Обикновено преди парламентарни избори, редом с основните политически партии и формации, се нарояват немалко на брой „малки“ партии за участие във вота. Раждат се нови коалиции, по-стари и по-нови политически лица се прегрупират. Предстоящите четвърти поред предсрочни избори на 2 април в България не правят изключение.
Макар че броят на партиите и коалициите, които се регистрират за участие в избори, постепенно намалява през годините – от 45 през 2013 г. до 23 сега – появата на политически формати с конкретна непосредствена или дългосрочна цел – или т. нар. политически инженеринг, поражда въпроси.
Основните участници на предстоящия вот са добре познати политически субекти – като ГЕРБ, ДПС, БСП. За новия вот младата партия „Продължаваме промяната“ и утвърденото обединение „Демократична България“ се събраха в обща коалиция.
Участват появилите се също в последните 2 години партии, стигали до парламента „Има такъв народ“ на телевизионния водещ Слави Трифонов и „Български възход“ на бившия служебен премиер Стефан Янев. В списъка е и националистическата и според проявите ѝ евроскептична и определяна като русофилска „Възраждане“.
За вота на 2 април се родиха и две по-неочаквани обединения – наричат се „Левицата“ и „Заедно“. Останалите са по-малки формации – по-стари и по-нови – общо 14 на брой.
Можем ли да говорим за „политическо инженерство“ и какви са целите на прегрупиранията и участието на „малките“?
Според политолога и изпълнителен директор на социологическата агенция „Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов новите политически формации и обединения са по-скоро играчи, които се появяват, за да оберат наказателен вот срещу голяма партия и не е задължително те да са малки партии.
“В момента това се прави от ПП и ДБ, които се съединиха, за да да вземат добавка “анти” ГЕРБ”, каза той пред Свободна Европа. По думите му това е далеч от прецизния политически инженеринг, който е невъзможен в българския политически контекст.
Политическото инженерство вече полага усилия към големи партии
На същото мнение е и социологът Геновева Петрова от агенция “Алфа Рисърч”. Според нея политическият инженеринг също не е свързан с малките партии, а „с печеливши на избори партии“.
“От 2001 г. насам всеки би могъл да се сети поне за един подобен пример”, каза тя пред Свободна Европа.
„Политическото инженерство вече в много по-голяма степен полага усилия към големи партии, които могат да бъдат представени в парламента и защо не и част от управляващото мнозинство“, каза тя. По думите ѝ през последните две години „всички имахме възможност да се уверим, че това е възможно.“
Общо 23 партии и коалиции регистрира Централната избирателна комисия (ЦИК) за участие в четвъртите поред предсрочни парламентарни избори – за 49-ото Народно събрание (НС)- които ще се проведат на 2 април.
На предишните избори – на 2 октомври 2022 г., участваха 29 формации. От тях 7 влязоха в парламента.
Според първите две проучвания на нагласите за предстоящите избори – на социологическите агенции „Тренд“ и „Галъп“, в новото НС ще влязат 5 + 2 партии.
Това ще са новосформираната коалиция „Продължаваме промяната“(ПП) – „Демократична България“ (ДБ), ГЕРБ, БСП, ДПС, „Възраждане“ и „Български възход“ (БВ) и „Има такъв народ“ (ИТН), като последните две са около 4-процентната бариера и участието им в 49-ия парламент не е сигурно.
По думите на Първан Симеонов в някои случаи т.нар. малки партии „смазват, улесняват нещата“. Ако БВ влезе в НС, „дори с поувяхналата си слава“, може да има важна роля при съставяне на следващо правителство, каза политологът. По думите му тази формация би могла да подкрепи и правителство с либерален, и правителство с консервативен уклон и там няма „някакви идеологически скрупули“.
За останалите 16 партии и коалиции, според прогнозите, ще гласуват около 4% от решилите да участват във вота. И ако се приеме, че нароилите се конкретно преди тези избори „отцепници“ или „отлюспени“ от партии, бивши членове и нови коалиции, биха „крадяли“ от нечий вот, то това биха могли да бъдат две от новосформираните коалиции.
Извън обединението на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, за което се говореше и преди предишния парламентарен вот, но тогава не се случи, и чиято цел и политическа логика е ясна – обединена проевропейска, прозападна и демократична конкуренция на ГЕРБ за първо място в 49-ия парламент, другите две обединения са по-различни.
Едната нова коалиция – “Левицата”, би взела гласове от доминираната от БСП коалиция „БСП за България“. Участник в нея – лявоцентристката земеделска партия “Земеделски съюз “Александър Стамболийски”, е бивш участник в коалицията около БСП.
Останалите в „Левицата“ са лявата АБВ (Алтернатива за българско възраждане), основана от бившия президент Георги Първанов и водена от бившия социалист Румен Петков, “Движение 21” на Татяна Дончева и „Изправи се, България“ на бившия омбудсман и народен представител от БСП Мая Манолова. Всички изброени дотук са бивши фигури от БСП, а към тях се присъединиха и лица на социалистическата партия – прясно изгонени от нея или опозиционери на лидерката ѝ Корнелия Нинова.
Втората – новооснованата коалиция от бившите депутати от ИТН Ива Митева и Любомир Каримански коалиция “Заедно”, би могла да „открадне“ гласове от ИТН.
В състава на новото обединение влизат “Партията на зелените”, която изповядва идеологията на антикапитализъм и антиглобализъм, лявоцентристката “Социалдемократическа партия”, както и партиите “Справедлива България обединени родолюбци” (СБОР) и “Движение на непартийните кандидати“ (ДНК).
Според Първан Симеонов „по-важни са не люспенията, а потенциалните обединявания на партии“. По думите му Митева и Каримаски участват самостоятелно и вече извън ИТН с идеята, че имат свой образ, но „е трудно за вярване, че ще направят голямо постижение“.
По-важни са не люспенията, а потенциалните обединения
Коалицията “Левицата” разчита на бъдещи процеси в лявото пространство, неговото „раздробяване“ при „евентуално бъдещо отсъствие на Корнелия Нинова (председател на БСП) в активния вътрешнополитически живот“, каза още Симеонов.
„А раздробяването понякога е пътят към окрупняването. Защото раздроби ли се нещо, после по-лесно, под нова шапка се обединява“, каза политологът.
Той допусна, че „под тази шапка“ може да е президентът Румен Радев или вицепрезидентът Илияна Йотова.
Симеонов обаче не вижда „харизматични възможности“ в събирането на АБВ, Татяна Дончева и Мая Манолова. По думите му тук не се очакват големи изненади, но все пак не изключва възможността за скрит вот.
„Може много хора да казват, че ще гласуват за БСП, пък да гласуват точно за “Левицата” с оглед на процесите, които се случиха в БСП напоследък“, каза Първанов.
В списъка на ЦИК за участие на 2 април има още две нови коалиции – „ВЪН от ЕС и НАТО“ и „Неутрална България“, които очевидно ще се състезават за националистически и проруски вот. Политолози и социолози допускат, че е възможно да вземат нещо от гласовете за „Възраждане“, класифицирана от различни анализатори и медии като антиевропейска, антизападна и проруска.
Коалицията “Вън от ЕС и НАТО” включва пропитите от евроскептицизъм и антизападни настроения партии “България на труда и разума” (БТР), “Кой – компетентност, отговорност и истина” и “Нация”.
В коалицията “Неутрална България” влизат разнородни партии: “Атака” на Волен Сидеров, изповядващата комунизъм и марксизъм-ленинизъм крайнолява “Българска комунистическа партия” (БКП), подобната “Партия на българските комунисти” и лявата националистическа “Русофили за възраждане на отечеството”. Последната бе учредена от санкционирания от САЩ по закона „Магнитски“ и обвинен в шпионаж в полза на Русия Николай Малинов.
Общо 12 са т. нар. „малки партии“, които са регистрирани от ЦИК за предстоящия вот. Отзвук получи „завръщането“ на НДСВ – партията, основана през 2002 г. от Симеон Сакскобурготски – партията, която 2 пъти участва във властта и след 2009 г. „изчезна“ от голямата сцена.
„НДСВ например ми се струва, че участват главно с идеята да се преброят, те отказаха всякакви коалиции, искат реално да видят колко тежат, колко струват“, каза Първан Симеонов.
Той добави, че всяка от малките партии си прави сметката, че скоро ще има нови избори и „просто иска да знае реалната си тежест, на която да встъпва във взаимодействия по-нататък“.
Самостоятелно във вота се явява ВМРО – Българско национално движение (ВМРО-БНД), формацията с почетен лидер Красимир Каракачанов – бивш вицепремиер и министър на отбраната в третия кабинет с премиер Бойко Борисов, няколко пъти депутат, а и кандидат-президент. Председател в момента е евродепутатът Ангел Джамбазки, а партията е част от Партията на европейските консерватори и реформисти.
Миналата седмица лидерът на БВ Стефан Янев каза, че преговаря с ВМРО за съвместно явяване на изборите, което би донесло допълнителни гласове за БВ (на последните избори ВМРО и НФСБ на друг бивш вицепремиер – Валери Симеонов – спечели около 76 000 гласа), но преговорите се провалиха.
Няколко от явяващите се „малки“ се самоопределят в „националистическия“ спектър. Една от тях е създадената през 2014 г. лявоцентристка партия Българско национално обединение (БНО). Това е формацията, с чиято регистрация на избори се яви – за първи и последен път през 2021 г., основаната от обвиняемия бизнесмен в изгнание в Дубай и санкциониран по „Магнитски“ Васил Божков формация „Българско лято“.
Отново се явява и крайнодясна националистическа партия Български национален съюз „Нова демокрация“ (БНС – НД) на Боян Расате.
За извеждане на България от НАТО и “предоговаряне на членството на в Европейския съюз” е и Социалистическа партия „Български път“, също редовен и неуспешен участник от 2014 г. насам.
В списъка на ЦИК е и „Глас народен“ – центристка партия, създадена през 2013 г. от музиканта Светослав Витков. При появата си първоначално си извоюва над 1% подкрепа и държавна партийна субсидия, след това е редовен участник в избори без нов „пробив“.
Основаната през 2020 г. Народна партия „Истината и само истината“ вече участва на изборите миналата година. Тя се обявява срещу ваксините срещу COVID-19, като през декември 2021 г. организира протест пред Народното събрание.
Българска социалдемокрация (БСД) е социалдемократическа партия, член на Партията на европейските социалисти и постоянен изборен участник от създаването си. Нейно лице е политикът, бивш депутат и преподавател по икономика Александър Томов.
Български съюз за директна демокрация (БСДД) е участвала в последните няколко предсрочни парламентарни избори. Тя се самоопределя като изповядваща политическата идеология “директна демокрация”. На сайта си партията пише, че се стреми към “възстановяването на българския национален идеал и довеждане докрай на делото на Дякона”.
Участвала в изборите през последните две години е и партия “Правото”. Тя се самоопределя като “партията на бедните и онеправданите”, която “поставя на първо място правата на гражданите и върховенството на закона”. Основана е през 2018 г. от Мария Колева, а лозунгът й е “От народа за народа”.
Консервативно обединение на десницата (КОД) е дясна консервативна партия, основана през 2019 г. от бившия член на ДСБ и бивш министър на здравеопазването във втория кабинет „Борисов“ Петър Москов. Идеологията, която следва КОД, включва национален консерватизъм, антикомунизъм и русофобия, десен популизъм. Последното обединение, в което КОД участва, бе с „Републиканци за България“ на бившия вицепремиер и зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов.
Партия МИР (Морал, Инициативност, Родолюбие) е учредена през 2018 г. с претенцията, че идеологията й е “на свободата и справедливостта”, както и патриотизмът.
Според Геновева Петрова основните ползи и загуби от участието на „малките“ партии могли да бъдат единствено за инициаторите и създателите на тези партии. По думите ѝ „нищо“ не става с гласовете, които отиват при партии, които няма да влязат в следващото НС.
Гласовете за малки партии си остават гласове за малки партии
„Тезата, че гласувайки за малка партия, подкрепяш някоя от големите, е дълбоко погрешна“, каза Петрова.
„Единственото нещо, което може да стане с гласовете за малките партии, които не влязат в парламента, е да останат като гласове за малки партии“, добави тя.
След като вотът приключи, броенето на гласовете започва само за партиите, преминали 4-процентната бариера. Те са и тези, които печелят или губят от съответното разпределение на гласовете.
„В този смисъл посланието, че когато човек гласува за малка партия, дава гласа си за някоя от големите, за която не иска да го даде, е дълбоко спекулативно“, каза социологът.
По думите ѝ не е коректно да се говорим за малките партии под общ знаменател, а трябва да се тълкуват конкретно. Защото някои от тях съществуват отдавна в политическия живот и отдавна се явяват на избори. Други се явяват веднъж и след това изчезват, трети тепърва се появяват и т.н.
Има много условности, хипотези и възможности, но в общия случай, ако такива формации са част от политически инженеринг, целта е или да се разсейват определени гласове, или „те да бъдат представени в парламента като малката формация, която е нужна на големите, за да бъде сформирано евентуално мнозинство“.
Факт е, че колкото повече участници има на изборите, толкова по-голяма е вероятността вотът да се фрагментира, каза социологът и добави:
„Но, както сочат изборните резултати, когато има силна фрагментация на вота, тя не е поради малки партии, а поради фрагментация на големите“.
Геновева Петрова не мисли, че малките формации „са проблемът на изхода от политическата криза“.
Петлите са не само символ на утрото, но и интересни същества със специфични характеристики и…