„Изгонените деца“. Как Даниел се оказа нежелан в детската градина

Даниел е на 4 години и е аутист. Допреди година е посещавал масова общинска детска градина в София. Постепенно става нежелан там и майка му е принудена да го отпише. Днес за него се грижат само специалистите от Дневния център за деца с увреждания „Слънчоглед”. Даниел има късмет, защото за него има място в центъра. Майка му има още по-голям късмет, защото грижата за детето ѝ е целодневна и може да ходи на работа.

Стотици други майки на деца със специални образователни потребности (СОП) обаче нямат този късмет. Те са принудени да отредят дните си на грижата за децата си, защото няма на кого да ги поверят.

От 2015 година в България е въведено т.нар. приобщаващо образование, което цели достъп до образование на деца и ученици със СОП. На теория такова дете трябва да може да бъде прието във всяка детска градина и всяко училище. На практика обаче не всички заведения реално приемат такива деца. Или нямат желание, или нямат ресурс.

Приобщаващото образование е регулирано с министерска наредба, която всички засегнати страни признават за добре разписана. Учители, родители и специалисти обаче са единодушни, че тя не работи на практика. Основният проблем всъщност не е в нея, а в образователната система, която не е реално подготвена за децата със специални потребности.

Колко са тези деца

От 2015 година с промяна в Закона за предучилищното и училищното образование беше въведено т.нар. приобщаващо образование. Неговата цел е да интегрира и деца с увреждания в общата образователната среда. Това са деца с физически увреждания, със сензорни увреждания (зрителни, слухови, моторни), с речеви нарушения, с интелектуална недостатъчност. Такива деца, когато става дума за приобщаване, се наричат деца със СОП.

Предполагаемият брой на децата с увреждания и затруднения в развитието в България е около 32 хиляди. Този брой се получава като се съберат данните от Агенцията за социално подпомагане за броя на децата с над 50% увреждане, чиито семейства получават финансова подкрепа, с данните на Националния център по обществено здраве и анализи за броя на децата с под 50% увреждане. Предполага се обаче, че броят на децата с увреждания е повече, защото не всички имат поставена диагноза.

От 2017 г., с влизането в сила на наредбата за приобщаващото образование, просветното министерство се зае да открива и връща в образователната система отпадащите деца. Този механизъм обаче още не е стигнал до децата със СОП. По данни на Министерството на образованието и науката (МОН) общо около 26 хиляди деца от тях ходят под някаква форма на детска градина или училище. Колко обаче са извън училище, не може да каже, тъй като не се поддържа статистика за това.

По данни на детския фонд на ООН УНИЦЕФ приблизителният брой на децата с увреждания, които не посещават училище в България, е около 10 хиляди.

Какви са основните стъпки за приобщаване

Ако детето е с видим проблем, например с увреждане на зрението или слуха, това е ясно още с постъпването в детската градина и родителят го заявява със съответните документи. В по-честите случаи обаче родителят не заявява специална потребност на детето, защото на тази възраст тя не се вижда. Или той не я вижда. Това каза пред Свободна Европа Калоян Дамянов, директор на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в София-град.

“Дори да виждат нещо нередно, родителите си мислят, че детето ще го израсте”, каза той.

Калоян Дамянов е и национален координатор на Европейската агенция за специални образователни потребности и приобщаващо образование и председател на Националната асоциация на ресурсните учители.

По думите му обикновено не родителите съобщават за проблема, а той бива видян от учителките в детската градина.

Екип с участието на психолог, логопед и ресурсен учител прави първата оценка на детето. Ако прецени, че е със специални потребности, следва втора оценка от външни специалисти. След окончателната диагноза, на детето се осигурява допълнителната подкрепа в детската градина или училището. Тоест, с него работят почасово ресурсен учител, логопед и психолог.

Всяка година се проследява развитието му и ако е необходимо, се правят промени. Например, броят на часовете да се увеличи с един или да се намали с друг от специалистите.

Може да премине и към друга форма на обучение – смесено или индивидуално. Учебната програма в този случай също е индивидуална – например дете в четвърти клас да учи математика по учебник за първи клас. В края на всеки учебен срок се проследява неговото равнище и се планира следващият.

Как работят новите „помощни училища“

За децата с тежки увреждания или с предизвикателно поведение са предвидени т.нар. центрове за подкрепа. Те замениха някогашните помощни училища и на практика изпълняват същата функция.

Центровете нямат статут на учебно заведение, но всеки от тях работи с по няколко училища. Децата тук са ученици от въпросните училища, но не учат по програмите им, а всеки индивидуално.

„Групите деца са малки и всяко получава индивидуална грижа. Тези деца не могат да се изравнят с децата от масовите училища“, каза пред Свободна Европа Искра Влахова, директор на Дневния център за деца с увреждания „Слънчоглед” в София.

“Колкото и да говорим за интеграция, невъзможно е всички да бъдат интегрирани”, каза тя.

Именно такъв център посещава 4-годишният Даниел.

Решението на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за него е за 30% степен на увреждане, т.е. по-скоро леко. Даниел обаче е изгонен от 144 детска градина “Ханс Кристиан Андерсен” в София, която посещава от 2-годишен.

Как се гони дете

“Първият му говор беше предимно на английски. Имаше проблемна комуникация, не може да се изразява. Не се обръщаше на името си”, разказа майка му Яна Цветанова пред Свободна Европа за първите моменти, когато е забелязала нещо нередно при развитието на сина й.

В детската градина се е закачал с децата и развалял дисциплината. Започват оплаквания от учителките и от родители. Месеци по-късно Яна Цветанова е извикана от психоложката, която ѝ дава да подпише доклад от събралата се вътрешна комисия, че детето е със СОП.

“В доклада пишеше и, че детето не може да се обслужва само. Това не е вярно”, каза майката, която обаче все пак подписва документа под заплахата, че психоложката ще се обади в Агенцията за закрила на детето.

Тогава е изготвен индивидуален план за подкрепа на Даниел, с него по 1-2 часа седмично в детската градина се занимават психолог, логопед и ресурсен учител. Започват обаче и постоянни обаждания от учителките с молба към майката да си го прибере, защото киха или кашля.

“Вземам го – няма му нищо”, каза Яна. Тя се принуждава да напусне работа, а скоро – и детската градина.

Наскоро родители на деца с аутизъм се обърнаха към омбудсмана Диана Ковачева с оплаквания за “грубо потъпкване на правата на децата им”, след като детски градини отказват да ги приемат.

„Центровете за деца с увреждания са толкова хубави, защо искате да го записвате в градина“, е била попитана една майка.

Ковачева е изпратила сигнала до парламентралната комисия по образованието, която се очаква скоро да разгледа поставените проблеми.

Антонина Кенова от фондация „Трайна Образователна Национална Инициатива – Т.О.Н.И“ разказва, че в училищата децата със СОП също не са желани. Първо се пристъпва към смесена форма на обучение – някои часове с класа, други – индивидуално.

“В 5 клас вече се изнудва родителят детето да премине изцяло на индивидуална форма на обучение”, каза тя в интервю за “Евроком”.

Пред Свободна Европа Калоян Дамянов каза, че децата със СОП в София са над 5 хиляди, а такива сигнали от родители са около 30-40 годишно.

Какво може да се промени

Родителите на “изгонени” деца избягват да обвиняват учителите, които отказват да се занимават с децата им. Според тях е необходима промяна в наредбата, за да заработи на практика.

Педагозите в масовите училища не са запознати с нуждите и спецификите на децата с различни нарушения.

“Някъде ги посрещат с ентусиазъм и правят усилия за тях. Но в повечето случаи не искат да се занимават, защото им е тежко, не са обучени, не знаят какво да правят”, каза Искра Влахова.

“Обучението на такива деца изисква промяна на методите на преподаване. Необходима е работа в малки групи, ако щеш – и промяна на дизайна на класната стая”, каза Калоян Дамянов.

“Трябва да има и човек, който да е непрекъснато с увреденото дете и да му помага. Така учителят може да работи спокойно с другите деца”, каза тя.

Този човек е предвиден в наредбата за приобщаващото образование, той се казва помощник на учителя, но училищата не са длъжни да го назначават. В документа е написано, че назначаването му е при нужда, а според Дамянов трябва да стане задължително.

Общо в България броят на помощник учителите е около 120 на фона на около 26 хиляди деца с увреждания.

В наредбата не е достатъчно изяснено финансирането при назначаването на помощник на учителя на щат, затова и училищата и детските градини си спестяват този разход.

Родителите също не разпознават нуждата от помощник учител и функцията му. “Те знаят само ресурсния учител и казват, че часовете с него са малко. Защото си представят, че ресурсният учител ще бъде там през цялото време. Само че ресурсният учител има група, в нея има 7-8 деца и той трябва да бъде с всички тези деца по няколко часа”, каза Дамянов.

Той добави, че преминаването в различни форми на обучение трябва да стане по-гъвкаво.

По думите му родителите обикновено признават проблема и нуждата от подкрепа, но на по-късен етап.

„Трябва наредбата да се промени така, че детето да може да получава подкрепа въпреки нежеланието на родителя“, каза Дамянов.

„Има общности, в които да признаеш, че детето ти има проблем, се приема като стигма. Това вече е социален проблем“, каза Дамянов.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036