Изложба запознава с развитието на Харманли от създаването му досега

Харманли |
Ирина Атанасова

С над 100 експоната, показващи историята на Харманли от създаването му до край на миналия век е подредена в Исторически музей. Тя е дело на гл. уредник Ирина Атанасова от отдел „Нова и най-нова история“ и се нарича „От паланката до града“. В нея се проследява историческото развитие на града от първите писмени сведения за неговото съществуване от втората четвърт на XVI век до края на ХХ в.
В ремонтираните зали са представени снимки и документи, разказващи за историческия път на паланката от пътеписите на пътешествениците, преминали през него и оставили сведения и описания на големите строежи на Сиявуш паша от края на XVI в. – началото на XVII век – Кервансарая, моста, джамията, Ак – балдър чешмеси.
Периодът на Възраждането е представен със изображение на старата църква „Св. Атанасий“, издигната от местното българско население с много усилия и нощен труд, заради трудностите които им създават местните турци. За да получат разрешение да я построят ,дори са търсили разрешение от наследниците на вакъфа на Сиявуш паша в Цариград.
Особено интересен експонат от този период е библейската книга „Новий Завет“ от 1867 г. издадена от Американското библейско общество в Ню Йорк. В нея има запазено родословно дърво на Недю Милков.
След Освобождението Харманлийският край е гранична община на Източна Румелия по клаузите на Берлинския договор. До Съединението почти цялото турско население, живяло в Харманли преди това, се изселва, като продава имотите си на харманлийци.
В изложбата са представени документи за продажба именно от този период. Както и два турски документа, единият от които датира от 1873 г., пак за продажба на земя.
Първата половина на ХХ в. е показана основно в оригинални стари снимки, има експонати от старата поща – телефонни слушалки за телефонни номератори, снимки-картички изпращани до жители на Харманли.
Интересен експонат е чертожната маса на Манол Теофарев, лицензиран строителен техник от Харманли от 40-е години на миналия век.
Сред другите експонати са заповед за продажба на добитък от 1917 г., дялове към кооперация „Съгласие“ – с. Черепово, лична карта, свидетелство за брак и кръщелно.
В отделна витрина са подредени експонати и снимки, свързани с 9-ата Харманлийска пехотна дружина, 6-и конен полк и Дружеството на запасните офицери в Харманли от 1922 г. В тази витрина са изложени медали и ордени от времето на Освобождението на България, княз Батенберг, цар Фердинанд и цар Борис III.
Специално място в изложбата е отделено на знаковите личности за Харманли като Дялко Милковски, Марко Сакарски и Златан Петров. Сред особено интересните експонати е списание „Родина“, в което още в самото начало на ХХ в. Д. Милковски е публикувал статия, в която представя културното наследство на Харманли, статията на М. Сакарски във вестник „Харманлийски обзор“ от 1934 г. с подробен разказ как е освободен Харманли през януари 1878 г.
На същата витрина е показана първата квитанционна книга за постъпилите първи музейни ценности в музейната сбирка на Харманли от 1958 г. както и снимка на Златан Петров в музейната сбирка при нейното откриване през януари 1968 г.
Социалистическият период на Харманли е представен основно в снимки на блоковете по бул. „Георги Димитров“, големите промишлени предприятия като Завода за релета, текстилния завод „Маргарит Гогов“, маслобойната „Иван Гебешев“, бубарското предприятието „Сортови семена“ – Гренажно и др.
Сред експонатите има изложени множество значки от типа на „Отрядник“, „Ударник“, орден „Народен орден на труда“, орден „1300 години България“, флагчета от организирани селскостопански бригади и наградно флагче от междуцехово състезание, организирано в Тютюневия завод.
Могат да се видят още грамоти от Тютюнева промишленост, както и битова техника от 60-е и 70-е години, пишеща машина „Марица 12“, радиограмофон „Латвия М“ и други битови вещи.
В отделно тематично поле в изложбата е представено обществено-културното и просветното развитие на Харманли през ХХ в. Тук могат да се разгледат снимки на първия харманлийски футболен отбор „Урли“, значки, медали и дипломи на Стефан Вълчанов – Негуса, годишен риболовен билет от Царство България, както и членска книжка, издадена от Туристическо дружество „Родопи“ – Харманли.
Представени са някои от издаваните в Харманли вестници като „Свободна трибуна“ (от 1912 г.), „Харманлийски обзор“, излизал през 30-е и 40-е години на миналия век, „Агропромишленик“ и „Харманлийски зов“.
Читалищната културно-просветна роля е показана с множество снимки и експонати като учебник по есперанто от 20-е години на миналия век, афиш за кинопрожекция от 1952 г., орден „Кирил и Методий“, втора степен, връчен на Атанас Николов, златен медал за първо място на ансамбъл „Хорищенци“ от Републиканска спартакиада по художествена самодейност, флагче от Национални празници „Изворът на Белоногата“.
Сред експонатите, посветени на образованието в харманлийския край, могат да се видят свидетелства за завършен клас, учебници от края на XIX век, като “Граматика на българския език”, “Христоматия”, учебник със смесено съдържание от 1882 – 1883 г., който има уроци по алгебра, счетоводство, руски език и старобългарска граматика. Един от интересните експонати е една от съхранените в музея класни книги от текстилното училище. Изложената класна книга е от 1925 г. и представлява своеобразен училищен дневник и досие за всеки ученик поотделно.
Входът за изложбата е свободен.