Изповедта на един честен хирург, която разтърси социалните мрежи

Не мога да издържам децата си с парите, които ми плаща нашата държава.

А възпитанието ми не ми позволява изнудването на пациента с “финансови благодарности”.

Не мога да се усмихвам в отговор на грубите и пияни селяндури. Не мога да бъда безучастен, след като чуя израза “Докторе, вие сте длъжен!”, “Ако не направите това, ще напиша жалба.”

Уморен съм от несигурността, от ситуацията, в която всеки те блъска във въртележката, от която искам да избягам и която губи моето ценно време.

[ad id=“255238″]

Омръзна ми да работя от седем сутринта и когато стигна до “финала”, реално да не разполагам с време, защото трябва да се справя с всички случаи на хартия.

Не мога да продължа да правя всичко това!

Оказва се, че основният ми способ за труда ми, не е скалпелът, и, разбира се, не е главата ми. Моят инструмент е ръката. Стажантите, идващи след дипломирането си, не могат да повярват на ситуацията в началото. Те буквално се забиват в същото тресавище! Но няма връщане назад…

Всичко това е пълна подигравка! Аз работя с документи. Да, плащат ми за това, но не мога да се наричам лекар, камо ли хирург.

“Докторе, имам нужда от лечение!”. Но реалността в съвременния живот е, че ние просто извършваме услуга с медицински характер. Аз не искам да се занимавам с документации, знаейки, че работата ми не е от полза за никого и моята професия от област на изкуството се е превърнала в сектор на услугите.

Мили хора, колеги, пациенти! Уморен съм. Затова подавам оставка! И моля, не се разболявайте!”

А. С., Бивш хирург