Две думи – провал и разцепление. Първата е оценка, втората – въпрос. Те дойдоха, след като в неделя коалицията „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) записа най-слабия си резултат на парламентарни избори до момента. Тя падна до трето място и на националните, и на европейските избори и загуби над половината от гласовете, които получи на изборите миналата година.
Социолозите и политолозите ясно я определиха като най-големия губещ на вота от 9 юни. Въпреки това последваха само ограничени реакции.
Един от лидерите на ПП-ДБ Христо Иванов подаде оставка като председател на „Да, България“ – една от партиите в обединението.
Председателят на ДСБ Атанас Атанасов не подаде оставка, но съобщи, че ще иска вот на доверие от своята партия, и призна, че „ние се провалихме в процеса на удовлетворяване на очакванията на собствените ни избиратели“.
От ПП реакция имаше единствено от Кирил Петков, и то под формата на кратък пост във Фейсбук, в който съобщи, че партията ще се събере, за да „осмисли новата ситуация в дълбочина“.
Привърженици и анализатори веднага повдигнаха два въпроса:
- какви са причините за драстичния спад в подкрепата
- и може ли той да доведе до разпад на коалицията.
Свободна Европа потърси отговорите от социоложката от „Алфа Рисърч“ Геновева Петрова и политолога от Новия български университет Антоний Тодоров.
Как изглежда загубата в числа
„Тези избори бяха плесница за партиите“, коментира Антоний Тодоров, като уточнява, че това се отнася до почти всички основни партии.
На вота за български парламент в неделя победител е ГЕРБ с голяма разлика. Втора сила е ДПС, следват ПП-ДБ с минимален превес пред „Възраждане“, пета е БСП. В парламента влизат още „Има такъв народ“ (ИТН) и новата партия „Величие“.
От формациите, които и досега бяха в Народното събрание, единствено ДПС и ИТН не отбелязват спад, а ръст в абсолютни гласове.
При всички останали, включително победителя ГЕРБ, броят на гласовете е значително по-малък от този, получен на предишните избори през април 2023 г.
Двойно по-ниска подкрепа или загуба на 313 221 гласа
Най-драстична е загубата на гласове обаче при ПП-ДБ. На вота в неделя за коалицията са гласували 307 848 души. Година по-рано са 621 069. Това означава двойно по-ниска подкрепа или загуба на 313 221 гласа.
Прави впечатление и огромната разлика на тези избори спрямо най-доброто представяне на двете формации, докато все още се явяваха отделно. То беше през ноември 2021 г., когато за ПП гласуваха 673 170 души, за ДБ – 166 968, или общо 840 138 гласа.
Сравнението показва още, че на практика сега ПП-ДБ се е сринала до нивата на подкрепа, които половината от обединението – ДБ, получаваше самостоятелно преди 3 години.
Сега коалицията е загубила гласове и в София, където традиционно е най-силна – там тя е получила 81 067 бюлетини по-малко спрямо април 2023 г. Въпреки че спечели вота в два от избирателните райони на столицата, коалицията загуби в третия, където редуцира подкрепата си почти наполовина.
Показателни са и резултатите в Пловдив и Русе, където миналата година обединението беше първа политическа сила. Сега е втора в Пловдив, а в Русе – трета след „Възраждане“, и то само с половин процент пред четвъртата формация в района – ДПС.
Къде са отишли гласовете
По думите на Геновева Петрова от агенция „Алфа Рисърч“ сривът в подкрепата за ПП-ДБ се дължи по-малко на техни досегашни избиратели, решили да гласуват за други партии, и повече на факта, че голяма част от подкрепилите ги миналия път сега изобщо не са отишли да гласуват.
Според Петрова вторите са хора, които не са „свирепо обсебени от политиката, по-скоро са електорална периферия – заинтересовани, но без да са твърдо ангажирани“.
Те претърпяха едно разочарование и просто решиха да не гласуват
„Те претърпяха едно разочарование и просто решиха да не гласуват“, смята тя.
Другата група са избиратели, които са
„толкова ядосани на ПП-ДБ заради управлението с ГЕРБ и ДПС, провалената ротация и други причини, че гласуваха абсолютно съзнателно наказателно за партии, за които иначе не бихме допуснали, че избирател на ПП-ДБ би гласувал – например за „Възраждане“ и ИТН и други, които се обявяват най-общо казано срещу „политическия мейнстрийм“, казва социоложката.
Предварителни данни от екзитполовете на „Алфа рисърч“ показаха, че около 20% от хората, подкрепили на предишните избори за ПП-ДБ, сега са избрали различна партия – ГЕРБ (4%), „Възраждане“ (3%), БСП (2%), ИТН (2%), „Величие“ (2%), „Синя България“ (2%).
Какво стои зад срива на доверие
От ДБ посочиха няколко фактора, с които си обясняват слабите изборни резултати. Атанас Атанасов от ДСБ написа, че обединението се е провалило „в процеса на удовлетворяване на очакванията на собствените ни избиратели по отношение на допустимостта на компромиса“ за управление с ГЕРБ и ДПС.
„Допуснати грешки“, особено в комуникацията с избирателите
И той, и Христо Иванов, и Божидар Божанов от „Да, България“ признаха за „допуснати грешки“, особено в комуникацията с избирателите.
Според Геновева Петрова и Антоний Тодоров лошата комуникация за нуждата от т.нар. „сглобка“ действително е част от обяснението за лошия изборен резултат.
Двете основни формации в обединението – ПП и ДБ, обаче са заложили и на друга погрешна стратегия – да не говорят за различията помежду си. По този начин са ограничили електората си, вместо да го увеличат, съгласни са двамата анализатори.
„В това убеждаване на публиката, че те са едно и също, те загубиха. Защото по-добре е, напротив, да говорят за това, което ги различава, защото тъкмо това различие разширяваше тяхната възможна електорална база. Повече на брой граждани можеха да се разпознаят“, казва Тодоров.
Ще се стигне ли до разцепление
Още преди изборите партията Зелено движение, което дълго време беше част ДБ, а след това и от ПП-ДБ, напусна коалицията и се яви отделно на вота.
Различни коментатори и политически говорители започнаха да спекулират и за възможно допълнително разцепление на ПП-ДБ след изборите. Петър Москов – бивш политик от ДСБ, сега лидер на получилата 1,4% от вота формация „Синя България“, например допусна ново партньорство между неговата формация, СДС и ДСБ.
СДС от години е официален партньор на ГЕРБ. ДСБ е половината от ДБ.
На този фон и представители на ГЕРБ отдавна говорят за ПП и ДБ като отделни субекти, а не като за хомогенна коалиция. Критиката традиционно пада върху ПП, а ДБ се запазва като евентуален „приемлив“ партньор.
Спекулациите върху възможен разпад на ПП-ДБ продължиха и след като станаха ясни резултатите от вота на 9 юни. Политологът Васил Гарнизов написа във вторник, че очаква промени в ръководствата на формациите, за да бъдат спасени те „от пълен разпад“.
Има бъдеще, но то е въпрос на съвместни усилия и надграждане
Ден по-рано самият Христо Иванов отговори уклончиво на въпрос какво ще се случи с коалицията. Той каза, че тя има бъдеще, но то е въпрос на съвместни усилия и надграждане.
Според Геновева Петрова все още е рано за прогнози за евентуални структурни промени в обединението ПП-ДБ. По думите ѝ трябва да се изчака и реакцията на лидерите на ПП на слабия изборен резултат. Те обаче до момента не са казали и дума за изборната загуба по същество.
Антоний Тодоров казва, че не очаква разпадане на обединението, но отбелязва поведението на формациите в него в изборната нощ.
„Беше символно от значение, че веднага след края на изборите се оказа, че ръководителите на отделните партии в коалицията са на различни места. Че коалицията не се е събрала заедно да отбележи или обсъди резултата“, посочва той.
По думите му обаче за ПП-ДБ не би било добра идея стратегически да се разделят точно в този момент и да формират две различни парламентарни групи. Това би намалило тежестта в Народното събрание, казва той.
Тази тежест не е голяма и сега – по предварителни изчисления на база изборните протоколи ПП-ДБ ще има 39 депутати в новия парламент. Досега бяха 63.
„Не очаквам драматична раздяла и разпад, стига лидерите да имат достатъчно здрав разум, за да могат да преглътнат поражението и да видят как могат да вървят напред. Лидерството се състои не само в празнуване на победите, но и да можеш да поемеш провала“, обобщава Тодоров.
