швеция и Финландия?

Историческият опит показва, че понякога подобна тактика сработва. Друг път обаче резултатът е или никакъв, или дори отрицателен с оглед интересите на страната, прибягнала до вето. Вече 16 години Кипър не е успял да накара Турция да отвори пристанищата и летищата си за кораби и самолети под кипърски флаг. В случая натискът от страна на Никозия е контрапродуктивен, въпреки че почива на правни аргументи и ангажименти, поети от Анкара.

Какво конкретно иска турската страна от Швеция и Финландия все още не е напълно изяснено. Исканията не са прецизирани, поне не публично. Сигурно е обаче, че Швеция няма да угоди на Ердоган току-така. Например изглежда, че турските власти искат екстрадицията на кюрдски активисти, обвинени във връзка с ПКК.

Подобно решение не е в правомощието на шведското правителство, а на съдебната система. В държави, в които върховенството на правото работи, просто няма как да се заобиколят конституционните и законовите норми. В Швеция живее сравнително многобройна диаспора от кюрди по произход от Турция, сред които ПКК се радва на подкрепа. Но това не значи, че властите ще тръгнат да затварят техни землячески дружества и организации без конкретни доказателства за съпричасност.

Също така съвсем не е установено, че Швеция е въоръжавала сирийските кюрди (основен съюзник на терен на САЩ още от кампанията срещу т.нар. Ислямска държава през 2014-15 г.) и оттам ПКК. Пленените гранатомети, които в Турция минават за доказателство, може да са били препродадени или произведени от трети страни по лиценз на SAAB.

Пазарлък за отстъпки

Въпросът, който мнозина анализатори си задават, е дали Турция не преследва по-различна цел – да изтъргува ветото за отстъпки от друг порядък. Става дума най-вече за оръжейните доставки от Запада.

През 2019 г. Швеция, както и някои други западни държави, наложиха ембарго на турската страна. Решението беше в отговор на т.нар. Операция „Извор на мира“, предприета от Анкара срещу YPG. На 20 май Великобритания вдигна всички рестрикции за експорт на оръжие към Турция. Дали Швеция няма да я последва?

Някои наблюдатели спекулират, че Ердоган се е прицелил в САЩ. Анкара очаква от Вашингтон позитивно решение относно модернизацията на изтребителите Ф-16, които са в сърцевината на нейните ВВС. Но към днешна дата няма официално становище, тъй като американският Конгрес не гледа на Турция с добро око.

Връзките на Ердоган с Владимир Путин си остават силни, въпреки турските военни доставки за Украйна. Ердоган открито заявява, че има готовност да внесе допълнителни установки земя-въздух С-400 от Русия, което е анатема за американците.

Покупката на тези ракетни системи през 2019 г. доведе до налагането на санкции срещу Турция, а също така и изключването й от консорциума от държави, включени в проекта за разработка и съответно закупуване на изтребителите от ново поколение Ф-35, които вече видяхме и в българското въздушно пространство благодарение на Нидерландия. Предвид натрупаното взаимно недоверие между САЩ и Турция политическа сделка-пакет по всички тези въпроси ще е труднопостижима.

Варианти за компромис има – при наличието на добра воля. Джейк Съливан, съветник на Джо Байдън по въпросите на сигурността, каза, че противоречията около шведското членство в НАТО могат да бъдат преодолени. Но Турция не бива да надценява геополитическите си козове.

Швеция има на разположение и други опции освен Алианса. Те включват двустранни гаранции за нейната сигурност, предоставени от САЩ и други водещи западни сили. Стокхолм вече получи подобен ангажимент от страна на Великобритания за периода до бъдещото си присъединяване към НАТО. Не на последно място вероятността Русия да започне война с Швеция не е твърде голяма така или иначе.

Това не значи, че Ердоган лично ще изгуби от демонстрацията на сила. Напротив, външнополитическите му жестикулации ще печелят овации и бунят страсти в самата Турция. И то в момент, когато неговият рейтинг е рекордно нисък, а след година предстоят ключови президентски и парламентарни избори. Войната в Украйна сближи Турция и Запада, но разломът не е преодолян. Ердоган ще експлоатира национализма и недоверието спрямо Америка и Европа в турското общество. Същевременно ще води дипломатически пазарлъци, както единствено той умее.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .