Израел срещу Хамас. Как беше запален фитилът

Два народа, които спорят за една и съща земя. Така звучи краткият преразказ на конфликта между израелци и палестинци, който продължава вече близо един век.

Дългият обаче включва свещени обекти за няколко религии, имена на ислямистки организации като Хамас и на места като Ивицата Газа.

В събота именно Хамас и именно от територията на Газа започна най-мащабната си атака срещу Израел за последните няколко десетилетия. За три дни тя прерасна в пълномащабна война, отне живота на над хиляда души от двете страни и няма перспектива да приключи скоро.

Кои обаче са Хамас и за какво се борят? Откъде разполагат с толкова ракети, след като територията, която контролират, е блокирана от години? И откъде изобщо тръгва този почти вековен конфликт между израелци и палестинци?

Свободна Европа събра най-важното за новата криза и нейните корени.

Кои са палестинците

Палестинците са арабските жители на територията на историческата област Палестина, която днес обхваща държавата Израел, Ивицата Газа и Западния бряг на река Йордан.

Евреите възприемат региона като своя древна родина, тъй като там са били разположени еврейските царства, описани в Библията.

Ивицата Газа, откъдето беше нападнат Израел в събота, представлява територия с дължина само 41 км и ширина 10 км. Тя граничи с Израел, Египет и Средиземно море. Там живеят близо 2,3 млн. души, което я прави една от най-гъсто населените територии в света. Основната религия, която се изповядва, е ислямът.

От години тази територия е под различни степени на блокада от Израел. Въздушното ѝ пространство е под контрола на Израел, а вносът и износът по сухопътните граници е контролиран съответно от Израел и Египет с цел да бъде спрян вносът на оръжия.

Кои са Хамас

Хамас е ислямистка паравоенна и политическа организация, която съществува от 1987 г. Тя поема контрола над Ивицата Газа през 2007 г.

Основната цел на Хамас е унищожаването на държавата Израел и основаването на държава Палестина с ислямистко управление. Групировката и Израел, която е основана през 1948 г., са имали редица конфликти през годините, но никой от тях не е доближавал мащабите на сегашния.


Лидерът на политическото крило на Хамас Исмаил Ханийе (в средата ) на среща с иранския аятолах Али Хаменей (вдясно) в Техеран през юни 2023 г.

Израел, Съединените щати, Европейския съюз, в това число и България, и много други страни определят Хамас като терористична организация. През годините тя използва множество терористични методи, които не са подкрепяни от част от палестинците, включително самоубийствени атентати.

Групировката е подкрепяна от Иран, който я финансира и осигурява оръжия и обучение на бойците ѝ, посочва Би Би Си.

Чия е Палестина

След края на Първата световна война Великобритания поема контрол върху областта Палестина. По това време територията е населявана предимно от араби, като евреите са малцинство.

По-късно международната общност възлага на Великобритания да създаде „национален дом“ в Палестина за еврейския народ, който дотогава е разпръснат в различни държави. По време на Холокоста еврейското население в Палестина нараства значително.

През 1947 г. ООН гласува в региона да бъдат създадени две отделни държави – една еврейска и една арабска, като Йерусалим се предвижда да бъде със специален статут. Арабите не приемат този план и той така и не е реализиран. Година по-късно Великобритания се изтегля, а евреите обявяват създаването на Израел.

Следва война, в която се включват и съседните арабски държави. Към края ѝ Израел контролира по-голямата част от територията, Йордания окупира Западния бряг, а Египет – Ивицата Газа. Йерусалим е разделен между Израел и Йордания.

През следващите десетилетия границите на Израел остават обект на спорове, въпреки че все повече държави признават съществуването на страната. Израел има фактическа граница с Газа от 2005 г., когато се изтегля от територията на Ивицата.

Днес Газа и Западният бряг продължават да се считат от ООН за окупирани от Израел територии без официални граници. През последните десетилетия Израел и палестинците водят неуспешни преговори за границите на Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим.

Как се стигна до нападението на Хамас

Атаката на Хамас, кояот започна в събота, е описвана като най-мащабната операция на групировката срещу Израел до момента, а войната е най-тежката, пред която е поставен Израел от близо пет десетилетия насам. Обстрелът започна ден след петдесетата годишнина от неочакваното нападение на Египет и Сирия срещу Израел през 1973 г., с което започна голяма война в региона.

Освен историческия спор за Палестина, представители на Хамас, цитирани от Асошиейтед прес, посочват няколко конкретни причини за действията си.

Една от тях е спорът за Храмовия хълм в Йерусалим и джамията Ал-Акса, която се намира там. Тя е свещена както за мюсюлмани, така и за евреи. Този спор е бил повод за насилие и преди, включително при 11-дневната война между Израел и Хамас през 2021 г. През последните години евреите и израелските религиозни националисти увеличават посещенията си на Храмовия хълм въпреки забраната. Това пък се възприема от страна на палестинското население като провокации.

Хамас се позовава и на разширяването на еврейските селища върху земите, които палестинците претендират за бъдеща своя държава. Неотдавна се състояха и насилствени палестински протести.

Откъде Хамас има толкова ракети

Масираната атака от страна на Хамас в събота повдигна въпроса откъде организацията се е сдобила с толкова много оръжия на фона на строгия граничен контрол на Израел и Египет.

За първите три дни Хамас е изстреляла хиляди ракети, като още в началото беше съобщено за близо 3000 изстреляни ракети към Израел.


Израелски екипи за спешно реагиране на мястото на ракетна атака в южния израелски град Ашдод на 9 октомври 2023 г.

Пенсионираният полковник Седрик Лейтън каза пред американската телевизия Си Ен Ен, че има няколко теории за това как Хамас се е сдобила с артилерията. По негови думи палестинците са развили различни технологии за производство на някои видове ракети на място в Газа.

Лейтън добаия, че могат да се проследят и доставки на оръжия от Иран, а в някои случаи и от Ливан.

Как бойците на Хамас са пробили израелската охрана

Ройтерс пише, позовавайки се на свои източници, че атаката на Хамас е реализирана след две години на хитрост, през които групировката е успяла да запази военните си планове в тайна и да убеди Израел, че не иска да се бие.

Бойците на Хамас успяват да достигнат нападнатите израелски територии откъм морето, с парапланер, с булдозер през оградата по сухопътната граница, както и с изрязани дупки в телената мрежа.

Би Би Си пише, че проникването е значителен пропуск на израелското разузнаване, тъй като границата с Газа е достатъчно добре охранявана и технически оборудвана, за да засече опит за влизане.

Според кореспондента на медията Франк Гарднър е „направо изумително, че никой не е очаквал това или не е действал, ако е имал предупреждение“.

Израел има добре развити служби за сигурност, включително информатори и агенти вътре в палестинските войнствени групи, както и в Ливан, Сирия и другаде, пише още Би Би Си.

Какви са международните реакции

САЩ, които са дългогодишен съюзник на Израел, заявиха пълната си подкрепа, изпратиха свои военни кораби и самолети до израелската граница и обещаха да предоставят боеприпаси на нападнатата страна.

Вашингтон също така изрази съмнения, че атаката на Хамас цели да отслаби подобряващите се отношения между Израел и Саудитска Арабия.

Съветът за сигурност на ООН проведе извънредно заседание във връзка с войната, като не предприе незабавни действия по искането на САЩ 15-те членове на съвета да осъдят нападението на Хамас.

Русия и Китай призоваха за въздържание. Руският посланик в ООН каза пред Асошиейтед прес, че е необходимо да се възобновят отдавна прекратените преговори между Израел и палестинците, а посланикът на Китай призова за връщане към решението за две държави, в които Израел и Палестина да живеят една до друга. Германия ще преразгледа помощта си за палестинските райони.

Иран, дългогодишен поддръжник на Хамас, очаквано подкрепи нахлуването на групировката.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036

Arhiv