Из „Птици в нощта“: Духовно светилище

ДУХОВНО СВЕТИЛИЩЕ

По повод 1100 години български Зографски манастир на Света Гора

България е сред държавите с най-дълъг исторически живот не само на Балканите. Тя е най-старата държава в Европа, която съществува без промяна на името си през вековете и до днес. Нейното многовековно присъствие в световната история предполага и наличието на множество светли личности, сложили своя отпечатък не само върху развитието на българската държавност, но и в различните сфери на световната култура – политическа, икономическа, социална, духовна. Всяка една от тези сфери е сама по себе си важна и уникална в своя принос, тук бихме искали да поговорим за един аспект в живота на българския род, който привлича най-малко вниманието на специалистите от пъстрата палитра на хуманитаристиката, а именно духовността. И то не само словесността и вдъхновената от нея култура, но преди всичко духовността, която води и отива отвъд ограничеността на историята и продължава във вечността.

Из „Птици в нощта“: Йордан Стоев – Студено време

През тази година се навършват 1100 години от основаването на една от големите светини на българския дух – Зографския манастир на Света Гора. Света Гора заема специално място в живота на християнската църква. Бихме могли без преувеличение да кажем, че там бие мистичното сърце на Православието. 20 са големите манастири в монашеската република, около които има стотици скитове и килии, обитавани днес от близо 2000 монаси от различни националности. В този списък българският Зографски манастир, основан през 919 г., заема деветото място в манастирската йерархия. За българския християнски народ е истинско благословение от Бога да има своя света обител на място, където през вековете се концентрира духовната енергия на хиляди боголюбци, които не само търсят, но и срещат Бога в молитвата и тайнствата на Църквата. Нещо повече, наричат Света Гора “Градината на Света Богородица”, вярва се, че Дева Мария покрива със своя молитвен покров обитателите на Атонската планина, като ги води по стръмните урви на мистичния духовен живот.

Разцветът на монашеството на Атонската планина е през 9 век, но мястото е предопределено за своята особена мисия в живота на Православието още в началото на християнската ера. Едно от древните предания, което всеки посетител днес ще чуе на Света Гора, ни отвежда в 1 век, когато Света Богородица заедно с евангелист Йоан минавали с кораб покрай Атон, на път за Кипър, където искали да посетят Лазар. Но поради страшна буря корабът бил принуден да акостира на брега на полуострова – на мястото, където днес се намира Иверският манастир. Там Божията майка се удивила на красотата на мястото и тогава чула глас от небето: “Нека бъде това място твой жребий, твоя градина и рай, пристанище на спасението за всички, които искат да се спасят”. Оттук произлиза и прозвището на Света Гора – “жребий и градина на Света Богородица”.

Зографският манастир е основан през 919 г. от трима братя – български благородници от Охрид – Аарон, Мойсей и Йоан Селима, по времето, когато управлявал византийският император Лъв Мъдри. Тримата решили да се посветят на монашеския живот и отишли на Атонския полуостров, където се заселили в отделни килии (така се наричат съвсем малки манастири с едно до няколко помещения). Те обаче събрали около себе си ученици и така решили да се съберат и да основат същински манастир с братство. Така се поставило началото на Зографския манастир.

Преданието разказва следната история за името на манастира. Тъй като те не можели да решат на кой светец да посветят манастирския храм, решили да оставят дъската за главната храмова икона неизписана. През нощта обаче върху нея се появил образът на раннохристиянския мъченик Георги Победоносец. В памет на това чудо манастирът получил името “Св. Георги Зограф”, като е наричан също и “Домът на свети Георги”. Тази икона и до днес е основната светиня на българската св. обител. Първото запазено писмено свидетелство за монаси-българи в манастира се отнася към 1169 г. Оттогава насетне българите преобладават в зографското братство, макар там да са служили и монаси от други народности – гърци, сърби, руси, власи, украинци.

Известните личности от края на Второто българско царство – преп. Теодосий Търновски, св. Евтимий Търновски и св. Роман Килифаревски също се живели за различни периоди от време в атонските манастири и то предимно в Зографския. Български родолюбци и христолюбци неизменно живеят там през вековете, зареждайки с енергията на словото и молитвата своите сънародници. Именно там през 1762 г. преподобни Паисий Хилендарски завършва и своята прочута “История Славянобългарска”, от вековния опит и книжовни богатства на Зограф черпят вдъхновение и възрожденските дейци Неофит Бозвели и епископ Иларион Макариополски.

Преди идването на османските турци на Балканите Атон се радва на пълната материална и морална подкрепа на византийските императори, на българските и грузинските царе и сръбски крале. Особено много в грижите си за Света Гора се отличават българските владетели Иван Асен ΙΙ и Иван Александър. Така Зографският манастир придобива села и земи в Македония, основно по поречието на река Струма.

Светогорските манастири са пощадени от турските завоеватели, а в края на 15 век Зографският манастир даже се възмогва поради щедрото покровителство на Молдовския воевода Стефан Велики. Манастирът много пострадва по време на гръцкото въстание от 1821 г. До 1830 г. в него са настанени османски отряди, предимно албанци, които тормозят братята и ги принуждават да продадат манастирски ръкописи и ценности, включително украшенията на манастирските чудотворни икони.

След падането на Балканите под османска власт зографските монаси често получават помощ от руските царе. Още от 16 век са регистрирани първите случаи на такива контакти. Например през 1539 г. йеромонасите Митрофан и монахът Прохор се появяват в Новгород, за да събират помощи на своя манастир. А през 1583 г. цар Иван Грозни дава на манастира 200 златни рубли за поменаване на душата на неговия убит син Йоан. През 18 и 19 век зографски монаси периодично посещават Русия, за да събират парични помощи, т.нар. в историческите извори “милостиня”. През 1818 г. двама зографски братя – Анатолий и Викентий, успяват да издействат от руския император Николай Ι връщането на един от манастирските имоти в Бесарабия, които манастирът губи след присъединяването на региона към руската империя. Руският император не само връща имота на зографци, но и им изплаща и половин милион рубли. Много интересни са връзките с другия славянски манастир на Света Гора – руският “Св. Пантелеймон”, наричан също Русик. Така например в библиотеката на Рилския манастир е открит договор, сключен между българския и руския манастири на Света Гора, според който подписаните двама игумени се съгласяват да разменят между манастирите монаси и двата манастира да бъдат едно, “както по-рано”. А през 19 век архимандрит Герасим, българин от село Горно-Броди, въздига руския манастир “Св. Пантелеймон”, където игуменства 40 години. Трябва да отбележим обаче, че през 18 и 19 век български монаси живеят не само в известните и тогава като славянски Зографски и Хилендарски манастири, но и в много от тези, които сега са гръцки. Известният руски учен епископ Порфирий Успенский посещава през 1845 г. Света Гора и споделя в пътеписите си впечатленията си. Той посочва като български манастирите също и манастирите Григориат, Св. Павел, Кутлумуш, Ксиропотам, Ксенофонт, Хилендар. Това свидетелство означава, че българското присъствие на Света Гора е било значително и не е било ограничено единствено до Зографската обител.

В сегашния си вид Зографският манастир е изграден от 1750 г. върху основи на по-стари манастирски постройки. В центъра се намират старата църква „Успение Богородично“, построена в 1764 г. със средства на Хаджи Вълчо от град Банско, и новият съборен храм „Св. Георги“, построен в 1801 г., украсата на който е започната от художника Никифор, а е завършена от зограф Митрофан. В манастира и около него се намират още десетина параклиса, украсени с дърворезбени иконостаси, икони, стенописи и резби, сред, които тези на „Йоан Предтеча“ – създаден през 1768 г. .със средства на Хаджи Василий от Ловеч, „Св. Димитър“ и „Преображение Господне“ – от същото време, „Св. Кирил и Методий“, „26 зографски мъченици“, „Св. Козма Зографски“ и много други.

Но би било несправедливо да говорим за Зографския манастир единствено в минало време. Зографската обител продължава и днес своята мисия сред българския народ – ежегодно хиляди наши сънародници отиват на поклонение в обителта, където успяват да се откъснат поне за няколко дни от суетата на забързаното ни ежедневие и да се потопят в молитвената тишина и девствена природа на Света Гора. Преди няколко години манастирът започна плодоносно сътрудничество с една друга институция на духа в България – Софийският университет “Св. Климент Охридски”, като създаде специална електронна библиотека с най-ценните и недостъпни досега древни ръкописи, съхранявани в обителта. А те са многобройни: древните ръкописи са 950 – славянски, гръцки, молдо-влахийски, османски, има даже японски фонд. Всички те се дигитализират, обработват и описват, за да бъдат достъпни за всички изследователи на духовната история на балканските народи, безценен принос в която имат и нашите български предци.

Гл. ас. д-р Венцислав Каравълчев, Богословски факултет на Софийския университет. Преподавател по църковна археология, християнско поклонничество и църковна история на Българската православна църква.

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, носещо същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.