От 5 ноември във Великобритания започна второто масово затваряне, което да ограничи разпространението на коронавируса в страната. От жителите на Острова се очаква да не излизат, да не се събират на големи групи и да не пътуват, освен ако не е наложително. Според изявление на сайта на правителството ограничителните мерки имат за цел да предотвратят претоварване на здравната система, да задържат отворени училищата, колежите и университетите и да осигурят възможност на максимален брой хора да продължат да работят.
Затварянето следва първата 7-седмична карантина, въведена на 23 март. Тогава Великобритания беше една от най-тежко засегнатите държави в Европа. Системата на здравеопазването, което на Острова е безплатно, се оказа под изключително сериозен натиск, а процентът на починалите от COVID-19 пациенти беше рекордно висок.
Как се справи Националната здравна служба в първата вълна и какви уроци бяха взети от нея? Свободна Европа разговаря с двама лекари, които са завършили медицина в България, но работят от години в Англия.
Д-р Светлана Стаменова е завършила медицина в медицинския университет в София през 2011 г., след което е специализирала неврология в университетската болница „Св. Наум“. Защитила е и докторантура в областта на множествената склероза през 2017 г. От 2018 г. работи в Лондон, като по време на първата вълна на епидемията тя е невролог в The Royal London Hospital.
„Като видяха какво се случва в Ломбардия в Италия, тук стартираха преустройство на цялата ни работа и започнаха да се чуват слухове, че може и да се наложи лекари от определени сфери, където работата намалява, да се включат в други сфери, където има нужда от специалисти“, разказва 34-годишната лекарка в телефонно интервю за Свободна Европа.
Само за няколко дни се налага промяна на организацията в големите болници в Лондон. Първоначално са мобилизирани младшите лекари, които са завършили медицина в университета, но още не са започнали специализацията си. Образователната система за медицина във Великобритания е различна с това, че там всеки лекар прекарва минимум 2 години след като излезе от университета в различни по дължина ротации в различни отделения, придобивайки базови знания по няколко различни специалности. Точно тази група от лекари веднага бива включена в грижата за COVID-19 пациенти.
„За тях беше доста по-лесна адаптацията, тъй като това са лекари без специалност и за тях беше доста лесно да отидат в мръсни зони, да сменят отделението, болницата“, казва д-р Стаменова.
Скоро обаче и този допълнителен персонал се оказва недостатъчен и болниците започват да преразпределят и лекари от други специалности към отделенията за лечение на пациенти с коронавирус.
„Всичко се случи много бързо. За съжаление нямаше период на обучение, просто защото нямаше време. Случаите с COVID започнаха много да нарастват. В един момент получаваш имейл, че от утре трябва да си на друго работно място и да работиш друга работа там“, спомня си д-р Стаменова.
Тя остава в същата болница, но сменя отделението. Започва да работи основно с хора, получили инсулт, което все пак е част от специалността ѝ. Единственото обучение, което получава, е как да си поставя защитните маски и облекла и как и къде да ги сваля безопасно. Тренират я как да се предпазва, когато отива в зоните на болницата, които са отделени само за пациенти с коронавирус.
Д-р Стаменова казва, че новата работа я е притеснявала.
„Когато човек е вече тесен специалист в определена област, той години наред е работил с определена патология, така че е естествено, когато те изваждат от сферата ти на комфорт и ти трябва да се сблъскваш с патология, която не ти е позната, това да е доста стресиращо. Особено в такива условия, защото не става въпрос за обикновен работен ден, а за едно непознато заболяване“, казва д-р Стаменова.
В отделението, в което е разпределена, тя обаче получава добра подкрепа от колегите си и в крайна сметка се чувства добре. „Никой не би искал от теб да правиш неща, в които не се чувстваш сигурен. Винаги може да попиташ. Получихме много голяма подкрепа, така че да може стресът от това преквалифициране да се намали и всеки да се чувства спокоен на новото си място“, допълва тя.
В края на май новите случаи намаляват и натискът върху болниците е облекчен. Затова и всички специалисти се връщат обратно на обичайните си работни места.
Д-р Иван Анев завършва медицина в университета в Плевен през 1999 г. Той е акушер-гинеколог от 18 години в Англия. В момента работи като консултант в The Royal Oldham Hospital в района на Манчестър.
„При първата вълна на вируса през март и април само младите доктори бяха махнати от нашето отделение и поставени да работят в интензивното отделение“, разказва д-р Анев в телефонно интервю за Свободна Европа.
Не е участвал в решението кои лекари да се преразпределят, но смята, че той не би бил полезен в отделенията за лечения на пациенти с коронавирус.
„Първо, когато има много болни, нуждата от млади доктори, които току що са завършили, е много по-голяма, отколкото от стари доктори като мен, които нямат определени медицински умения. Ние сме хирурзи. Това е различна специалност, ние нямаме уменията да работим в интензивно отделение“, допълва д-р Анев.
Самият той се е заразил с COVID-19 още през март. Прекарал е 10 дни в болнични, след което се е върнал на работа в гинекологията. Наскоро си е направил тест за антитела, но не е имал, което означава, че отново може да се зарази.
„Второ, ние сме по-стари и има по-голям шанс да умрем. А никой не иска да се разделя с нас. Ние сме много нужни, защото вършим работа в родилното отделение“, пояснява д-р Анев.
Без да е пряко назначен да лекува пациенти с коронавирус, той все пак редовно работи с такива. Преглежда например бременни жени и жени с гинекологични заболявания, които са позитивни за COVID-19.
„В спешното, където идват бременни, които раждат, няма какво да направим, трябва да ги израждаме. Взимаме предпазни мерки, правим PCR тест като постъпят, но понякога те раждат преди да е излязъл резултатът и не знаем дали са позитивни или негативни“, разказва д-р Анев.
Както д-р Стаменова, така и той е получил единствено обучение за употребата на защитно облекло „Ниво 3“. Това включва слагането на шлем, маска и предпазно облекло, както и отстраняването им след излизане от отделението със заразени пациенти.
През последния месец отново има увеличение на случаите на коронавирус във Великобритания, а процентът на смъртните случаи е най-висок от всички държави в Европа. Жертвите на COVID-19 са близо 52 000, а общият брой на заразените от началото на пандемията е над 1 300 000. За оздравели се смятат само 3 хиляди души.
В момента в отделението по акушерство и гинекология на д-р Анев се опитват да работят с пациенти от разстояние, но той е скептичен за ефективността на този подход.
„Много пъти се мъчим да работим дистанционно с пациентите, но в повечето случаи не се получава. Особено трудно е в райони с хора от различни етнически групи. По гинекология разговаряме с пациентите и отсрочваме неспешните операции понякога с години“, казва той.
В родилното отделение има отделни стаи за майките, които са позитивни, а достъпът до тях е ограничен.
В отделението на д-р Стаменова също се стремят да държат рисковите пациенти и тези с хронични заболявания далеч от болницата. Практикуват „телемедицина“, тоест говорят по телефона или по интернет с различни пациенти и им предписват терапия, без да ги преглеждат физически. И тук се налага да работят с пациенти с коронавирус редовно.
„Болниците пак са разделени – има мръсни отделения, където се приемат пациенти с COVID, а има и чисти отделения. В момента, ако пациент с COVID получи неврологична симптоматика, ние отиваме да го прегледаме, като съответно си слагаме специална маска и облекло, влизаме в отделението, преглеждаме си пациента и си назначаваме даденото лечение“, казва д-р Стаменова.
Следейки развитието на пандемията в страната, тя казва, че е възможно отново да се наложи преразпределение на лекарите от различни специалности.
„Пак нараства напрежението заради увеличението на случаите“, казва тя.
Все пак д-р Стаменова е в готовност отново да се включи в борбата с коронавируса във Великобритания.
„Това, което се случи през април и май месец, беше един много труден период за мен. Сблъсквайки се с тази патология, разбрах, че човек трябва да бъде по-смел и да приема повече предизвикателства“, завършва разговора ни тя.
Теодора БЪРЗАКОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.