Напоследък все по-често се дискутират различни проблеми относно съвременното хранене и произтичащите от него рискове за развитието на редица заболявания или влошаването на вече налични, каквито са захарният диабет, затлъстяването, артериалната хипертония и други.
Неизменна част от модерната кулинария са както природните, така и изкуствените стабилизатори, овкусители, подсладители. Поради изключително високата консумация на захарни изделия индустрията концентрира усилията си в създаването на нови и нови подсладители. Те присъстват в огромна част от храните, които всекидневно консумираме. В някои случаи ние сами ги добавяме в напитките или ястията, в други подсладителите вече присъстват в готовите продукти, които похапваме.
Дали обаче изкуствените подсладители са наши безкористни сладки приятели, или коварни врагове?
Целите на изкуствените подсладители са да подслаждат храни и напитки, без да се внасят никакви калории, при което да се избегне напълняване. И наистина първата от тях е изпълнена – изкуствените подсладители са в пъти по-сладки от захарта (от 50 до 12 000 пъти ). Що се отнася до покачване на телесното тегло, след като самите подсладители не съдържат калории, логично е и втората цел да е изпълнена.
За съжаление обаче дългогодишни проследявания на употребата на различни изкуствени подсладители установи, чe протекцията от напълняване е под въпрос. Нещо повече, при един от подсладителите дори са установени над 92 странични ефекта, някои от които пагубни.
Името му е аспартам, а върху етикетите е закодиран като Е 951.
Това пише в профила си в социалната мрежа за здраве credoweb.bg д-р д-р Красимир Хаджилазов, ендокринолог във Военномедицинската академия в София.
Историята на аспартама датира от 1965 г. Открит е случайно от Джим Шлатер при опит да открие нови методи за лечение на стомашни язви. Поради страничните му ефекти употребата на този съмнителен подсладител е спирана няколко пъти, но небезизвестната корпорация ,,Монсанто“, чрез филиала си ,,Нутрасуит’’ (NutraSweet), го налага на пазара. Днес всички продукти, които се предлагат с етикет „Light” или ,,Zero” на практика съдържат добавен аспартам.
Какви увреждания може да предизвика аспартамът?
Той е 200 пъти по-сладък от захарта, но е и силен екситоксин чрез съдържащата се в него иначе полезна аспаргинова киселина. Тук в свободна форма при системна употреба и надвишаване дневната доза може да доведе до: повишено ниво на невромедиатори, свръхвъзбуждане, нарушения в ендокринни сигнали и съответно до риск за развитието на дегенеративни неврологични заболявания – паркинсон, алцхаймер, аутизъм, нарушения в паметта, интелекта, говора, слуха, зрението и мн.др.
Покачване нивото на втория компонент на аспартама – есенциалната АК фенилаланиан, води до хиперактивност, дисфория с последваща отпадналост, умора, депресия, като при вродена непоносимост към него и до фенилкетонурия. А третата съставка – алкохолът метанол, чрез метаболитите си формалдехид и мравчена киселина, може да въздейства силно невротоксично, алергично, мутагенно, канцерогенно, а в по-големи количества дори и отровно. Оказва се, че и в по-малки дози уврежда ретината и води до слепота (особено при диабетици с белези вече на диабетна ретинопатия).
Всъщност аспартамът се води отговорен за около 75% от страничните реакции, предизвиквани от хранителни добавки въобще
В някои случаи негативните ефекти се проявяват веднага, а в други случаи, постепенно се натрупват след години. Първите му изяви може да ни се представят като различни общи неразположения, които в повечето случаи ни заблуждават, че са резултат от преумора и стрес, напрегнато ежедневие, геомагнитни аномалии и др. На този фон не се учудвайте, че малките деца, особено в последните години, са толкова палави, непослушни, агресивни, постоянно гладни и жадни за нещо от телевизионните реклами и същевременно с наднормено тегло.
За хора с мултиплена склероза, епилепсия, мозъчни тумори, болест на Паркинсон, диабет, болест на Алцхаймер, фенилкетонурия, аутизъм се препоръчва да не консумират храни с добавка на аспартам, тъй като той може да влоши заболяванията им.
Но въпреки всичко гореизложено и днес аспартамът се използва в огромен брой продукти на пазара. Много често в тях освен него има добавен поне още един-два от представителите на изкуствените подсладители.
Пионерът сред тях е захаринът, известен като Е954, който от дълги години е набеждаван за развитието на тумори на пикочния мехур при изследвания на плъхове и евентуално жлъчни кризи у човека. Между впрочем на някои фирмени разфасовки ясно са обозначени максимален допустим брой таблетки на ден, което си е своеобразно признание за евентуална опасност.
Друг често използван представител на семейство изкуствени подсладители е ацесулфам К (Е950). Той е обвиняван за свръхвъзбуждане на нервната система, привикване, евентуално рак на белите дробове, млечните жлези, тимуса, левкемия.
Небезизвестният подсладител цикламат (Е952) е свързван с опасност от хронична бъбречна недостатъчност.
Подсладителите по света и у нас
Напоследък върху някои етикети можете да видите и четирите споменати подсладителя. Има страни, в които употребата на тези добавки е забранена. За съжаление България обаче е гостоприемна за всички изкуствени подсладители и то съвсем законно.
Според българската ,,Наредба 4 за изисквания към използване на добавки в храни и напитки” (2015 г.) са отразени съотвени норми за отделните подсладители, но явно няма изискване върху етикетите да бъде обозначено точното количество от всеки от тях, или поне максималното безопасно количество в ,,мл“ напитка и съответно грамаж в дадена храна, които може да се употребят за 1 ден например. А когато става въпрос за деца, където практически всичко се измерва на кг/телесно тегло, ситуацията придобива още по-голяма сериозност и съответно отговорности!
Под ,,отговорности“ може би производителите на храни и напитки разбират смесването на няколко подсладителя с презумпцията да се избегнат евентуалните им странични ефекти. На нас потребителите ни остава да се доверим на тяхната коректност, макар и съвсем на сляпо.
Дали аритметиката между химия и човешка природа ще се окаже вярна, остава май все още под сериозен въпрос!
Автор: Д-р Красимир Хаджилазов, лекар от социалната мрежа за здраве credoweb.bg
