На пръв поглед всичко звучи като виц.
Пиеса на повече от 120 години, писана от ирландец, носител на Нобелова награда, е видяна като заплаха за българската национална гордост от творческо сдружение през 2024 г.
То определя творбата като „антибългарска“ и напада режисьора, който ще я представи в България. Той е световна звезда и в последните години на няколко пъти поставя и играе на българска театрална сцена – голямо изключение за страната.
Режисьорът отговаря, че атаките срещу него и пиесата не са „много интелигентна идея“ и отхвърля твърденията на сдружението. Припомня, че същата организация по партийно нареждане изключва от състава си най-известния дисидент от времето на социализма в България.
Още преди възмущението на творческия колектив няколко националистически организации, част от които в миналото са участвали в събития срещу мигранти, решиха да организират протест с искане постановката да бъде свалена от програмата на театъра. Те също твърдят, че произведението е „гавра“ и „подигравка“ с народа и армията и подкрепят тезите си с цитати.
Постановката е „Оръжията и човека“ на Бърнард Шоу, която ще се играе на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ в София. Нейният режисьор е американецът Джон Малкович.
Организацията, която негодува, е Съюзът на българските писатели (СБП), оглавяван от Боян Ангелов. В него в годините са членували 1657 души според данните на сайта му.
Дисидентът, когото СБП изхвърля през 1972 г., е Георги Марков. Той е убит от службите на Народна република България през 1978 г. в Лондон, а покушението срещу него е извършено на рождения ден на българския комунистически диктатор Тодор Живков.
Националистическите организации, които свикват протест на 7 ноември – деня на премиерата на пиесата, са „ВЗРО Въртоп“, „Национално пробуждане“, „Младежи за България“ и „Куберовъ воинъ“.
Историята идва на фона на растящи симпатии към крайни националистически формирования в страната. Тя се случва и в момент на засилена проруска пропаганда за отхвърляне на западната либерална демокрация и ценностите, които тя налага, и на продължаващи опити да се блокират реформи в образованието в България, в което още има модели, практики и начин на мислене спрямо историята и културата от времето на тоталитарния режим.
Кои са Бърнард Шоу, Джон Малкович и СБП и защо една антивоенна постановка беше нападната като антибългарска?
„Оръжията и човека“ и Сръбско-българската война от 1885 г.
Пиесата „Оръжията и човека“ е определяна от критиката като антивоенна и антиромантична комедия. В нея Бърнард Шоу – един от двамата души в света, удостоявани и с „Оскар“, и с Нобелова награда за творчеството си, поставя действието в български град по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Много от героите са българи, част от тях имат комични образи в рамките на произведението.
Главната героиня Райна живее с романтична представа за войниците и войната изобщо, която впоследствие се развенчава.
Самият Шоу казва, че основната част от сюжета е била завършена много преди да избере къде ще се развива действието. Такъв е и прочитът на някои режисьори, които поставят пиесата на сцена.
Сръбско-българската война започва заради недоволството и исканията на Белград за териториални компенсации след Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Сръбската армия напада България, която все още няма укрепнала и обучена войска, а офицерите ѝ са от Русия, която ги изтегля. Москва е против Съединението и прави всичко възможно, за да му се противопостави.
Въпреки това в серия от сражения българската армия разгромява сръбската, а двете страни подписват мирен договор на 3 март 1886 г.
Най-голямото последствие от войната е международното признание за Съединението на България.
Кои са Съюзът на българските писатели и националистите против пиесата
Новината, че „Оръжията и човека“ на Шоу ще бъде поставена от Джон Малкович беше съобщена през лятото от Народния театър. В края на септември по темата се активизират и няколко националистически организации – ВЗРО Въртоп“, „Национално пробуждане“, „Младежи за България“ и „Куберовъ воинъ“.
Те цитират различни пасажи от пиесата. Един от тях, в който говори един от главните герои мъже, гласи:
„Не са на добро тези нови обичаи. Всичкото това миене не е добро за здравето, не е природно. Имаше един англичанин във Филипополис, който се миеше със студена вода всяка сутрин, като станеше. Отвратително! Всичко това идва от англичаните: климатът им ги мърси толкова много, че постоянно се мият. Виж баща ми! Цял живот не се е къпал и живя до 98 – най-здравият човек в България. Не ми е дерт да се умия веднъж седмично за пред хората, но всеки ден си е направо смешно“.
Те казват, че пиесата „осмива подвига на българите при Сливница, изкарва войниците ни пияници, а народа ни – варварски, неграмотен, прост и некъпан“.
Организациите настояват постановката да бъде свалена от програмата на театъра. Те изпращат и отворено писмо до президента Румен Радев и министъра на културата Найден Тодоров.
Разпространяват и снимки на българските актьори, които участват в пиесата, придружени с текст „позор“.
От страниците на тези организации се виждат някои общи черти – подкрепа за Луковмарш, протестите срещу мигранти и центровете за мигранти, Похода за семейството против в „защита на традиционните ценности“ и други.
Малко след тях темата подеха и от Съюза на българските писатели (СБП). В своя вестник „Словото днес“ от съюза до голяма степен повтарят думите и тезите на национaлистическите организации.
СБП нарича „Оръжията и човека“ антибългарска пиеса, а поместването и в програмата на „Народния театър“ – „инсинуация срещу страната и народа ни, зъл цинизъм и гавра с хилядите жертви, паднали по фронтовете за свободата и Съединението на родината“. Посочва се, че „мястото на такива творби е извън България“.
СБП е основан през 1913 г. През годините негови членове са били някои от най-изтъкнатите български писатели. Председатели са били творци като Елин Пелин, Димитър Димов, Любомир Левчев.
След 2014 г. председател е Боян Ангелов. В биографията му на сайта на СБП пише, че е автор на 21 поетични книги, както и на такива с „историко философска и литературно – критическа насоченост“. През 2014 г. е награден със „Златно перо“ от друга творческа организация – Съюза на българските журналисти, в която той също членува. В ръководството на писателския съюз влизат още Атанас Звездинов, Боян Бойчев, Димитър Милов и други.
Преди година „Словото днес“ публикува текст, подписан от клуб „Сто читатели“, община „Триадица“, насочена срещу писателя Георги Господинов, който малко по-рано получава една от най-престижните награди в света на литературата „Букър“ за романа „Времеубежище“.
„Наградата не му дава никаква привилегия в родната литература. Ако в конкурса бяха участвали 10 българи и той бе станал пръв между тях, може би мнението ни щеше да бъде по-нюансирано. Но по различни причини, включително, че за „Букър“ рядко се чува у нас, Г. Г. се състезава само с неизвестни чуждоземци“, гласеше тогава публикацията в „Словото днес“.
Кой е Джон Малкович и какво отговори
Във вторник по време на пресконференция Джон Малкович отговори на критиките срещу поставянето на пиесата на сцената на Народния театър. По думите му самият Шоу не е знаел много за България и българите, нито е знаел конкретни факти за войната.
„Той самият никога не е казвал, че това е истинска история и че всичко в нея е вярно“, каза Малкович. Той добави, че „може само да се забавлява с твърдението, че „бих дошъл тук, за да поставя пиеса, с която да се присмивам на България“.
„Това не е особено интелигентна идея“, каза още Малкович. Каза още, че не знае кои са СБП, но попита дали не са същите, които преди години са изключили Георги Марков от състава си.
„Аз съм тук, защото съм имал невероятния късмет да работя с актьори през своята кариера, които са израснали в България. Те са невероятни и фантастични“, каза още Малкович.
Това не е първото противоречие, което постановка на Малкович в България предизвиква. В началото на 2023 г. възмущение в социалните мрежи предизвика фактът, че цената на билетите за постановката в Народния театър с Малкович „В самотата на памуковите полета“ достига до 400 лв.
70-годишният американец Джон Малкович има дългогодишна актьорска кариера. Има няколко номинации за „Оскар“, БАФТА и „Златен глобус“ и други престижни награди. Носител е на „Еми“, както и на отличия от някои от най-големите филмови фестивали в света.
