ПРОЛЕТ
„Аз се казвам Пролет и имам сърдечна недостатъчност“ – така се представи момичето с кървавочервени коси и устни на едно неколкодневно психотерапевтично събитие, в което участвах в края на миналата година, когато трябваше да назовем мотива си за присъединяване към работната група.
„Ти – да.“ – отговори англоговорящият психотерапевт, отхвърлил преди това основанието за разглеждане на проблем на повечето изслушани до момента участници, включително и моето.
Дойде ред на младия мъж до кървавочервеното момиче. Преди да каже кой е и защо е тук, водещият го попита: „Вие двойка ли сте?“. Мъжът отговори ясно: „Още не.“ „Not yet.“
По време на закуските, обедите и вечерите тя и той споделяха винаги маса за двама, за разлика от повечето от нас, включително и от мен, които сядахме на възможно най-големи маси за контакт с възможно най-много хора.
За да имаме свят за двама
Самотният им остров сред морето групово предъвкващи толкова ме привличаше с интимното си уединение, че веднъж, минавайки покрай тях с чинията си от блок-масата, не издържах и ги помолих да се присъединя. Завързах разговор около името й, което не се забравя, и тя сподели в отговор, че знае за въздействието му. Че родителите й са лекари и са й го дали в чест на своя любима преподавателка от студентството със същото име. Замислих се за драмата да си лекар и да си безсилен пред диагнозата на собственото си дете. И за цялата надежда на света в едно име, символ на нов живот. Междувременно се наобядвахме и на нея й се прииска нещо сладко, каквото явно не е имало на блок-масата или пък не я е удовлетворявало. И си поръча на свободна консумация десерт. Не си отказа удоволствието. За разлика от мен, която също обичам да си угаждам, но се задоволявах с предварително осигуреното. Помислих си колко ли е ограничен кръгът на удоволствията й и колко й е важно да си ги доставя. Келнерът сервира и попита дали ще се плаща веднага или да се добави към сметката на хотелската стая. Партньорът й се разпореди за второто и посочи номера на стаята. Така разбрах, че са се настанили заедно. Не повторих опита си да се храним съвместно и ги оставих в камерния им формат, който не видях никой освен мен да наруши в рамките на общия ни престой.
Младият мъж се прояви и по време на работата в групата с темата си за разрешаване – защо не може да задържи жена. Спомних си за въпроса към него в началото дали са двойка с кървавочервеното момиче и ясния му отговор: „Още не.“ „Not yet.“ Водещият изкоментира, че невъзможността да задържиш жена може и да не е проблем и че най-вероятно той привлича жени, които искат точно това. Без обвързване. Ние, каза, ВИНАГИ ИМАМЕ ТОЧНИЯ ПАРТНЬОР. “WE ALWAYS HAVE THE RIGHT PARTNER.”
Замислих се за „точния партньор“ на младия мъж и за кървавочервените й устни и коси, тъй ярък израз на борбата на живот и смърт. За огнения им цвят, символ на туптящото сърце, и за мрачния му знак на една неумолима диагноза. За крилатата мисъл на Чехов за предизвестието в първото действие на пиесата и последствието във финалното. За безсмъртния роман на Ремарк „Небето няма избраници“ и обречената му героиня, която с последните си пари си купува скъпи рокли, за да бъде КРАСИВА, и която се дразни от предложението за брак на партньора си, защото знае, че НЯМА ВРЕМЕ ЗА ОБВЪРЗВАНЕ.
След края на събитието имах да извърша две приготовления.
На рецепцията, за да платя. След мен дойде младият мъж, назова номера на стаята и плати цялата сметка.
И в залата, за да прегърна Пролет. И да й кажа: „До нови срещи!“ Споделих и въздействието на устните и косите й върху мен. Цветът им, казвам, те прави още по-изразителна. Благодаря ти, отвърна.
Това са били последните думи, които сме си разменили в този живот. Броени седмици след тях е преминала отвъд границата, която така ярко очертаваше с червилото си. В навечерието на Рождество пролетната й душа се е възнесла за нов живот.
А аз в навечерието на Пролетта се засилих да се свържа с нея, за да я поздравя с настъпването на Нейния сезон. Получих отговор: „Пролет почина по Коледа.“
В навечерието на Пролетта. По чието време миналата година изгубих малката си сестричка, дарена с вечна младост. Малката ми сестричка, която, навремето, със счупено краче наблюдавала зад стъклото на прозореца неудържимо настъпващата Пролет, и написала: „ПРОЛЕТТА ДОШЛА БЕЗ МЕНЕ.“
И в навечерието на Възкресение се моля за тези две души, за които там горе цари Вечна Пролет. Светлина по пътя им, огрян от дъхави цветя и птича песен.
Автор: Зорница Тодорова
Представяме ви преводача, автора на рецензии и разкази, старозагорката Зорница ТОДОРОВА: Как можеш да събереш целия кон на листа…
ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“ (2019г.), отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора. За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, което носи същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.
