Източна Германия си остава отделна държава

Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg

По-рано това лято, в навечерието на регионалните избори в източната германска провинция Саксония-Анхалт, германският политик Марко Вандервиц беше попитан за силната подкрепа в региона за крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD).

Вандериц, специалният комисар на германското правителство за Източна Германия, обяснява успехите на AfD на изток с авторитарното минало на региона и заяви, че вярва, че само малка част от тези избиратели са „потенциално възстановими“ за основните партии като неговия десноцентристки Християндемократически съюз (CDU), пише Foreign Policy.

„Имаме работа с хора, които са частично социализирани от диктатура по такъв начин, че дори след 30 години да не са достигнали до демокрация“, казва той пред Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Коментарите му предизвикаха възмущение. Мнозина в региона незабавно ги отхвърлиха и коментират, че Вандервиц е зле информиран и снизходителен. В тази част на страната това мнение се възприема като последното уволнение на гласоподаватели от Източна Германия в държава, където те често се чувстват подценени и неразбрани от правителството и политиците в западната част на страната.

Скандалът подчертава ролята на Източна Германия в националния политически разговор на Германия. Изминаха повече от три десетилетия от падането на Берлинската стена и обединението на Германия, но петте източногермански провинции Бранденбург, Мекленбург-Западна Померания, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия все още гласуват много по-различно от западните – факт, който може да повлияе върху федералните избори през септември.

Тези изборни различия се виждат много ясно през последните години с възхода на масовото антиислямско движение PEGIDA (предимно в Саксония) и последния кръг от федералните избори през 2017 г., когато Изтокът помогна на AfD да влезе в Бундестага за първи път. В резултат на това регионът често е представян като „проблемното дете“ на Германия.

„[През 1989 г. източногерманци] демонстрираха за свободни избори, за свобода на словото, за свобода на пътуването. … С други думи, хората [в Източна Германия] се бориха за собственото си право на демокрация“, коментира Серстин Гамелин, заместник-началник на бюрото в Берлин на Süddeutsche Zeitung. „След като Стената падна, всички западногермански структури бяха пренесени и изведнъж източните германци бяха просто губещи“, допълва той.

„Това е такъв парадокс, защото всъщност бяха толкова смели да съборят Стената. От друга страна, те все още се представят като губещи“, допълва той.

Въпреки че AfD се бори да спечели избирателите в Западна Германия, тя се утвърди като значителна сила в Източна Германия. Това е втората най-силна партия във всичките пет източни провинции, като понякога печели над една четвърт от гласовете. Нещо повече, политиците на партията на изток – като Бьорн Хьоке от Тюрингия и бившият партиен лидер в Бранденбург Андреас Калбиц, са склонни да бъдат значително по-радикални от тези на запад.

Източник: https://www.investor.bg/ .