Из „Избавление, гибел и възкресение“- художествено-документална повест за ужасяващите събития при опожаряването и пълното унищожение на Стара Загора от низамите на Сюлейман паша, гибелта на хиляди беззащитни хора и възкръсването за нов живот на нашия град – Стара Загора. Повестта е на вече покойния, мой баща, Георги Манов. В нея той е „втъкал и спомени на знатни люде, преживели драматичните събития, както и на обикновени заралии.“
ВЪЗПОМЕНАНИЯ НА ОЧЕВИДЦИ – СТАРОЗАГОРЦИ
ВТОРА ЧАСТ
„…Да не дава бог на потомците никога да не видят такива сърцераздирателни картини…Град нямаше вече…То беше само развалини от страшни, по-страшни…само скръбни сцени видях. По улиците само кости и глави, кости и глави на 14 000 души изклани мъже и жени от „героя“ Сюлейман паша.“
„…Черквите изгорени, опозорени…пълни с изгнили человечески трупове. Черквите „Св. Троица“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“ с топове разрушени и дупките от гюлетата още се забелязваха тук- там. Само „Св. Димитрий“ беше оцеляла, защото беше здраво озидана, само отвътре беше изгоряла.
На третий ден от пристигането ми в Стара Загора обиколих околностите на града, особено баира, наречен Аязмо. Тук аз видях дири от най- безчовешки свирепости. Освен многото кости и черепи, които се срещаха на всяка крачка, на едно дърво видях, че виси цял един человечески скелет…Току при края на града видях жертвеници, дето живи хора са се горили от „героите“ на Сюлейманските орди.“
Из „ВЪЗПОМИНАНИЯ“ – 1884 Гг.
„Избавление, гибел и възкресение“ за града- мъченик Стара Загора – I част
ПЕТЪР ИВАНОВ
„В края на месец февруари /1878 г./, когато старозагорските българи попривикнали вече на новото теглило и се примирили окончателно със своето незавидно положение, тогава градът екнал от гайди и тъпани и хората се втурнали лудешката да се женят и да се веселят. В празнични дни старозагорските свещеници по цял ден, от сутринта до късна вечер, прекарвали в Ески джамия – да венчават и да кръщават. Младоженците се явявали в черква обикновено със заети дрехи и със зинали обувки или с налъмки, защото мизерията била голяма и всеобща.“
ДИМИТЪР ИЛКОВ
[ad id=“225664″]
