Известен обществен деец поздрави Стара Загора със силно послание

Специално послание по повод 24  май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, отправи Светослав Диамандиев, критик, публицист, издател и обществен деец.

Драги приятели, братя и сестри българи,

бих искал да споделя с вас мисли, свързани с големия БЪЛГАРСКИ празник, – денят на светите Братя Кирил и Методий.
Най-напред ще ви запозная с текст извлечен от интернет, представляващ справка за миналото на това уникално българско явление – преклонението на българите пред първите творци на българската просвета и култура.

11 МАЙ – СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ
СПОМЕН ЗА ПЪРВИТЕ АПОСТОЛИ
ПРОСВЕТИТЕЛИ БЪЛГАРСКИ

През Възраждането 11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите – Ден за почит на светите Братя Кирил и Методий.
Светският празник за Св.св.Кирил и Методий, който се доразвива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети Братя.
Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в Христоматията на Неофит Рилски от 1852 г.. През 1857 г. денят на светите Братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 г. будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии” „Св.Св. Кирил и Методий” като училищен празник.
На 11 май 1858 г. този ден е отпразнуван и в Ески Загра (Стара Загора) с „божествена служба” и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.

След Освобождението от османска зависимост 11 май става общоучилищен празник на българските първоучители. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден – само на 24 май.

Сега ще насоча вашето внимание върху начина, по който днес се назовава този величав ден. Ще го прочетете и чуете като ден на българската писменост и славянската култура или ден на славянската просвета и култура. За жалост, за липсата на национален български стил при означаването на този празник може много да се говори, но в дъното му стоят онези, които биха искали да се потули българската заслуга и българското значение на делото на великите българи.
Ще си позволя да споделя с вас някои последни достижения от изследването на делото на Философът Константин и брат му Методий.
Както вече е ставало дума, българската наука „пропуска” да отбележи, че ОСНОВНОТО постижения на светите Седмочисленици е създаването на общонационалния език на Българската държава и църква – език литературен (писмен), който съвместно с фонетично съответстващата му глаголическа азбука представляват УНИКАЛНАТА БЪЛГАРСКА ПИСМЕНОСТ. Може да се отбележи по адрес на филологическата ни наука е и пропускът й да дефинира понятието писменост. Това се обяснява с желанието на родоотстъпниците да не се предизвика проблема с изграждането на езика на Братята Кирил и Методий, който НЕСЪМНЕНО не е славянски. Ще прочетете, че писмеността е азбуката и с Глаголицата се изчерпва заслугата на Първоучителите към българската просвета и култура.
Филолози и историци от славянските страни, преди и след 1917 г., единодушно признават, че в основата на литературните езици на славянските народи стои езикът на Философът Константин и брат му Методий. Естествено местните говори са оказали върху граматиката на славянските литературни езици мощно влияние. С това искам да кажа, че темелът е български, ни спецификата на народните говори и тяхната лексика (думите) са формирали тези литературни езици, такива, каквито са днес. Обърнете внимание – не става дума за азбуките на отделните славянски писмености – те са кирилически и латински, което не е минус за българското влияние върху литературните езици на славянските народи. Ще напомня, че културното влияние на българската цивилизация върху славянските народи има най-малко две важни и резултатни вълни, но втората не е така пряко свързана с делото на българските просветители.

И така: българските просветители са създали за свята държава, многоетническа нация, нова общонародна православна религия и владетеля на Българската империя един език и са изобретили азбука за този нов език, с което са направили възможно да се пишат светски и религиозни трудове. С разпространението на тези първи ръкописи сред славянските народи, ние българите сме предали нашите цивилизационни успехи, в полза на култивирането на тези народи.
В заключение ще ви призова, приятели, да формулирате сами името на българския празник- 24 май.