Изборите заличават разделението „статукво срещу промяна“. Първан Симеонов пред Свободна Европа
Колкото повече избори има, толкова по-изпран излиза образът на ГЕРБ. Това каза пред Свободна Европа социологът Първан Симеонов. За него цикълът на изборите е като завъртане на пералнята – с всяко пускане щампата върху тениската избелява. А сегашната щампа според него гласи: „Статукво срещу промяна“.
Пет дни преди изборите социологическите агенции прогнозират убедителна преднина на Румен Радев в президентския вот, а като водеща формация в парламента засега се очертава коалицията ГЕРБ-СДС. След нея се нареждат „Продължаваме промяната“, БСП, ДПС, „Демократична България“, „Има такъв народ“.
Можете да слушате Студио България и в Spotify.
Ето и пълния текст на интервюто:
-Съгласен ли сте, че по време на кампаниите липсва политическият разговор? Ако да, защо?
-Потънали сме в инструментални въпроси и в ситуацията с COVID-19. Тоест, липсва идеологическият разговор или разговорът за политики. Политиките са заменени от мерки – буквално и преносно. Някак си не просто няма разговор за политика и политики, а има разговор за мерки т.е. действа се ден за ден. Това е така, защото ситуацията в страната е кризисна и напрегната, и е очевидно защо – заради тази болест наоколо. Мисля, че болестта трябваше да бъде извадена от уравнението, но това, както се вижда, не се случи.
-А смятате ли, че хората биха избирали политики? Когато измервате доверието в дадени политици, избирателите говорят ли за политики, или говорят за тези, „които харесват“?
-При едни нормални избори те, вероятно, биха говорили и за политики. Но съм съгласен с Вас, че по-скоро се гласува на принципа на „вашия“ и „нашия“ отбор. Това въобще не е само в България, все по-нормално е за политиката и откровено казано аз не се плаша чак толкова много от това. Плаша се обаче, че правим поредни избори в страната без много ясна перспектива дали няма да последват и четвърти поред. Тогава, вероятно, разговорът съвсем ще деградира. Предполагам, че интересът към тази демократична процедура съвсем ще намалее.
-Преди два дни публикувахте социологическо проучване. От него се вижда, че ГЕРБ отново ще спечелят изборите. Как си обяснявате този предварителен резултат?
-Всъщност това е стандартна ситуация от няколко години насам. Срещу ГЕРБ, генерално, е по-голямата част от българското общество, нещо като 50%, 60%, 70% дори, срещу 20-30%. Говоря сред всички [избиратели]. Социологическите проучвания до момента показват картината сред потенциалните гласуващи, а не сред всички, но нека говорим пропорционално.
Ако погледнем тази картина, ще видите, че отново ГЕРБ е в малцинство, в обсадено положение. Само че тези останали проценти са разделени между няколко политически течения. Едното е прозападно и либерално течение, което сега пък е разделено между две партии – „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ). Другото е произточно, на моменти сантиментално течение в лицето на БСП. И накрая [идва трето] – представители на различни партии, които казват, че „няма ляво, няма дясно“, че има само народ и елит и е време народът да идва на власт. Това са Слави Трифонов и различни други формации.
Тези три течения винаги в последните години са заставали срещу Борисов. Техният голям проблем беше, че те не бяха обединени. Обединиха се пробно за пръв път на втория тур от изборите за кмет на София зад кандидатурата на г-жа Манолова през 2019 г., която за малко не спечели. До ден днешен е интересно как тя не спечели. После се обединиха много мощно на протестите през 2020 г. Важно е да имате предвид, че тези изборни цикли, които преживяваме, са като пералния. След всяко завъртане имиджът на ГЕРБ излиза малко по-чист.
-Тоест, колкото повече избори, толкова повече се връщаме към първоначалната кройка, само че изчистена?
-Да, и като при всяка пералня част от щампата на тази тениска, която перем, изчезва, а щампата, знаете, беше – „статукво срещу промяна“. Това разделение „статукво срещу промяна“ лека-полека се отмива и хич не е изключено сега една част от хората да изберат промяна, но с една доза „стабилност“. Това е обяснението на въпроса „защо пак ГЕРБ изпъква“.
-Като казвате „промяна“, дали е възможно, според Вас, в последните „метри“ на кампанията да има разместване? Възможно ли е „Продължаваме промяната“ да се качат напред и да излязат първи? Помните, че в началото, когато проектът беше обявен, някои дори твърдяха, че ПП ще спечели изборите с 30%. Бяха много завладени и избиратели, и анализатори.
-Първоначалните проучвания си спомняте, че бяха от два типа. Едните избързаха да публикуват данни, когато „Продължаваме промяната“ все още не се бяха заявили. Вследствие на това се започнаха едни нива на известно подценяване на тази формация. Ние публикувахме данни, когато вече имахме налице политическа партия. Спомням си, че наистина заявката беше сериозна. Оттогава нататък те влязоха в един свой коловоз и запазват шанс да атакуват първото място. Разбира се, и по-лоши шансове са налице. Към настоящия момент изглежда, че те се борят повече за второто място.
Ситуацията много прилича на тази от 4 април тази година. Тогава отново излизахме от вълна на COVID-19, както се очертава и сега. Отново възрастните хора – привържениците на БСП – казваха мощно, че ще гласуват за БСП, но накрая не отидоха точно заради COVID-19 и заради това постоянно нагнетяване на темата – оправдано или не. Разбира се, по-скоро оправдано, но не и без излишна истерия. Това може да доведе дотам, че възрастните хора отново може да не отидат да гласуват.
Не трябва да забравяме и машините. Тогава, ако ПП успее да вдигне вълната, която всяко едно такова ново движение има като коз в ръкава, наистина може да се окаже, че те ще завършат на второ място. Това е важно, защото много е важно къде ще отиде вторият мандат, ако приемем, че първият на ГЕРБ бъде отхвърлен.
Едно е да отиде при БСП и тогава да предизвика скърцане със зъби сред средите на ДБ, например, а друго е да отиде в ПП. Те са много по-лесният вариант.
От друга страна трябва да сме коректни и да признаем, че има известно връщане на махалото към онова, което ГЕРБ напоследък предпочита да нарича „системни партии“. И ГЕРБ повишава малко цената си, и ДПС, а БСП се оказа на едно от най-ценните места на картата, защото, ако направим една проста аритметика, ще видим, че от БСП зависи дали ще се наклонят везните към „статукво“, или ще се наклонят към „промяна“.
-Като казахте за машините и ДПС, търсят ли ДПС по всякакъв начин да повишават резултатите си? От една страна с издигане на кандидат за президент, от друга – с хватки, с които си осигуряват лоялността на избирателите от домовете им [като им осигуряват гласуване на хартия от вкъщи в мобилни урни]. На какво всъщност се дължи това, тръгват ли ДПС към властта?
-ДПС винаги тръгват към властта. Те често и достигат до нея. Действително в последните избори се видя, че ДПС страда от много от заболяванията, от които и другите български партии страдат. ДПС не е това мистично изборно страшилище. Видя се например, че при три пъти повече отворени секции в Турция нямаше три пъти повече гласове оттам за ДПС. Разбира се, всеки път е различно, а сега г-н Пеевски е много по-ангажиран. На всичко отгоре, както казахте, сега има и кандидат за президент, а той се казва Мустафа Карадайъ и това е име, което звучи като парола за тези привърженици. Така че аз очаквам ДПС да се яви доста мобилизирано, доста стегнато и както винаги ДПС се стреми да максимизира вота си по всички възможни начини.
-За финал: президентските избори останаха ли в сянката на парламентарните? Ако да, това дали е положително, или отрицателно за самите кандидати?
-Не бих казал. Шегуваме се често, че президентските избори са естествено по-интересни, защото са веднъж на пет години, а парламентарните – веднъж на четири месеца. Не мисля, че има как да останат в сянка, още повече, че имаме президентски избори, които са на ръба на решаване от първия тур. Преди седмици Радев беше малко над ръба, но му се наложи тази непопулярна мярка за „Зеления сертификат“. Сега е на ръба, и от мобилизацията в последната седмица зависи дали ще има втори тур, или няма да има. Това зависи от избирателната активност, нужни са около 3.4 млн. души избирателна активност. Не е невъзможно, такава беше тя на 4 април, доколкото си спомням, а сега са все пак избори 2 в 1. На второ място е нужно 1.7 млн. да гласуват за Радев. Трудна, но не и неизпълнима задача. Казвам го, защото може да не знаем до последно. Видяхте, че и на 4 април, и на 11 юли активността е един от параметрите, които се прогнозират най-трудно. В тази напрегната икономическа, политическа, здравна и каквато искате ситуация точно размерът на гласоподаването се оказа параметърът, който най-трудно се хваща, а от там и структурата на вота донякъде. Това е защото различните електорати се активизират в различна степен.
Recent Posts
