Categories: Свободна Европа

„Измислен проблем“. Помага ли на българския потребител забраната за внос на украинско зърно

След многократни заявки на служебния кабинет, че ще се бори с високите цени на храните и инфлацията, предизвикана и от войната в Украйна, властта въведе мярка, която цели обратния ефект – поскъпване на зърното на българския пазар. Става дума за забраната на внос на украинско зърно в България, приета в сряда от Министерския съвет, която важи от 24 април до края на юни 2023 г.

Решението беше предшествано от протести на български зърнопроизводители, според които украинската стока залива българския пазар и подбива цените на местните производители. В резултат, казват те, не могат да продадат българската продукция. Преди въвеждането на забрана обявиха готовност за още протести и блокиране на граници.

Икономисти, с които разговаря Свободна Европа, виждат противоречие в стремежа на служебния кабинет да се бори с високите цени и решението му в същото време да забрани вноса на евтино украинско зърно. Производителите на олио в страната са на същото мнение и предупредиха за проблеми за преработвателната индустия заради забраната.

Според Георги Ангелов от Отворено общество и Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ) вносът от Украйна няма голям ефект върху формирането на борсовите цени на зърното, които вече се връщат към предвоенните си стойности, но не слизат под тях. Нещо повече – според експертите вносът от Украйна може да е от полза за износа на български стоки.

„Всъщност България е износител на зърно и то огромен – около 80% от зърното, което произвеждаме. Вносът почти не влияе“, казва икономистът Ангелов. „Така че забраната му нищо не решава“.

Промяната в цените „няма общо с украинското зърно“, казва Богданов. По думите му и производителите ще го разберат съвсем скоро. „Сега, когато имаме забрана за внос на украинско зърно, няма да се върнат цените от миналото лято“, добавя той.

От какво зависи цената

Богданов и Ангелов казват, че цената на зърнените стоки е спаднала навсякъде по света от октомври насам. „Това е глобален процес“, добавя Богданов.

Той припомня, че същото се е случило с газа и с петрола, при чиито цени имаше пик след началото на войната миналата зима. „При пшеницата имаше втори малко по-малък пик есента, през октомври, и оттогава и цените и на слънчогледа, и на пшеницата, и на петрола, и на природния газ слизат надолу“, казва още Богданов.

Според Ангелов целият проблем на зърнопроизводителите не идва от украинското зърно и няма връзка с него. „Просто тази година цените на зърното, слънчогледа и олиото се нормализираха. Миналата година бяха изкуствено високи заради войната“, добавя икономистът.

Колко пада цената през 2023 г.

Според данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) от 19 април 2023 г. слънчогледът се търгува с 57,5% по-евтино, отколкото по същото време през 2022 г. Според доклада от април 2022 г. цената тогава е била с до 73,6% по-висока, отколкото през април 2021 г.

През април 2023 г. цената на хлебната пшеница е спаднала с 32,5%, а на фуражната – с 33,9% спрямо миналата година, когато пък тези цени са били с около 55% процента по-високи спрямо април 2021 г.

„В момента цената все още е по-висока, отколкото преди две години. По последни данни на МЗХ цената на пшеницата е около 430 лв. на тон за последната седмица, докато същата седмица преди две години цената е била 398 лв.“, казва Ангелов. Според него всъщност има една нормализация, но цените все още са умерено високи, не са паднали. „За последното десетилетие това са едни добри цени. Имали сме и много по-ниски“, добавя икономистът.

Данни на Европейската комисия (ЕК) за цените на някои хранителни продукти и зърнени култури в различни страни от съюза показват например, че цената на хлебната пшеница за март месец 2023 г. в България е била 255 евро на тон. Единствената по-висока цена за март месец през последните 10 години е от 2022 г., когато хлебната пшеница в страната е струвала 307 евро/тон. В останалите години между 2013 и 2021 г. цената варира между 139 и 227 евро/тон. В платформата на ЕК няма данни за цената на слънчогледа за 10 години назад.

Защо залежава зърното

От Националната асоциация на българските зърнопроизводители казват, че 40% от миналогодишната реколта от зърно и слънчоглед стои непродадена. Според икономистите обаче това се дължи по-скоро на решение на някои производители да задържат стоката си от 2022 г. по-дълго, за да изчакат момент, в който цените станат по-високи и да я продадат тогава.

„Имаме зърно, което е можело да бъде продадено включително септември, октомври, когато бяха високи цените. Някои зърнопроизводители явно са повярвали на пропагандата на Русия“, казва Ангелов.

Русия периодично заплашва, че ще се оттегли от сделката, сключена с посредничеството на Организацията на обединените нации (ООН) и Турция през юли 2022 г. Тя позволява на Украйна да изнася зърно, торове и други стоки през 3 от пристанищата си на Черно море през осигурени коридори за търговските кораби. Досега сделката бе удължавана два пъти, а следващо решение се очаква през май.

„Такива бяха първите публикации феруари и март“, казва Богданов – „сега, като воюват Русия и Украйна, няма да засеят зърно и няма да изнасят. Сякаш тяхното производство ще изчезне от световния зърнен баланс и зърното ще стане скъпо. Ако на тази база си си правил очакването, че всичко ще скочи тройно, може би просто си сбъркал“, добавя той.

Според икономиста, когато зърнопроизводителите говорят за загуби, те имат предвид именно това – че пазарната цена в момента е по-ниска от тази, която са очаквали. По думите му в момента има рекордни над 3 млн. тона пшеница и милион и 300 хил. тона слънчоглед складирани, което никога не се е случвало преди нова реколта. И сега производителите трябва да ги продадат на ниските цени, „въпреки че са можели миналото лято и дори миналия октомври да ги продадат на по-високи цени“.

В четвъртък министърът на икономиката Никола Стоянов каза, че ако цената на зърното започне да се вдига, кабинетът ще свали забраната за украински внос.

Какво става със залежите

Най-отчетливо увеличение на вноса има при слънчогледа. По данни на МЗХ той е достигнал 900 хил. тона през 2022 г. Според двамата експерти въпреки завишените количества тази година вносът на украински слънчоглед не е излишен за българската индустрия, тъй като той се използва до голяма степен за производство на олио, което от своя страна се изнася от страната.

„Това според мен е измислен проблем“, казва Ангелов. Според него не може да се каже, че (вносът на слънчоглед) натоварва или по някакъв начин пречи на българското производство. „Всъщност дава възможност на българските производители на олио да си натоварят мощностите“, добавя той. „Това, което забелязвам, е, че имаме около 200 хил. тона увеличение на вноса, при положение че нашето производство е 2 млн. тона. Но пък имаме увеличение на износа“, добавя икономистът.

Затова според Богданов е по-важно не каква е цената на слънчогледа на местния пазар, а каква е цената на олиото в страната, където е предназначено да бъде продадено. По негови думи наличните количества зърно не могат да се консумират изцяло в страната, затова е по-важно каква е борсовата цена в държавите, в които може да бъде продадено, отколкото на местната борса.

В петък българските производители на олио се противопоставиха на забраната на внос от Украйна и казаха, че преработвателната индустрия не може да осигури необходимия слънчоглед само от българския пазар. Според тях решението ще доведе до намаляване на генерирания БВП от сектора, затваряне на предприятия, работа на намален капацитет, намаляване на наетия персонал и други.

България въведе забраната за внос на зърно и други хранителни продукти от Украйна, след като същото направиха Полша, Унгария и Словакия. Европейската комисия реагира негативно на действията им. ЕС прие миналата година общи за страните членки правила за допускане на безмитен внос на зърно от нападнатата от Русия държава. Целта бе да се подпомогне Киев и да се намали рискът от задълбочаваща се продоволствена световна криза. Украйна е сред най-големите износители на пшеница и слънчоглед в света.

Arhiv