Измеренията на промените

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 66, 1990 г.
ИЗМЕРЕНИЯТА НА ПРОМЕНИТЕ
Икономиката и политиката натрупаха през последните девет месеца почти непоносимо бреме върху ръководителите на страната ни, а и върху всички, които се занимават с политика. В политическата сфера реформаторите от управ-ляващата партия, внесоха повече изменения, отколкото се очакваше от тях. Днешната ни политическа система променя лицето си ежедневно. Новото съжителства със старото и това се наблюдава навсякъде. Промените са наистина дълбоки и драматични.
Не може да не се отбележи обаче, че положителните политически промени са по-динамични и по-впечатляващи от икономическите. Недостигът на стоки от първа необходимост продължава да изостря и жизненото равнище на средния българин главоломно спада, което би трябвало да напомня на управляващите, че политическата либерализация няма се радва вечно на успех. Неспособността радикално да се оздрави икономиката може да се окаже непреодолимо препятствие пред сегашното правителство и от разочарованието на обществеността биха могли да се възползват консервативните или националистките сили.
Да се критикува свободно при отсъствието на икономически прогрес е обнадеждаващо, но не много. Тази характерна честа на обществения ни живот безспорно снижава популярността на българските политици. И въпреки, че преходът към качествено нова политическа система е в пълен ход, икономическата криза се задълбочава с не по-бавни темпове, тъй като почти непокътната командно-административна система задържа прилагането на пазарните сили.
Възниква въпросът: още колко време българите ще се доверяват на едно ръководство, чиято дейност не носи никакви конкретни положителни резултати? Отговорът не е изключително труден.
Безспорно всеки ще се съгласи, че за да се избягнат обществени сътресения, трябва час по-скоро да настъпи някакво подобрение на пазара. Либерализирането на политическите отношения, разбира се, не е за подценяване, но спадането на жизненото равнище крие огромен разрушителен потенциал.
Нека не се забравя, че има немалко влиятелни хора, които също смятат, че личните им и колективните интереси силно са пострадали. Такива хора могат да се открият в довчерашния, а и в днешния апарат на управляващата партия. Очевидно ги има в министерствата, в армията и в органите на сигурността.
Не бива да се забравя и етническият въпрос. Последствията от неправилните решения на малцинствените проблеми в съчетание с критичната икономическа ситуация си остават главна заплаха за успеха на реформите. Същевременно те винаги могат да послужат за оправдание на националистите да излязат на сцената като „спасители” и „крепители” на реда. Но тактиката на „силната ръка” в наши дни крие безброй катастрофални опасности.
Очевидно най-добрият подход към етническия въпрос е този, който най-пълно се съобразява с условията по места. Мъдрите решения „отгоре” са задължителни, но прилагането им на място изисква не по-малко разум и такт. В това отношение изключително важно е значението на изборите за местни органи на властта през есента на тази година. Не бива да се подценява също ролята на армията и на милицията, които са гарант за запазването на реда и сигурността, за осуетяване на всеки опит етническият въпрос да се решава с насилствени средства.
Споменатите институции обаче също изпитват негативните последствия от смесването на политическата либерализация с икономическите трудности. Тези затруднения могат да провокират отделни лица в органите на сигурността да предприемат насилствени действия в по-малък или по-голям мащаб. И тъкмо тук изпъква ролята на ефективния политически контрол от страна на Великото народно събрание и правителството, които не бива да позволят да се накърнява авторитетът на военизираните ведомства. Информацията за военно бреме, което тегне над икономиката на страната ни, и без това кара мнозина българи да се отнасят с резервираност към бюджета за отбрана и сигурност.
И все пак стремежът към демократизиране си остава най-властният обединителен мотив на днешното ни общество. Балансът на силите ежедневно се променя в полза на промяната, а контролът на избирателите и законодателите над изпълнителната власт се засилва. Тази тенденция би трябвало да съдейства за икономическо оздравяване.
Красимир ПЕТКОВ