Изтървах кьоравото

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Днес” брой 4, 1990 г.
ИЗТЪРВАХ КЬОРАВОТО
Понеже съм безпартиен, не събрах кураж да се кандидатирам за народен представител: кой те знае тебе бе, Гроздане, виках си, какво знаеш ти и какво можеш, та ще претендираш да занимаваш хората със себе си и за стол във Великото народно събрание да претендираш! Че то би било нахалство от твоя страна бе, Грозданчо!…
а не било точно така. Можел съм и аз да се прочуя, поне в Стара Загора, ама ха, де!…
тези дни, като вървя по улиците и като се вглеждам в портретите на хората от опозицията, които са се кандидатирали, като се позачитам в платформите им и като ги слушам по митинги и събрания – изтърва кьоравото, викам си, защото никак не било страшно! Както казва народът – куче влачи, диря няма! Има лидери, дето с нищо не ме превъзхождат – нито по свободните съчинения за своето „героично и ограбено от тоталитаризма” минало, нито по обещанията си за бъдещето!
Една ораторка например чух да приказва някакви си лакардии по адрес на жените – че от утре нататък, ако въпросната тази госпожа спечели изборите, жените ще може да работят каквото си искат, както си искат, по колкото искат, та дори и въобще да не работят нищо, ако не искат!… Вятър и мъгла! Че тази госпожа от небето ли пада или нас смята за извънземни? Вдигнах ръка да й задам едно въпросче в подобен смисъл, ама ме сряза – въпросите искала писмено! Отговаря устно, но ги получава писмено! Демек за да не се знае кой какво я пита и дали въобще на някого отговаря или си пее песничката, която е донесла в куфарчето си от София…
Друг един бахчеванджия пък обещава вместо научен комунизъм – марули, вместо зрял социализъм – краставици и кайсии!… Да си ги хрупа същите тия артикули, той мене къде ме търси?
Трето едно лице, като видя, че не можа да капичне началството си, най-напред обяви гладна стачка и доста бабички разплака от съчувствие, ама тъй предизборна борба не се печели, та тръгна по кварталните клубове да разправя колко много е талантлив той и какви чудесии е видял веднъж в САЩ, когато е шетал по света на държавни разноски, даже на екранче показва тамошните чудесии… Т. е. – вижте ма, па ми кройте шапката!… Кого ще шашнеш бе, приятелче! Господин Дончо Папазов цели три пъти трябваше да обиколи земното кълбо на държавна сметка, докато чак накрая узря като достоен опозиционер, че ти ли ще ни вземаш акъла!?…
На митинг на СДС един оратор с болка си призна, че негов любим поет бил Валери Петров, ама сега накрая последният позаплел конците, защото минал на страната на нещастната БСП, и някой момък оратор се тюхкаше че е останал без свой любим поет… Трогна ме. На другия ден го попитах по телефона, кажи бе, момче, точно един стих от бачо си Валери, когото много обичаш, а той- мъка-мъка, не знае думичка от произведенията му… Че така и баба знае да лъже, да плюе бе, аланкоолу!
Някога Бай Ганьо казваше: карай да върви, Хаирсъз, хвърляй прах в очите на хората, пък друг да бере гайлето, важното е да хванеш келепирчето!…
Няма смисъл да се кахъря и аз повече: късно е да се хвана и аз на предизборното хоро в качеството си на лидер. Изтървах кьоравото, сега се вижда, ами дано доживея следващите избори! Тогава вече ще знам какво да правя. Понатрупах доста опит от тактиката на опозицията, знам как да попържам, да ругая, как да измислям, как да обещавам!
Е, а дали ще успея да баламосам някого, то е под въпрос. Поне из града ще се прочуя и хората след това ще ме сочат с пръст: ето това е Той –
ГРОЗДАНЧО!