Из „Птици в нощта“: Ботьо БУКОВ

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.

Ботьо Буков събра брилянтни стихове в „Сто и една песни за теб“

Максим Добрев

Из „Птици в нощта“: Светлин СТОЕВ

Това е събитие, което ценителите на изящната словесност не могат да пропуснат: поетът и преводач Ботьо Буков представи пред взискателната старозагорска публика поредната си вълшебна стихосбирка, след една дузина други книги (стихове и преводи от испански) – „Сто и една песни за теб“. Чел съм всякакви стихове: и хубави, и още по-хубави. Но тази силна и чиста емоция, която блика от двукуплетните четиристишия на Ботьо, при това съчетана с опита на зрелия дух, не може да се сравни с нищо познато тук и сега. Римуваната и мерена в разнообразни двусрични и трисрични стъпки реч е прецизна до съвършенство, а внушението – незабравимо. След всеки ред изпод перото на Буков като че ли внимателно се вслушва и одобрително кима духът на Лилиев:

Щом слънцето на жмичка си играе
и ангели в цветчетата жужат,
и нищо не боли – това е краят –
душа, освободила се от плът.

Но ако не е край, а просто случай,
когато този свят е подреден,
дори нахално да ми се получи,
дай, Боже, и една любов за мен!

Появата на тази книга за сетен път доказва, че Стара Загора е град, благословен с чудото да ражда големи поетични таланти. Райското ухание на липите ли ги създава, или алеите на истинския Рай в северната част на града, по които често срещаме Буков в бавно-съзерцателна разходка? Има върху какво да мислят бъдещите изследователи на поетичната магия.

Силно удивлява способността на поета да създава брилятно оформени в логичната си завършеност лирични послания. Те са малки, кратки, стилни и искрящи. Всяко четиристишие, на пръв поглед леко като форма, всъщност е много плътно, натежало от преживяни и изстрадани истини за любовта и живота, заключени в лаконични строфи, излъчващи както въпроси, така и неочаквани отговори:

Не раните си с тебе ще броим,
а лек ще търсим за една и съща.
Нещастието, щом се удвои,
то в щастие за двама се превръща.

А поантите на Ботьо Буков, финалите на емоционалните светове, в които лиричният му герой гори в порива си към Нея, Единствената, са нещо уникално – „Сто жени ще трябва да възпея / за една единствена жена“ („Песни“). Колкото изненадващи, толкова и органично свързани с разказаното до тях са тези поанти. Те са убедителният последен щрих в лиричните съкровения на Ботьо Буков, родени от пламъците в душата му, през които прозират споените образи на младеж и мъдрец:

Надежда ли изгубя, подарете
крилата ми на щъркела ранен.
Изгубя ли любов – ме оплачете,
защото сте изгубили и мен.

Както Ботьо Буков често обича да казва, душата не остарява. Новата му книга е още едно убедително доказателство за това.

– – – – – – –
* „Сто и една песни за теб“ – издателство „Алфа Визия“, Стара Загора, 2021 г.